Капанът за милиарди „Боташ“ и политическата отговорност, която носи Румен Радев

Споразумението беше подписано на 3 януари 2023 г. при служебното правителство на Гълъб Донев, назначено от президента Румен Радев, а министър на енергетиката, чийто подпис стои под предварителното споразумение от края на 2022 г., беше Росен Христов. Договорката предвижда страната ни да плаща на Турция около 1 млн. лева на ден такса за пренос на природен газ, като таксата се дължи независимо дали се пренася газ или не. Срокът на договора е 13 години и не може да се прекрати, освен ако България не плати цялата сума по него, която възлиза на 4 млрд. лева, но поради заложеното повишение на таксата (заради инфлацията) може да стигне до 6 млрд. лева до края на срока му. Огромни суми, които ние дължим и ще дължим в следващите години.

Защо е сключен договорът?

Малко по-рано, през април 2022 г.,  „Газпром“ спира доставки за България след отказа на кабинета на Кирил Петков да плаща руския газ в рубли. По-късно, служебният кабинет на президента постига споразумение и осигурява достъп на страната ни до турската газова инфраструктура, като практическата договорка е направена на среща на президентите на България и Турция Реджейп Тайип Ердоган, а формално договорът е подписан от тогавашната шефка на „Булгаргаз“ Деница Златева.

Самото споразумение – първоначално – е определено като историческо и невероятна възможност за нас.

Причините за тези суперлативи са няколко. На първо място, Турция не допуска външни компании до своите терминали, поради което това споразумение се счита за страхотен успех за България. На второ място, така страната ни си осигурява намаляване на зависимостта от „Газпром“ – нещо, което отдавна е приоритетна за нас цел.  Трето, следващо от второто – година преди сключването на договора европейските лидери ясно заявяват, че всички членове на Съюза трябва в най-кратки срокове да се откажат от руския газ и да намерят алтернативи. И така, първите месеци коментарите са положителни, кабинетът се кичи с всички заслуги, Радев – също.

Много хубаво не е на хубаво

Няколко месеца по-късно се появяват и въпросите. Параметрите по договора, както и неустойките не се знаят тогава, има информационно затъмнение по отношение на сумите, което поражда все повече и резонни съмнения. За пръв път се прокрадва и тезата, че всъщност – макар и без Газпром, споразумението допуска вноса на руски газ, но през Турция, което ще го оскъпи неимоверно – и това ще е за наша сметка, разбира се.

Когато се появяват всички параметри, става ясно, че страната ни ще плаща милиарди през следващите 13 години, без да има възможност да се откаже от този договор, не и без неустойки. Сумата от 1 милион лева на ден, без значение дали успяваме да използваме целия капацитет от договореното, е фрапираща.

Наскоро настоящият министър на енергетиката Жечо Станков даже заяви, че с всяка година, заради индексация на инфлационния процент в Щатите, плащаме и ще плащаме с между 50 и 200 000 лв. на ден повече. Към момента вече сме платили над 600 млн. лева, а сме ползвали за не повече от 40 млн., защото подобни количества реално няма как да ги изразходим.

Докладът на комисията в парламента и проверката на ЕК

След като се появяват и първите призиви за предоговаряне, както и такива за проверка по параметрите на договорката, преди 2 години, парламентът създава временна комисия, която да проучи детайлно параметрите по споразумението. Малко по-късно следва и проверка от страна на Европейската комисия. Докладът на Народното събрание излиза с препоръка за сигнал до прокуратурата и ДАНС, заради неизгодни за страната ни клаузи.

Става ясно, че отделно споразумение е подписал и Владимир Малинов – тогава директор на газопреносния оператор „Булгартрансгаз“, впоследствие служебен министър на енергетиката, към момента - отново директор на държавното дружество. Нещо повече, договорът е подписан без знанието на Българския енергиен холдинг (БЕХ), който е собственик на „Булгаргаз“ и „Булгартрансгаз“.

В края на 2023 г. българското правителство опитва да предоговори таксите, но турското държи на първоначално договорените параметри. Няколко месеца след това, в средата на 202 г.., спираме да плащаме таксите, но милионите задължения ни се трупат.

Едва през юли тази година антикорупционната комисия и прокуратурата предприеха акция, като бяха претърсени бяха помещения в Министерството на енергетиката, както и домовете на бившия служебен енергиен министър и бившата шефка на "Булгаргаз" Деница Златева. Изтече и неофициална информация, че от дома на Христов са иззети 80 000 евро в брой, а от този на Златева - 100 000 лева.

Проверката на ЕК приключи едва в края на миналата година, като тя не установи нарушение на конкуренцията по споразуменията, сключени между "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" и „Боташ“. Проблемите обаче не касаят само конкуренцията, а много повече огромните суми, които доброволно сме се съгласили да плащаме години наред, както и бъдещето на най-голямата ни компания за разпределение на природен газ.

Какво се случва с „Булгаргаз“?

На практика, както заяви и Станков, „Булгаргаз“ от девет месеца не е плащала таксите по договора и вече дължи 250 млн. лева на „Боташ“. Също така, договорът позволява на турската компания да използва българската газопреносна мрежа, а това води до загуба на пазарен дял за най-голямата българска компания за разпределение на природен газ. Според министа на енергетиката „Булгаргаз“ на практика е изправена пред фалит.

Радев

Президентът запазва мълчание по тази тема, като един от малкото му коментари касае акцията на прокурата отпреди 2 месеца, която – според изказването му – била атака срещу него. Той поиска да се направи проверка за пропуснати ползи по договора, защото не се използвал пълноценно. Но твърдения от типа: „най-нагло се лъже за договора“, са крайно недостатъчни, за да убедят някого, че той е чуден, просто не се използва оптимално. Нещо повече, когато ти си бил диригентът и основен елемент в това споразумение, а през времето са разкрити крайно притеснителни параметри и задължения, които ще тегнат като воденичен камък на страната ни над десетилетие, дължиш доста по-дълго, обстойно и аргументирано обяснение. Особено когато си президент.

Опитите скандалът да се замете с прехвърляне на топката към политическите опоненти, не само, че не е работещ, но е и крайно несъстоятелен. Техните каши и вероятни кражби, не оправдават твоите. Възможността Радев – в частност, и кабинетът му по онова време, да са подписали от глупост и недалновидност толкова заробващ за страната ни договор, е малко вероятен, но и дори да е така, не ги освобождава от отговорност.

Нека не забравяме и че според изказвания на служебни министри от неговия кабинет, както и на представители на „Булгаргаз“, именно той е съдействал дипломатически за убеждаване на турската страна да преговаря. Това не го отрича и Радев, въпреки че неговото тълкувание е, че просто е лобирал за интересите на България.

Няма спор, че неговата отговорност не е юридическа, но не е по-малка – политическа е. И като президент, и като назначил служебния кабинет, под чието управление договорът е бил сключен.

А страната ни продължава да е в патова ситуация – разбира се, този договор идеално устройва турците и те не искат да го предоговорят – поне не по начин, който да ни освободи от милионите задължения. За това няма как да ги виним, не техните, а нашите управляващи са избрани, за да ни отстояват интересите. За нас единственото приемливо решение би било да се намали обема на газта или самите такси, но това към този момент не е никак вероятно, въпреки че турската страна не е отказала преговори.

В крайна сметка, договорът би бил икономически оправдан само при пълно или минимум при 80% използване на капацитета, което не само, че не се случва към момента, но и няма никакви изгледи да се случи през следващите години. Всичко друго, каквото на практика се случва от самото начало, води до системни и огромни загуби за държавата.