От класната стая – в моргата. Трагичната история на Спас от Пловдив

На 26 октомври 2023 година, точно в 0:05 минути , Пловдив замлъква под звука на удар. Две коли се сблъскват жестоко на кръстовището между бул. „Цар Борис III Обединител“ и ул. „Граф Игнатиев“ – място, което живеещите в района наричат ​​„пистов булевард“.

На задната седалка на едната кола е Спас Спасов – 18-годишен младеж, без вина, без избор, без шанс. Колата, в която пътува, е управлявана от негов съученик с книжка от 15 дни. Излиза от ул. „Граф Игнатиев“ със скорост 30 км/ч.

По булеварда връхлита друг автомобил със 100 километра в час , при разрешени 50. Няма спирачен път. Няма реакция. Само удар. Смъртоносен.

Синът ми понесе целия удар, разказва майката. В 1:05 ч. телефонът звъни. Класният ръководител съобщава за катастрофата. Родителите се втурват към УМБАЛ „Св. Георги“. Там ги посреща ужасът: „Състоянието на Спас е критично, правим всичко по силите си.“

Започва адът на очакването. След два дни, след безброй изследвания и консилиум, лекарите съобщават най-страшното – мозъчна смърт .

Майката взема решение, достойно за поклон: съгласява се синът й да стане донор . „Така той ще живее“, казва през сълзи. Спас е здрав, спортува, не пуши, не пие, не употребява никакви вещества. Сърцето му е силно.

През януари навършва пълнолетие. Взема листовките от първия път. На 4 ноември му предстои хранене. Вместо това, на 1 ноември , семейството му се сбогува с него. Опелото е кратко. Болката – вечна.

„Ангели на пътя“ припомнят – зад всеки смърт стои чужда глупост, чуждо безразсъдство, чуждо престъпление .

Спас можеш да бъде жив. Можеше да кара кола. Можеше да се влюби, да има деца, да сбъдне мечти. Вместо това, един булевард, превърнат в писта, му отне бъдещето.