Какво уиски пиеха, имаше ли наркотици и кои бяха проститутки в бар-вариетето на Слънчев бряг, II част

Все още никъде по света няма бар-вариете като нашето в Слънчев бряг

- Г-н Стоянов, Челенк знаеше ли, че вие знаете кой е той, чувал съм, че често е "навестявал" и казиното в интерхотел "България" в Бургас по това време, впрочем българският град Бургас му бил любимо място за живеене. Как се връзваше всичко това - тоталитаризъм с покровителство на международния тероризъм?

- Разбира се, че знаеше. Много хора знаеха кой е, защото месец преди това един бандит от Поморие - небезизвестният Сеньората, го беше насинил пред дискотека „Русалка”. Та, няколко часа преди смъртта си, Челенк почерпи всички ни и после умря. А за тогавашния обществен строй подобни връзки не бяха нещо извънредно. Имахме изключително добри разузнавачи. По отношение на сигурността на държавата всичко беше по конец. И това не значи, че сме покровителствали тероризма. Пазехме си държавата. 

- Възможно ли е да е бил отровен?

- Не. Категорично не. Беше наблюдаван, но нямаше защо да се забъркваме в подобна операция. Той беше едър, употребяваше доста алкохол, и хапчета. Не изглеждаше здравословно никак добре. Може да му е станало зле, ако са го викали да се прибере от неговата организация и е знаел за какво го викат да се върне. От притеснение може да се е случило. Това беше през 1985 г. Атентатът срещу папата беше през 1981 г., положението на нашия сънародник Сергей Антонов все още беше тежко, защото гниеше в ареста четвърта година като заподозрян за съучастник при подготовката.  Но Челенк беше общо взето сдържан човек.

Видеоматериалът, който публикуваме, е архив на Валентин Вапцаров от 2000 г. - бал на артистите и музикантите.

- Какво друго беше характерно за бар-вариетето?

- Програмите! Те бяха много издържани, те предаваха този незабравим, зашеметяващ облик. Един час продължителност - спомен за цял живот. Имаше гостувания на много състави. Например полският балет танцуваше цяло лято. Имахме истински кубински балет, от Сантяго. Чешки сме имали по мое време.

- Да уточним - това не са балерини, нали така?

- Балерини си бяха. Всички бяха балерини. Но с тела и естествена женска красота, каквато в днешно време трудно може да се види. Идваха заради програмата и доста състоятелни българи, предимно от София. Разговаряли са с мен архитекти, доктори. Чужденци също. Всички споделяха, че е уникално преживяването, чудеха се също как е построено това вариете, как се съчетават всички прояви вътре. 

- Защо не сме чували да работи това звездно заведение в момента?

- Може би от 5 години не работи. Мой приятел искаше да го вземе от Веселин Налбантов (той е последен управител в края на тоталитарния режим и в началото на прехода, с мажоритарен дял във фирмата, която е настоящ собственик на цялата сграда, б.а) да прави немски клуб, но не се разбраха за наема. Преди това беше пълна с някакви ротативки - поне от 10 години не работи, всъщност.

- Как си го обяснявате? Туристите ли не са подходящи вече, профилът им наистина се промени, разходите за издръжка ли са твърде големи?

- Всичко може да се направи във вътрешността на тази великолепна и стабилна сграда, има подходящи туристи за такава услуга и атракция. Въпрос на професионален мениджмънт. Проблемът е, че когато някой поиска да работи с Налбантов, никога не се стига до разбирателство от взаимна изгода, например Митко Пайнера преди 15 години искаше да го наеме, но уви. Пайнера дойде със "стоката" си и каза: „Веско, за един сезон ти давам 2 милиона лв., остави ме да го отворя и да заработя”. Отговорът беше: „Ааааа, не може така! Ти ще спечелиш 12 милиона за един сезон, а за мен само два!”. И в този дух вървят преговорите с Налбантов, не можа да се сработи с наемодател. А сам не може да го направи, защото изисква много усилия. И пари. И време. И хора. Сложна логистика има. А имаше невероятния късмет Налбантов, защото бе излязъл един указ, забравих номера му, с който даваха възможност на управителите да закупят съответния обект. Така беше с „Ханска шатра”, вариетето и т.н.. Мога да ви кажа, че бар-вариетето бе продадено за 34 хил. долара, "Ханска шатра" - за 24 хил.долара.Това стана през 1990 г.

- А за какво друго би могла да се ползва тази сграда в момента?

- Може да бъде само това, което  беше преди. Има уникална въртяща се сцена, която се вдига и сваля, извънредно скъпо и сложно като експлоатация съоръжение. По мое време идваха хора от ГДР и правеха профилактиката. Това съоръжение в спуснато положение беше на нивото на масите от Първи грил - така се наричаха масите на първа линия, 2-3 крачки напред и си на дансинга. Когато започва програмата, нивото се вдигаше - хората бяха практически в краката на балерините. И за зрителя беше истинска наслада. За какво може да се ползва сега - нямам представа. Не бива да се пипа вътре. Но имам съмнения, че е разсипано вече като обстановка.

