От дървения кей до най-големия порт в България - историята на Бургаското пристанище

Същинската модернизация започва в средата на Втората световна война, а днес е обект със стратегическо значение за плаването в Черно море

Ключови думи: бургас, пристанище бургас, бмф порт бургас, история, порт, българия

Най-старото и най-голямо модерно пристанище в България продължава да се развива с бързи темпове. Генералният план за развитието на Пристанище Бургас, голяма част от което се стопанисва в наши дни от „БМФ Порт Бургас” АД, предвижда поетапно разширение и дигитализация на операциите, интеграция със съществуващата железопътна мрежа и въвеждането на устойчиви, нисковъглеродни технологии. Практически това е най-стратегическия портал на България и един от най-динамично развиващите се хъбове в региона на Черно море. Но как се е развил този порт през годините от неговото създаване, откъде изобщо тръгва идеята точно тук да се намира най-голямото пристанище и каква е историята му?

Корените на Пристанище Бургас са дълбоко свързани с икономическото и индустриално израстване на страната ни в годините след Освобождението. Реално още в Османския период тук съществува пристанище, което помага на търговците да продават зърно, сол и дървен материал. То представлява нищо повече от няколко дървения кея, които обслужват сравнително малки търговски лодки. Ведна след заветния 3 март 1878 г. обаче новата държава рязко осъзнава потребността от създаване на модерно морско средище, което да свързва производствата в страната с европейските пазари и така се заражда идеята за порта в Бургас.

Преди Освобождението в края на 19-и това е "пристанището" на Бургас

Още 2 години по-късно започват първите инженерни проучвания. През 1894 г. Народното събрание одобрява проекта на френския експерт Адолф Герар, който по онова време е инспектор на пристанището в Марсилия и съветник към Министерството на обществените сгради, пътища и съобщенията”. Реалният старт на дейностите започва през 1895 г. с Указ №7 на княз Фердинанд. Градските легенди разказват, че с пристигането на княза в Бургас, той си донесъл няколко двойки гларуси и заръчал да бъдат оставени на остров Св. Анастасия. Някои „винят” именно него за това, че днес в Бургас изобщо има гларуси, но това едва ли отговаря на истината.

Пристанището е тържествено открито на 18 май 1903 г. - 25 години след Освобождението. Първоначално то разполага с басейн с площ около 60 хектара, три кейови места с обща дължина 590 метра и максимална водна дълбочина от 7.5 метра. До Втората световна война то не претърпява особени промени и това е донякъде логично, тъй като в този период не е имало толкова големи технологични пробиви по отношение на пристанищната инфраструктура. По време на войната обаче става ясна крещящата нужда от модернизация.

Тържественото откриване на пристанището в Бургас, 18 май 1903 г. По-наблюдателните ще отбележат, че е запазило част от първоначалния си образ - 122 години по-късно.

През 1941 г. са доставени първите електрически кранове „Шкода”, които са с капацитет от 3 тона. Това променя изцяло дейностите на порта, които се превръщат в механизирани и капацитетът се повишава драстично. До онзи момент всички дейности са се извършвали само ръчно от докерите, което освен много трудоемко, е отнемало и много време.

Очаквано, първото мащабно разширение на порта започва след края на войната - през 1946 г., вече по време на БКП. Стартира се с увеличение капацитета на складовете и добавяне на нови такива. Приблизително по същото време, паралелно започва и новият етап от механизацията, който приключва през 1953 г. и завършва с внос на съвременна техника и увеличение на обработващия капацитет, като се намаля и тежкия физически труд за работниците. Съвсем не е случайно, че в този период Бургаското пристанище е първото в страната, което внедрява автоматизирани системи за управление. А самият Бургас се налага като индустриален пристанищен град.

В периода 1962-1965 г. пристанището става национален център за износ на индустриални и селскостопански стоки и достига площ от 76 000 кв.м. Редом с откриването на Нефтохимическия комбинат е изграден и въведен в експлоатация нефтения терминал в парк „Росенец”, който тогава обслужва кораби с дедуейт до 75 000 тона и е стратегически проект за енергийната сигурност в страната. През следващите години допълненията към Пристанище Бургас са поетапни.

През 1969 г. е въведена в експлоатация складовата база в Лозово, а междувременно в самото пристанище са внедрени около 50 нови механични средства за обработка на товари, с които допълнително се увеличава производителността, като в същото време намаля тежкия физически труд на работниците. И така стигаме до същинския индустриален разцвет на порта. Той условно се случва в периода 1970-1980 г. и това се дължи на ускорената индустриализация на България в тези години.
На 5 септември 1974 г. е открито официално пристанището за насипни товари, което е оборудвано с модерни немски и италиански кранове. То осигурява механизирана обработка на въглища, руда и фосфати. 4 години по-късно комплексът е отличен с орден „Георги Димитров” за изключителен принос към икономиката. През 1980 г. влиза в експлоатация „Западно пристанище”, специализирани за товари като метали, дървени трупи и фериботни операции.

Отчетите за 1980 г. посочват , че пристанищния комплекс работят малко над 2 000 човека. Разрастването на пристанището и на товарооборота през него допринася значително за социалното и устройствено развитие на града. За пристанищните работници се строят общежития. В новостроящите се жилищни комплекси се строят блокове, в които в последствие се отдават жилища на млади семейства.

С настъпването на 21 век идват нови предизвикателства. От ключово значение е интеграцията в европейската транспортна система. През 2005 г. е завършен Терминал 2А, изграден със заем от Японската банка за международно сътрудничество на стойност 14,3 млрд. йени. Той е оборудван за високопроизводителна обработка на насипни товари – въглища, руда, клинкер и др.

През следващото десетилетие държавата предприема стъпки към модерно публично-частно управление. Двата основни терминала – Бургас Изток-2 и Бургас Запад – са предоставени на концесия на „БМФ Порт Бургас“ АД, като договорите осигуряват устойчивост и инвестиционна сигурност. Това позволява на оператора да развива и разширява инфраструктурата с дългосрочна перспектива.

Един от най-мащабните инфраструктурни проекти в новата история на порта е изграждането на нови корабни места на терминал „Бургас Изток-2“ - №34 и №35, завършени и въведени в експлоатация през 2018 г.. Те са създадени по специален проект за нуждите на Тенгизшевронойл (ТШО) и са предназначени за обработка на тежки извънгабаритни модули и проектни товари.

Тази година беше завършено и пуснато в експлоатация корабно място №28 на терминал „Бургас Запад“. Проектът, реализиран с подкрепата на програмата Connecting Europe Facility (CEF), включва модерна площадка за контейнерна обработка, дълбочина до 15,5 м и подобрена жп връзка. Кей №28 осигурява възможност за обслужване на по-големи кораби и позиционират пристанището като водещ логистичен център в региона на Черно море.