Синът на бургаския прокурор Маджарова заминава за Варна, всичко за наркодепото му ще се решава там

Обезличаващата сила на конформизма със сигурност ще те отведе до глуха улица — живот, изпълнен с предвидима монотонност, привично себепотискане, генерализирана тревожност и депресии. Опитваш се къде успешно, къде не, да се напъхаш в един “нескроен по мярката ти” социален калъп, който няма нищо общо с вътрешната ти природа, с уникалността, която всъщност си, карайки те да се нагодиш спрямо критериите и очакванията на един болен социум. В този смисъл — трябва да си различен (себе си), за да откриеш себеизразяващата те траектория в живота. Когато си оригиналът, а не копие, психиката ти спира да изпраща алармени сигнали на паник атаки, тревожност и депресии. Тревожност и паник атаки — те са алармата, че животът и възприятието ни са в конфликт. Много хора дори не осъзнават, че носят травма, която след години се превръща в препъни камък и те са в недоумение какво се случва с тях. Все повече ни липсва откровеност — към самите себе си. Човек живее с маски, роли, заготовки, които го правят непълноценен, тревожен, депресиран, нереализиран. Истината ще ни направи свободни. Нека се вслушаме в сигналите на психиката ни и спрем да отлагаме живота си “за после”. Страховете са източникът на всички дефицити, причина за безбройните компромиси в живота ни, първоосновата на тревожността и комплексите за малоценност. Те спират развитието ни, карат ни да се окопаваме в неудовлетворяващото статукво на сигурността, пречат ни да вдигаме взора си към непознати хоризонти и да проправяме нови пътища към неизвестното. Тревожността е по-явен израз на безрадостността и неудовлетворението от живота ни. Тревожността е сигналната лампа, която показва, че нещо в живота ни и в начина ни на живеене е дълбоко объркано. Паническите атаки са следващото по-драстично ниво на алармената ни система, която се опитва да обърне внимание върху чувствата на неудовлетворение и страхове, които изпитваме. Тези негативни емоции, от една страна, са породени от средата, в която се развива животът ни, а от друга, сами по себе си са причина за низ от компромиси, формирали тази среда. Нека разгледаме въпроса за тревожността за бъдещето не изолирано, а в контекста на тревожността като явление, засягащо цялото общество. Тревогата е станала втора природа на съвременния човек. Едва ли не е естествено състояние да се тревожим за всичко. Има такава терапевтична шега, че когато излекуваме човек от обичайните му тревоги, той започва да се тревожи, че вече не се тревожи за нищо. Шегата си е шега, но наистина съм наблюдавал този парадокс у много мои пациенти. Тревожим се за работата си (респективно за финансовото си състояние), за връзката си, за това дали ще бъдем одобрени и приети от приятелските ни кръгове, роднините или определени социални групи, дали ще си вземем изпитите, дали ще оправдаем нечии очаквания и няма ли да разочароваме някого. Така изглеждат нещата на пръв поглед. На по-дълбоко ниво проблемът с тревожността от бъдещето е тясно преплетен с много други негативни състояния страх, чувството, че няма да се справим с изпитанията на живота, комплекси за вина, усещане за срам. За мен състоянието на тревожност не е патология, която трябва да се потиска с медикаменти. Винаги съм казвал, че тревожността е повтарящо се послание, изпращано от дълбините на психиката ни - че тя се бунтува срещу статуквото на живота ни, послание, което ние не можем правилно да разчетем. И тук идва основната грешка в парадигмата на съвременната медицина. Опитва се да потисне състоянието на тревожност с медикаменти, които не водят до реално излекуване, а до временно потискане на симптома и до опасно пристрастяване. Посланието на тревожността е универсално нещо дълбоко в нас трябва да се трансформира, което да доведе до генерални промени в живота ни.

Казах ви че е наше момче.просто минаваше от там и са го арестували неправилно.няма страшно ще го оправим.все пак е наше момче.

Отива на курорт синковеца. Вместо 50 кила трева, магистратите ще решат че били 50 кила маруля