- Имало е дързък опит за възраждането на този комплекс  през 1998-99 г., ако не се лъжа. Чувал, съм че за купона били поканени само от елита. В тоалетните имало всякакви аксесоари, даже и скъпи парфюми, но всичко било обрано още преди полунощ. Тогава кой си позволи този лукс като мениджър?

- Никой не го е взимал под наем, никога. Бил е на самия Веско Налбантов този опит. От 1986 г. насам все той е управител. Не се учудвам, че опитът е бил неуспешен. Той просто е изтървал темпото. Този бар е като елитарен футболен отбор - когато начело застане човек, който не разбира...

- Наркотици по ваше време пробиваха ли като "асортимент"? Кокаин напр.?

- Не. Пристигаха през този период много представители на "частния бизнес" от София - т.нар. „пластмасаджии”. Нищо не ви говори този термин. Имаше друг указ, с който държавата даваше възможност да се произвеждат кукички за въдици, сапунерки, копчета и т.н. кинкалерия от малки цехчета, нещо като манифактура. Малко хора успяваха да пробият, само връзкари, които бяха и работливи, и находчиви, естествено. Това бяха направо богопомазани по соца - на възраст от 30 до 60 г. Разполагаха с пари. Идваха и си запазваха много места. Идваха с "приятелки", хубави и запомнящи се жени, за уикендите. Поръчките им бяха от най-скъпите питиета.  Всички живееха в хотел „Хризантема” и играеха комар до обяд. Буквално си позволяваха да "живеят" почти през цялото лято. Затова не говоря за почивка. Това бяха т.нар. „частници”. Бяха атрактивни за нас във вариетето, защото се държаха прилично, а и плащаха щедро.

- Кое беше най-скъпото уиски?

- Тези конкретно пиеха от френските коняци. Не си падаха по уиски, конякът беше модерен. Само френски марки поръчваха - Курвоазие, Наполеон, Мартел. Наркотици никой не приемаше.  Иначе всички марки  уиски бяха на една цена. „Черен етикет” имаше, но много малко хора поръчваха - като Боби Бец напр. (Това е големият контрабандист на метаамфетамини Борислав Божилов, който ги изнасяше към Близкия и Средния Изток, под формата на лекарството каптагон тези психотропни вещества се произвеждаха у нас за специални нужди на милицията и армията, б.а. ). Всички други пиеха Джони Уокър, Балантайнс, Черно и бяло. Българинът не познаваше много уискитата и не различаваше нискокачественото от квалитетното.

- Кока Кола зареждахте ли в бара? Беше кът.

- Имаше редовно. Надценката беше 330%. Не бих казал, че беше най-високата надценка. Но имаше.

- От „пластмасаджиите” никой ли не пробваше наркотици?

- Не, и никога не е ставало въпрос.

- Как реално стоеше въпросът с проституцията обаче?

- В това заведение тази дума не се употребяваше. Никой от клиентите не си е позволил да поръча жена по този вулгарен начин. Нямаше и компаньонки. Виждаше се само, и се знаеше, че чужди представители на тур агенции, дипломатически мисии и оперативно интересни външни лица вечерно време се появяват в бара с някое красиво момиче от български произход, но поведението на момичетата винаги беше добро, имаха приличен външен вид като облекло и обувки, владеене на чужди езици, обноски. Впрочем, тези момичета бяха от горните класове на английската или немската гимназия в Бургас, или току-що завършили езикова гимназия със западен език. Но те бяха под наблюдение от Службите ни. Имаха други приоритети, не да припечелят лично, както е сега. Нашите момичета не бяха случайни. 

- Вие познавахте ли някои от тези момичета, красавици ли бяха?

- Може да се каже, че ги познавах. Повечето. Бяха подбрани, да.

- Сред нас днес движат ли се тези жени, които като ученички и студентки са работили за Държавна сигурност и за държавата като цяло, съзнателно?

- Да. Някои от тях заживяха впоследствие в Германия, Испания и т.н. Пръснаха се по цял свят, имаха възможност по-късно да развият свой бизнес, да създадат добри семейства навън. Имаха контакти.

- С какво се занимавахте след 1990 г., кадър като вас не е бил за изтърване, така съм чувал?

