Ще има ли промяна в "Промяната"? Докато избират нов лидер, Божанков "извади на масата" разкрития за Асен Василев

Ще има ли промяна в „Промяната“? Това е основният въпрос, на който партията ще търси отговор в рамките на два дни. ПП застава пред най-голямото си изпитание досега - дългоочакваното Общо събрание, свикано още през юни, дни след оставката на съпредседателя Кирил Петков.

Общо 400 делегати присъстват на форума, те ще се изберат председател/съпредседатели, изпълнителен съвет, национален съвет, етична комисия и контролен съвет. В „Денят започва с Георги Любенов” стана ясно, че още днес присъстващите ще определят дали партията да се управлява от един лидер или ще има съпредседатели. Засега единственият кандидат за лидерския пост е досегашният съпредседател Асен Василев, очакванията са именно той да оглави „Промяната“, но предложения могат да бъдат направени до утре. 

Гласуването за ръвоводни органи на партията ще се проведе утре. Предвидена е специална платформа за целта. Очаква се резултатите да станат ясни към 16 ч. утре. 

Освен избора на ръководство, на Общото събрание ще бъдат гласувани важни промени в устава на партията, както и нова политическа платформа на "Продължаваме Промяната".

Във форума присъстват коалиционните партньори на ПП – ДБ.

Припомняме, че до избор на нов председател на ПП се стигна, след като в края на юни Кирил Петков подаде оставка след скандал, свързан с твърдения за оказван натиск на районните кметове на „Люлин“ и „Младост“ за обществени поръчки. Преди това Петков депозира оставката си и като народен представител. На продължило повече от седем часа заседание на Националния съвет на „Продължаваме промяната“ беше решено, че Асен Василев остава единствен председател на партията до провеждането на отчетно-изборно Общо събрание на 27-28 септември.

Часове преди Общото събрание разжалваният от партията Явор Божанков излесе с пост в социалните мрежи, в който прави ретроспекция на стратегическите грешки, допуснати от партията за последните четири години и извади на масата "моралните" качества на Асен Василев.

Божанков припомни провала на правителството "Денков-Габриел", чиято ротация така и не се осъществи. 

Ето пълния текст на публикацията на Явор Божанков:

Утре „Промяната“ ще покаже дали е способна на промяна.
Колегите от ПП са изправени пред избор, който надхвърля бъдещето на тяхната формация. Следващите два дни са важни за цялата демократична общност.

Днешната концентрация на власт в ГЕРБ и ДПС е резултат от стратегически грешки.

Нужно е открито да назовем какви са те, кой ги е допуснал и каква отговорност следва да се поеме. Само така може да се начертае нов път – с ясна идейна основа и силен отбор.

1. Кабинет „Петков“
Масовите протести срещу ГЕРБ през 2020 г. отвориха възможност за дълбоки социални промени. Протестите родиха и фалшив герой в лицето на Слави Трифонов, но енергията не беше докрай удавена и формирането на първия кабинет „Петков“ материализира мечтите на стотици хиляди за нов начин на упражняване на държавна власт – без ГЕРБ и ДПС.
Падането на този кабинет има необратими последици и отношение към настоящата (нетърпима) ситуация. Често се казва, че той е бил свален отвън – било от „мафията“, било от Митрофанова. Истината е по-сложна.

В първия (и последен за сега) кабинет без ГЕРБ и ДПС ръководството на ПП взе решение средствата за строителство на пътища да не се дават на МРРБ, управлявано тогава от ИТН. ПП настояха да се дадат на парламентарна комисия, която да ги разпределя. Това бе невъзможно и противоконституционно. Основание обаче имаше – престъпното, некачествено строителство на магистрали бе емблема на управлението на ГЕРБ.
Това отключи криза, която доведе до падането на кабинета. Основанието „Македония“ бе лъжата на ИТН в отговор.

Обезсмислени бяха и усилията да формираме същия кабинет с третия спасителен мандат. Категоричната позиция на Асен Василев бе, че ще повишим резултата си при нови избори. Последствията са налице днес.

Съпътстващо обяснение за провала на кабинета бе, че е започнала по същество битка с корупцията, защото се внесе нов закон за антикорупционната комисия и в резултат корупционерите са свалили кабинета. Това е неточно. Решение за нов антикорупционен закон се взе в началото на кабинета и проект на такъв трябваше да бъде представен от ПП в срок от една седмица. Внесоха го след шест месеца, в безобразен вид, успоредно с падането на кабинета.

