450 милиона души по света живеят с различни психични разстройства, според анализ на СЗО

Световният ден на психичното здраве се отбелязва всяка година на 10 октомври с основната цел да се повиши обществената осведоменост относно проблемите, свързани с психичното здраве. Инициативата стартира през 1992 г. по предложение на Световната федерация за психично здраве, и оттогава насам се превърна във важна дата в календара на глобалното здраве.

Психичното здраве е състояние на психическо благосъстояние, което дава възможност на хората да управляват стресорите на живота, да развият своя потенциал, да учат и да работят ефективно и да се връщат на своите общности. Психичното здраве е решаващ елемент от здравословния начин на живот, който подкрепя както способността на индивида, така и на групата да решава, да формира връзки и да влияе на глобалната общност. Психичното здраве е основно човешко право. Няма здраве без психично здраве, както е посочено д -р Дейвид Сатчър.

Сред българите, най-често срещаните психични разстройства са:

• Тревожни разстройства – 11,4% от населението
• Разстройства на настроението (депресии и афективни състояния) – 6,2%
• Злоупотреба с вещества – 3,3%
• Статистиката сочи, че жените боледуват по-често от мъжете и също така по-често търсят професионална помощ, според анализ на СЗО> 

Тревожна тенденция е, че все по-рядко хората се обръщат за медицинска помощ при подобни проблеми, което води до усложняване на състоянията и влошаване на качеството на живот.

Основната причина за развитие на психични разстройства е стресът в ежедневието, който често се съчетава  в себе си Социално-икономически трудности, генетична предразположеност, културни особености и самия начин на живот.

Сред първоначалните  симптоми, които могат да подсказват наличието на проблем са: безсъние, постоянна умора, лошо настроение и раздразнителност.

При наличие на подобни признаци е важно да се потърси помощ от специалист – психиатър, психотерапевт или психолог. При хронични състояния, които водят до загуба на социални умения или самостоятелност, в лечението трябва да участват и социални работници, които да извършват психосоциална рехабилитация.

Психичното здраве не трябва да бъде табу. За да се осигури адекватна грижа и лечение в ранен стадий, е необходимо обществото да преодолее стигмата по отношение на психичните разстройства и нуждата от професионална помощ.