"Тренд": Над половината лекари в България - жертва на агресия

Бившият служебен здравен министър д-р Мирослав Ненков коментира тревожните данни от изследване на „Тренд“, възложено от Българския лекарски съюз, според което 56% от медиците са били жертва на вербална агресия, а 7% – на физическо насилие. Още по-шокиращо – 41% от запитаните смятат, че в някои случаи лекарите „сами са си виновни“.

„За мен няма никаква изненада. Дори бих казал, че процентът на лекарите, подложени на вербална агресия, е много по-висок. Няма лекар в спешно отделение или в бърза помощ, който да не е бил нападнат с думи“, заяви д-р Ненков.

Причините – липса на комуникация и наследство от миналото

Според него една от основните причини за напрежението е липсата на обучение по комуникация в медицинските университети. „Пациентите идват уплашени, а ние не знаем как да им обясним спокойно, че кръвотечение от носа не е по-спешно от инфаркт. Това е огромен пропуск в нашето образование“.

Д-р Ненков вижда и дълбоки културни корени: „От комунизма остана убеждението, че лекарят е длъжен на всички. А истината е, че той е длъжен на учителя си и на семейството си, но не и на обществото в смисъл да работи безплатно и извънредно“.

Социален профил на агресията

На въпрос дали агресията у нас е по-голяма, отколкото в други европейски страни, той отговори категорично: „Да, много по-голяма е. Болният човек е оплашен и тревожен, а когато срещне изтощен и претоварен лекар, напрежението бързо прераства в агресия“.

Сред основните причини за недоволството пациентите посочват дългото чакане (57%), неудовлетвореност от лечението (58%) и високите разходи за здравни услуги. По думите на д-р Ненков това е въпрос на култура: „Нямаме проблем да дадем 200 лева за смяна на масло на колата, но имаме проблем да доплатим за собственото си здраве. А то е най-ценното ни притежание“.

Д-р Ненков коментира и злоупотребата с бърза помощ от страна на неосигурени пациенти: „Във Великобритания линейката само транспортира. Ако лекарят прецени, че случаят не е спешен, пациентът получава глоба. Така трябва да бъде и у нас“.

Недостатъци в законодателството и корупция в системата

Според него наказанията за насилие над медици са твърде слабо приложими:
„Показва се набитият лекар, но не и човекът, който е осъден. Хубаво е обществото да види, че извършителят получава ефективна присъда“.

По отношение на финансирането на здравеопазването той беше категоричен: „Проблемът не е липсата на пари, а че се краде ужасно много. Ако се крадеше малко по-малко, щеше да има и за пациентите, и за лекарите“.

Свръхочакванията към лекарите

Изследването показва, че 83% от хората смятат, че лекарите са длъжни да вземат безпогрешни решения, а 80% – че трябва да са винаги на разположение. „Това е митът за Хипократовата клетва. Прочетете я – там не пише, че лекарят е длъжен да работи безплатно или извън работно време. Огромна част от колегите го правят, защото така смятат за правилно, но това не е задължение“, подчерта д-р Ненков.

Д-р Николай Брънзалов: „Лекарите не са роботи – и ние боледуваме, и ние умираме“

Председателят на Българския лекарски съюз д-р Николай Брънзалов коментира в ефира на „Твоят ден“ тревожните данни от проучването на агенция „Тренд“, поръчано от БЛС, за агресията срещу медици.

„Решихме да възложим това проучване, защото случаите зачестяват. Самото изследване го потвърди. Много е неприятно да се слушат такива неща – да има агресия срещу хора в бели престилки, които са призвани да дават здраве“, каза той.

По думите му резултатите ясно показват какви очаквания има обществото към лекарите:

„83% очакват безпогрешни решения, 80% смятат, че лекарите трябва винаги да са на разположение и да реагират незабавно, близо 80% настояват за незабавни решения дори и при сложни случаи, а 48% очакват лекарите да жертват личното си време в полза на пациентите. Ако такова проучване се направи за който и да е друг бранш, дали тези проценти ще бъдат същите? Аз бих бил щастлив, ако тези, които дават изисквания към лекарите, бъдат толкова точни и акуратни, колкото са моите колеги“.

Липса на кадри и хронично недофинансиране

Той обърна внимание и на системните проблеми: „Да, липсата на кадри е сериозен проблем. Но тази ескалация на агресията само през последните три месеца на 2025 г. е тревожна. Тя не може да бъде пренебрегната. Наред с кадровия дефицит има и хронично недофинансиране на нашата дейност. Ние не сме роботи. Също боледуваме, също умираме. А в България няма достатъчно лекари и медицински сестри, а пък ги бием. Това е нещо, което всеки българин трябва сериозно да осмисли“, предупреди той.

Възпитание и образование от ранна възраст

Д-р Брънзалов настоя, че решението е комплексно и започва още от училище: „Обръщаме се и към Министерството на образованието. Трябва да се започне от училищна възраст – възпитание, какво означава лекар, какво дава той на обществото. Лекарят е стълб на държавата, част от националната сигурност. В часа на класа може да има посещение от лекар, където учениците да задават въпроси. Така ще разберат ролята на нашето съсловие и че не трябва да се проявява агресия спрямо него“.

Председателят на БЛС изнесе и тревожни данни: „През 2023 г. са регистрирани 96 нападения срещу медицински лица. През 2024 г. те са 99, а само до 10 септември 2025 г. вече са 75. Това е абсолютно обезпокоителен брой. Радостното, ако може да се нарече така, е че поне няма сериозно пострадал медик или смъртни случаи. В България законът приравнява агресията срещу лекари към тази срещу служители на МВР, но последствията са никакви. Затова трябва да занимаваме цялото общество. Това е национален проблем“.

Личният опит на спешен медик - д-р Димитър Бакалов: „Агресията срещу лекарите е обидна и демотивираща“

Спешният лекар от МБАЛ – Пазарджик д-р Димитър Бакалов сподели в ефира на „Твоят ден“ горчивия си опит: „В работата си като спешен медик съм ставал многократно свидетел на агресия към колеги и съм бил обект на такава. Предимно вербална, за щастие. Когато излезе лекар да вкара спешен пациент пред неотложен или амбулаторен, възникват конфликти. Те създават паника и напрежение в чакалнята“.

Лекарят разказа за унизителни ситуации, в които е бил подложен на нападки:

„Дежурен съм 10 часа – не съм пил вода, не съм хапнал залък хляб, давам всичко от себе си, за да спасявам животи. А отвън ме посрещат с думите: ‘Аре бе, кафе ли пиете, какво правите вътре?’. Това е много обидно“.

Той призна, че подобни моменти подкопават мотивацията: „Стараем се да помогнем на всеки, а в един момент започваме да губим желание да работим. И аз, и колегите“.

По думите му най-често агресията се проявява в късния следобед:

„След 5–6 часа започват да идват хора, които нямат спешни проблеми, а просто искат преглед. Това създава огромно напрежение“.

Допълнителен натиск възниква и при завръщането на пациенти от чужбина: „Хора от малцинствата идват за профилактични прегледи, преди да се върнат в чужбина. Получава се огромен поток и много агресия, докато нашата работа е да гледаме реално спешните пациенти“.

Агресията срещу медицински специалисти остава сериозен проблем, който пречи на работата и демотивира лекарите. Както подчерта д-р Бакалов: „Агресията над лекарите е нещо много неприятно и много обидно. Тя ни пречи да си вършим работата и отнема смисъла от усилията ни“.

Нова телевизия