Последният кабинет, съставен без ГЕРБ и ДПС, се самосвали. Еуфорията от протестите в наша подкрепа в столицата не бе правопропорционална на изборния ни резултат.

2. Кабинет „Денков“
Вече не бяхме първа, а втора политическа сила. Формирането на кабинета „Денков“ се случи след пет предсрочни вота. Социологическите сондажи на общественото мнение показваха едно – трябваше да се направи правителство. Спорът бе не дали, а как. Две концепции се сблъскаха:
– Първата: експертен кабинет с ограничен мандат и конкретни задачи, подкрепен от нашата коалиция и от ГЕРБ/СДС, без участие на политически фигури.
– Втората: това, което по-късно остава в историята като „сглобка“.
Първият вариант бе формулиран и отстояван предимно от представители на ДБ. За този вариант се застъпих и аз.
„Сглобката“ беше наложена от ръководството на ПП. Този компромис бе оправдан с оглед на две големи цели: влизане на България в Шенген и конституционни промени в съдебната система.
Той ни бе представен така: „Всички министри са наши, ГЕРБ имат само един министър, а след девет месеца да се направи ротация на премиерите.“
Логично се поставя въпросът как и къде е формиран този кабинет, защото неговата „презентация“ не отговаряше на действителните му параметри – ГЕРБ и ДПС имаха министри. Как?

Към онзи момент определях информацията за срещи в манастир между ръководството на ПП и Бойко Борисов, с посредничеството на Алексей Петров, като слухове. Тази информация по-късно се потвърди.

За целите на събранието утре ще го визуализирам:
Бойко Борисов – милиционер, бодигард на Тодор Живков, завършил Симеоново. Получава мандат. Избира Соломон Паси за медиатор с нас.
Ръководството на ПП – демократи, образовани, цивилизовани. Получава мандат. Избира Алексей Петров за посредник.
Това е самостоятелно основание за изключително дълбоко осмисляне.

Провал на ротацията

Ротацията се провали поради комплексни причини – ГЕРБ и ДПС бяха в изгодна позиция, легитимирани и в положение да направят собствено управление, което би взривило държавата само допреди пет години. Петров беше разстрелян. Проблемите на Борисов с Гешев бяха „разрешени“.

От наша страна бе поставен въпросът за министъра на МВР. Още тогава изразих резерви, че предвид нощния арест на Борисов е малко вероятно той да се съгласи на промяна в силовия ресор.

Асен Василев изрази пълна увереност, че ще вземем министъра на МВР при ротацията, защото – по думите му – „посолството“ нямало да позволи на Борисов да се отклони от самата ротация. Това е важен момент.
Василев системно спекулира с връзките си с чужди посолства. Пред 450 души онлайн бе записан от Радостин Василев да прави това, но дори след този случай нищо не се промени. Това ерозира международното доверие в нас и води до електорални щети, защото легитимира лъжата на опонентите ни, че сме под нечие влияние.
Подчертавам, че всички истории, свързани с посолства, са само в главата на Василев.

По време на „сглобката“ избухна и скандалът „Чаталджагейт“. Ръководството на ПП реши да не се говори с журналисти и започна атака срещу BIRD, които бяха нарочени за „повлияни от Пеевски“. Това удари тезата ни за „добрите сили“ и „лошите корупционери“, тъй като ръководител от коалицията се оказа неподвластен на собствените ни изисквания за морален интегритет. Василев нае собствения си имот, бидейки едновременно председател на партията и собственик на имота.

Сградата на „Чаталджа“ по-късно бе закупена от едни хора, които преди това се зарадваха на благоприятна промяна в закон.
Междувременно полезните и смислени конституционни промени бяха „отстреляни“ в КС.

Остана обаче механизмът за избор на служебен кабинет, който направи Борисов и Пеевски монополисти и на служебната власт. Провеждането на избори вече бе под пълен техен контрол.

„Сглобката“ логично доведе до електорален срив. Изложих всичко по-горе пред ръководството на ПП и настоях за спешни и дълбоки промени и поемане на отговорност – без да давам публичност. И без резултат.
Ако утре ПП заложат отново на същия подход и същите лица, ще е трудно обществото да повярва: първият път беше така, вторият път беше така, но „този път ще е различно“.
Затова европейските ни партньори в сходни и по-благоприятни условия правят смели промени, болезнени реформи.

Решенията пред ПП утре са нелеки. Но коя промяна е лесна? Вярвам, че ще се справят.