Войната НАТО срещу Русия - мисия невъзможна

За пореден път напрежението между Европа и Русия ескалира и за пореден път се заговори за “активиране” на НАТО. Този път след като руски изтребители навлезнаха на територията й, Естония ще активира член 4-ти, който представлява консултации със съюзниците. По-рано Полша активира член 4-ти заради дроновете, а през 2022 имаше активиран член 4-ти заради началото на войната в Украйна.

Всеки един път се случи едно и също - съюзниците от НАТО се събраха, размениха реплики колко опасна е ситуацията, обеща да си помагат и обещаха да помагат на Украйна, предава trud.bg.

Едно става ясно - Европа е в патова ситуация. Санкциите са затегнати до край, максимумът се отделя от държавите за Украйна и единственият възможен ход е влизане във войната. Влизане във война и в най-добрия случай е силно непопулярно решение, зад което трябва да стои управление с висока степен на доверие от обществото. Само че Киър Стармър бие всякакви рекорди по липса на доверие във Великобритания като само около 18% от хората във Великобритания считат, че се справя. За сравнение в България с тези проценти той би бил 7-ми, под Слави Трифонов и малко над Радостин Василев. 

Макрон е единственият лидер, който е по-зле от него по общо одобрение, а и Фридрих Мерц трупа негативи всеки изминал ден.

Туск е може би единствения лидер, който вече има силна армия и някакво доверие зад себе си, но неговата власт вече се клати, след като консерваторите спечелиха президентските избори и всеки грешен ход ще е фатален за политическата му кариера.

Нито един от тези лидери не може да си позволи рисков ход. За капак на всичко, войната струва пари, а повечето от тези държави в момента са изправени пред сериозни проблеми с дълга и финансите.

Остава САЩ и Тръмп, разбира се, но макар той да промени леко тона по отношение на Путин, за него би било политическо самоубийство да се откаже от имиджа си на “миротворец” и да започне нова война.

И така войната изглежда се отлага за пореден път. Европа може да си отдъхне, но и да се замисли - как се стигна до тази ситуация, в която се налага да слушаме как "изразяваме притеснение", но не предприемаме никакви мерки по въпроса?