- След 1986 г. станах управител на не по-малко известния  ресторант „Делфин”, през 1989 г. ме извикаха в ресторант „Магура”, пак като управител, така посрещнах демокрацията. Преди зората й имаше държавни Дирекция „Хранене” и  Дирекция „Хотели”. Там се бях запознал с един софиянец. Той работеше за турчин, женен за българка, държеше златарския магазин срещу хотел „Кубан”. Приятно момче беше този софиянец. Оказа се, че е една година по-малък от мен. Допадахме си. Влизам една вечер в казиното на бар-вариетето и го виждам вътре с 2 момичета, съвсем случайно. Приятелски ме поканиха, за компания. И така от дума на дума той вика: „Взех под наем, но по-късно мисля и да ги купя, ресторант „Камелия”, „Кубан” и бар-вариетето". Пита ме дали съм готов да започна при него работа в един от тези обекти. Но аз все още имах ангажименти в „Магура”. Предложението му обаче не можеше да бъде пренебрегнато, прекалено добро беше като оферта.  И така започнах нов период в професията, който няма аналог. Работех и за софиянеца. Това софийско момче се казваше Петър Ненков. Той загина в Москва през 1995 г.(Ненков е екзекутиран в инсценирана автомобилна катастрофа, за него се говори, че е бил перач на Първа московска банка у нас, но смъртта му се свързва най-вече с изчезването на контрабандни тирове с цигари, б.а.)

Та, започнах работа при Ненков, 51% от акциите бяха на бизнесмена Джорджо ди Фавери от Италия (човек с това име през 2003 г. става почетен консул на България в Италия, експерт-счетоводител по професия, б.а.). Така направиха Българо-италианско дружество с 51%, а „Балкантурист” с 49%, представител беше г-н Ненков. Започнахме да оборудваме дискотека „Камелия”, пристигаха ТИР-ове с обзавеждане от Италия и Турция. По това време нямаше такива мебели за заведения в България. Той ходеше по разни "работни съвещания" и срещи, аз бях на място и работех. По едно време в "Камелия" нещата тръгнаха сериозно, но Ненков недолюбваше италианеца. „Джорджо, аз си тръгвам. Ако искаш нещата ти в Слънчев бряг да вървят, нека Михаил Стоянов е на разположение”, му каза тогава той. После ме дръпна настрана и добави:

„До година и половина, максимум две, ще  купя "Камелия" и да те направя съдружник”. Тези неща още тогава за мен не бяха чисти. Нещо повече,  от Англия ми беше докарал една яхта и ми я зачисли - да съм возел по-важните от гостите. Яхтата беше акостирала в Несебър и предизвикваше огромен интерес. Разделихме се през 1991 г. Поддържахме постоянно връзка обаче. Той пращаше по неведоми пътища доста гости. Даваше ми на разположение едни скъпи лимузини Мерцедеси с дипломатически номера от Австрия, в които се търкаляха пачки с долари - из купето и в багажника. Не съм пипал от тези пари. Струваше ми се  опасно. Той си замина за София и продължи да работи по неговите си неща. Откри офис на Първа източна международна банка в Слънчев бряг само след няколко месеца. Обажда ми се той една вечер и ми казва: „В „Камелия” съм, ще изпратя автомобил да те вземе, имам да ти казвам нещо”. Като се видяхме, директно го каза: „От утре ти си директорът на Първа източна международна банка в Бургас. Офисът е готов!" Нямах време за обмисляне, даже беше извикал и счетоводителя. Не след дълго стана катастрофата в Москва. Поръчал си беше бронирана кола, бил е вътре с известна балерина от Съветския съюз, но огромен самосвал прегазва лимузината. Тук го погребахме в запечатан ковчег.

-В банката заработихте ли?

- Не, така и не успяхме да влезем изобщо. Намираше се до старото Горско стопанство зад Старата поща. До Милано ходих няколко пъти в командировка след това. Ди Фавери беше любител на скъпи картини - колекционираше  български художници от класиците. Имаше приятели в София, които купуваха картини и му ги изпращаха по таен канал. В Милано, в офиса му се запознах с Ясен - сина на вече бившия вицепремиер на България Огнян Дойнов. Беше с манекенката си съпруга. Попаднах в един объркан свят като едно обикновено момче. Тези хора живееха на бързи обороти и така угаснаха, бързо. Те ми повериха работа в „Сий Джип” - фирма с ограничена отговорност и 51% българско участие. Включваше дискотека „Камелия” и игралното казино в Сл.бряг. Имаше и ръководство на отдел за обзавеждане. За столичния хотел „Шератон” от Италия носех интериор. ООД-то  беше ориентирано и в леката промишленост, няколко пъти представяше на Пловдивския панаир машини за сладолед. После обаче започнах да сменям хора във фирмата, защото се оказа, че не са коректни, но съм настъпил интереси, без да подозирам, че спирам нечии "кранчета". При Ди Фавери стана твърде нагорещено и си тръгнах, защото получих нова интересна покана - да управлявам нова дискотека на края на плажа в Сл.бряг, отвори я Пламен Тимев (с прякор Ганди, митичен герой от прехода, първо отваря култовата дискотека "Ла Страда" в Созопол, където Васил Илиев от ВИС безнаказано закла обикновено момче от клиентите, а после отваря и въпросната плажна дискотека в Слънчев бряг, където пък се превръща в първия работодател на бъдещото страшилище по морето Д.Желязков-Очите, б.а.).

