Възможно ли е? Синът на ексшефката на Спецпрокуратурата заловен с 50 кг дрога до Средец

Младите хора (на възраст между 15 и 29 години) в България   представляват 14,9% от населението. България е с най-нисък дял на млади хора в ЕС.

С близо 10 000 души на година у нас се топят младите хора. Изборът "тук или навън" не е само икономически, а е и дълбоко свързан с усещането за принадлежност и смисъл
. Когато младите виждат, че решенията се вземат без тях, а опитите им за принос удрят в стена, заключението е повече от ясно: "Тук няма място за мен". Това не е просто разочарование, а сигнал, че промяната е невъзможна отвътре. И в този момент емиграцията се превръща не в избор на по-добро, а в евакуация.

Общо 74% от младите хора в България обмислят повече или по-малко сериозно идеята за емиграция в чужбина. Това сочат данните от изследване на младежта в Югоизточна Европа на Фондация "Фридрих Еберт". Запитани кога смятат да осъществят своята мобилност зад граница, една значителна част от младежите отговарят "след 2 до 5 години" (30,8 %). Данните от изследването сочат, че едва 26% от младите хора в България не възнамеряват да емигрират.  Усещането за тревожност е относително високо. Страховете на респондентите са най-често екзистенциални – за живота, за здравето, за бъдещето", отбеляза Борис Попиванов – доктор по политология и научен ръководител на проекта. Най-сериозните притеснения за младите българи са свързани с лошото здравеопазване в страната (47%), рисковете от война (44%). Според данните мнозинството млади хора (70%) вярват, че ги чака по-добро бъдеще. От друга страна, малцинство от 29% вярва в по-доброто бъдеще на България. Според данните 19% предпочитат диктатура.

Олигарсите вярват, че богатството на обществото трябва да бъде преразпределено към тях самите и техните богати приятели, докато останалата част от обществото е доведена до бедност. Всъщност, отбелязва Платон, почти всички граждани на една олигархия са обеднели, с изключение на онези от управляващата класа, които подкопават законите, за да защитят собствените си интереси, оставяйки по-голямата част от населението обременено от дългове и лишено от права.
Обръщайки се отново към Платон, научаваме, че този вид поляризация е типична не за демократична форма на управление, а конкретно за олигархия. Едно олигархично общество е дълбоко разделено вътре в себе си, пише той; това е "не една държава, а две - страна на богатите и страна на бедните". И двете страни – богатите, които имат власт, от една страна, и бедните, които нямат нито глас, нито власт, от друга – „мразят и заговорничат една срещу друга“. Платон ни казва, че олигархията по самата си природа е благодатна ПОЧВА за ГРАЖДАНСКА ВОЙНА.
Платон вярва, доста поетично, че има прилика между формата на управление на една страна и моралния характер на гражданите на тази страна. Точно както една олигархична държава е вътрешно разкъсана на две държави, така и членът на олигархичната класа е в шизофреничен конфликт в себе си. По думите на Платон „той всъщност не е единен, а по някакъв начин двоен човек“.

Хората на новия ден са децата на хората от стария ден. (Нямаше нов елит, който да изтласка стария. В България нямаше трето съсловие, което да унищожи първото и второто, та ако ще и с гилотина.) (У нас просто елитът вътрешно се преобразува, изтласка напред децата си и се оказа, че това е успешно само за тях.) В провинцията степента на приемственост е около 60-70 процента. В София е между 50 и 60 процента. Но в малките градчета в провинцията като събереш градските големци и направиш списък и след това отвориш списъка на ЦК на БКП, ще видиш 50% съвпадение на фамилии, които в момента държат властни политически, икономически, криминални и културни позиции в града и в окръга. Например Овчаров, или Бобоковите… Децата на секретариата и на ЦК на БКП, в най-лошия случай децата на окръжните комитети – сега е тяхното време. Това е положението – обществото в България беше и е йерархично. (Сега дори е по-лошо, защото вертикалните лифтове са напълно блокирани.)В България стана не смяна на елита, а възпроизводство на елита. )(Родителите на днешния елит отстъпиха назад, върнаха се в селските си вили и пуснаха напред децата си), които вече бяха получили съответното образование. Десетилетия преди 10 ноември 1989 г. в България се въведе системата на (езиковите) гимназии. Имаше и училище за особено надарени деца. Т. е. новият български елит след падането на Живков беше вече отдавна подготвен да заеме нови социални функции. Българската специфика е, че не един елит си е отишъл, а че родителите на сегашния елит са в Чужбина и са изпратили във властните позиции на политиката, държавното управление, икономиката и културата своите деца. Ето точно тези деца бяха успешно издирвани от „Отворено общество“. Просто съвпаднаха две неща – крачката назад на родителите, които дадоха тласък на децата си под лозунга „Това време е наше“.

