Средностатистическият българин е остарял с 2 години
Средностатистическият българин днес - с 2 години по-възрастен, отколкото преди 10 години. Той е вече на малко над 45 и всеки трети живее в един от шестте най-големи града на страната. Това установи проучване в рубриката "Числата на седмицата" по Нова ТВ.
Населението се топи най-ударно в северозападния и северния централен район на страната, но пък за поредна година пристигналите от чужбина се оказват в пъти повече от заминалите натам.
8 121 души. С точно толкова е намаляло населението у нас през миналата година. Данните са на Националната статистика и бяха обобщени сега. Това означава, че в България в момента живеят малко под 6 милиона 440 хиляди души. Съотношението мъже-жени се запазва – разделени сме сравнително по равно, като на всеки 1000 мъже у нас, се падат по 1080 жени.
Средната възраст на населението се покачва, но това е характерно не само за нашата страна, а за цяла Европа. За една година увеличението е минимално, но ако се върнем 10 години назад, ще видим, че за този период от време средностатистическият българин е станал с 2 години по-възрастен.
Децата до 15 години са 900 хиляди, а възрастните хора над 65, са над един милион и половина. Те представляват една четвърт от населението. Най-много деца живеят в областите Сливен, Ямбол и Пловдив, докато възрастните хора откриваме предимно във Видин, Габрово и Смолян, където 30% от хората са над 65.
Тази част от нас, които са в трудоспособна възраст, съставлява 58% от населението – това са над 3 милиона 760 хиляди българи. Над един милион и 700 хиляди пък са тези, които вече са надхвърлили предвидената възраст за труд – а именно пенсионната 64 за мъжете и 62 за жените. Тези, които все още не са в състояние да се трудят, представляват 15%.
Живеем предимно в градовете, въпреки че разпределението е доста неравномерно. От над 5200 населени места, в точно 199 живот няма. Там не живее никой. В една трета от общините откриваме много малка част от населението – едва 4%, за сметка на едни 8 общини, които пък са събрали на територията си над 40% от населението на страната. По отношение на различните области, две можем да извадим пред останалите. Кърджали, където населението процентно е нараснало най-много и Видин, където също са първи, но по спад.
Какво се случва по районите? Югозападният, на чиято територия се намира столицата, е дом за една трета от българите. Още 20% живеят в Южния централен, докато в останалите населението е разпределено сравнително по равно. През изминалата година всички райони са придобили население, с изключение на два, които са изгубили – Северозападният и Северният централен.
Градовете с население над 100 хиляди души продължават да бъдат шест и в тях живеят над една трета от българите. Това, което се променя тази година, е че шестият до този момент – Стара Загора, измества по брой на населението петия Русе. Всъщност, измежду всички тях, само в Русе населението е намаляло. Всички други са го увеличили. София, която вече надхвърля един милион и 200 хиляди души, се е увеличила най-много – с близо 9 хиляди за година, поне според статистиката. От градовете с над 300 хиляди жители, Варна расте по-бързо от Пловдив, въпреки че той все още държи преднина с 10 хиляди жители повече. Четвърти е Бургас.
Миграцията. Близо 100 хиляди души са се преместили от едно в друго населено място у нас през миналата година, като в повечето случаи това са били жени. 41% от тези движения са от един към друг град, а 26% от село към град. Българите, официално напуснали страната, са 13 хиляди, а основните им дестинации - Германия, Великобритания и Франция. За поредна година обаче, пристигналите в България са няколко пъти повече. Близо 18 хиляди от тях са завърнали се български граждани, 28 хиляди са граждани на държави извън Европейския съюз, а 7 хиляди – граждани на други държави членки.