Стоил Славов на него тогава все още му беше личния шофьор (бивш служител на УБО, който малко по-късно става бос на СИК, през 2004 г. е взривен в асансьора на офиса му заедно с тримата му гардове,б.а). Това се случва 1993 г. , на следващата година тази дискотека се премести с 200 метра по-близко до Евиния плаж. Приятел от София ми се обади с молба от 5-6 момчета от Бургас, на които нещо парите не им излизали и ме помоли да се срещна с тях, да видя какво ще предложат срещу услугите ми да сложа делата им в ред. И наистина бяха 6 съдружници, Пламен Тимев вече не участваше в тази конфигурация. На единият му казваха „Кафето”. Започнах да водя сметките им и когато на някого му трябваха пари, всичко се отчиташе правилно и нямаше проблеми. Беше силен сезон през 1994, работехме до 6-7 ч. сутринта. Идваше Иво Карамански тогава. Прекъснах с тях, защото един от съдружниците си позволи да взема оборудване от колеги - това в превод означава „взимане без връщане". Това не можех да го причиня на мои сериозни приятели от бранша, на един Димчо Грудев от ресторанта на интерхотел "България", напр., с когото и до ден днешен се уважаваме. Той после купи сладкарница "Хоризонт" - днешния  ресторант "Хепи" срещу Пантеона в Бургас, оборудва я модерно, разбира от бизнеса. И се оттеглих. Като свърших с тези момчета обаче, попаднах на хора на Жоро Илиев в хотел „България” през 1994 г. Говореха ми, че ще отварят казино и нощен бар в хотела и ме канеха да ги управлявам. Но след по-малко от седмица дойде  човек на Бай Миле и ми казва: „Брато, па ми казАха, че ти че свършиш работа. Бай Миле те чека на Панорамата", ресторантът под небето още работеше. Поискаха да започна за тях - да управлявам нощния бар в хотела, който беше под земята. 

- Значи от една страна СИК го искат хотела - най-престижното място на града, а от друга и ВИС?

- Тогава имаше война, да. Тя коства на наша територия и живота на Георги Николов-Мечката, шефът на Първа частна милиция, но барът беше сикаджийски. По това време убиха Мечката, който бе склонил да бъде структура му част на ВИС 2. Работих около година с Бай Миле в . Отговарях за нощния бар на „България”, отговарях и за проститутките. Това е.

- Какво представляваше по това време нощният бар?

- Беше преустроен, с руски балет, много хубава програма. Но времената станаха динамични - много дискотеки отваряха и този род нощни заведения вече нямаха своя характерен елитарен блясък.  Идваха семейства, улегнали хора, сериозни, а вътре вилнееха и самите новородени мутри, които нямаха още изработен финес. Барът работеше до 1997 г. Приключих го, защото картината съвсем загрубя. Не съм компетентен и питах единия от собствениците там: „Имам ли нещо да връщам? Кола, апартамент? Ще ми режете ли ръка? Кажете. Да се разделим по тихо, кротко”. Защото вече бяха започнали да ми възлагат и други задачи. Например да отида да прибера някой от някъде. В багажника.

- Мъртъв?

- Дотам не съм стигал. Жив, но с вързани ръце и крака, с тиксо на устата. Или да прекарам "едни кашони". Кашоните, напр. преляха чашата на търпението ми. Това се случи само веднъж, пристигнаха посред нощ към 1-2 часа,  бяха от телевизори - 5 кашона! Пълни догоре с пачки, едри банкноти. Но тогавашните кашони за телевизори бяха пет пъти по-големи от днешните. Пристигнаха от София в нощния бар на хотел "България" в Бургас. Стовариха ми ги и ме оставиха буден аз да ги пазя. Само на мене имали доверие, че няма да "отклоня" някоя и друга пачка. Камери нямаше. Имаха основание. С тези пари е трябвало да се плати хотел „Сатурн” в Слънчев бряг. На другия ден си взех шапката и си тръгнах. Нямах никаква причина да продължавам с тези рискове. Живея скромно, всеки ден си пия кафето на главната улица., но младите хора, които днес са под 50 години като възраст, изобщо не ме познават. Аз съм на 71 години. Преди 10 години си купих собствена кола, втора употреба. Винаги съм живял в  апартамента на съпругата ми, след това го дадохме на сина ни, а за нас си купихме малко 60 кв.м. апартаментче до реалната гимназия. Нищо повече не ми е нужно, за да съм доволен от живота, който толкова интересно живях.