В предаване при Сашо Диков ,Григор Здравков от Антимафия каза че Делян ДПС НН е ИЗЕЛ сладкия бизнес с БЕЛО който доскоро БОЙКО контролираше.
Здравков намекна за случая с 60 килограма БЕЛО арестувано при акция на Спец частите НСБОП в Пловдив,според Здравков това било ясен знак към човека от Банкя че тоя бизнес вече е под опеката на Калин Стоянов
известен повече като Караибрахим от ДПС НН
.Тоес тече БЪРЗО преРазпределение на май-сладкия и доходен бизнес тоя с БЕЛОто и старите мутри от СИК са аут ,
иде НОВТО НАЧАЛО

Бе не знам как е в ЕС ,но и по соца не беше цвете.Племеника на Цола Драгойчева бе кукуригу а чак в държавна сигурност го взеха.
Изгониха го заради содомоя.Свирил на някво младо лейтенантче.

Да възможно е,Стоил Тошев играе с него,затова го осъдиха на 5г,ама до кога ще е така?Е стоил Тошев и жена му дето разнасят дрога и прекарват мигранти кога ще ги приберат?

Кой син е? Н или И?

е оня съдя дет баща му два пъти хващан да вкарва тонвое кокайн на пристанището? Тоя дет даде на оня убиец с АТВ-то домашен арест хаха

Това е долна руска хибридна атака! Путин е виновен!
Прокуроските синове в България са за пример и подражание.
Полицейските също!

Дааммм...трябва ни време да "позамажем" нещата, да не се излагаме като със случая в Русе. Ето затова: "От пресцентъра на ОДМВР-Бургас отказват информация, тъй като операцията все още не е приключила".
Дъно!!!

Колко евроатлантическо!

Ако направим разлика между власт и държава, ще видим, че в България има твърда власт, но тя не е организирана точно като държава с всички елементи на държавността, включително и разделение на властите. Това е псевдодържавна организация на властта под надзора на българската олигархия. Властта се обменя между няколко котерии, които управляват по закона на шайките, а държавните институти са просто декор, който маскира пълното отсъствие на държавност. Затова „държавата“ отдавна не изгражда граждани у нас. Тя създава човешки материал за котериите или формира лумпени, ядосани от своите невъзможности. Защото в България няма значение колко се стараеш, с каква оценка ще завършиш висшето си образование. Важното е чий си, важен е родът, племето, съссловието, клана, кастата в която се раждаш. Българската политическа система е профеодална, силно обвързана със всякакви родово, племенно, кръвосмесителни, кланови и съсловни зависимости. Режими от рода на нашия политически режим НЕ МОГАТ дори да бъдат реформирани.
Тази българска политическа система може да бъде само демонтирана, и то много внимателно, за да не се срути и да затисне всички. Това са режими от периферен пиратско-компрадорски тип. Те могат да живеят дълго, a могат и да се срутят изведнъж и някак неочаквано. Това е така, защото режимите не разчитат на никаква ВЪТРЕШНА легитимност. Една система, която е нелегитимна, не може да живее пълноценен живот. Тя се феодализира и почва да регресира. Работата е там, че България е важна, този път не като население, а като територия. Българският елит е амортизиран от 35 години безотговорно съществуване и ведра консумация. ((Самата либерална идея предвижда превръщаемост на властта в пари и на парите във власт.))
((Това е, с което всъщност аз не съм съгласен, това е проклятието на процеса, който някои в България наричат преход, а аз наричам КАТАСТРОФА.)) Властта и собствеността не са взаимно заменяеми. Между тях няма мост, по който да се превръщат. Властта не се купува и не се продава. ((Тя се заслужава.)) Понякога по ЖЕСТОК начин.
България не е готова, не защото няма мислещи хора. Напротив, по традиция има сериозни и отговорни мислещи хора. България е в изключително сложна ситуация, тъй като цялата й социо-културна и политическа система е в системна криза. В България не гласуват 70% от хората с право на глас. Това е белег, че България е пред много дълбоки, много резки и болезнени преобръщания в политическата си сфера. Според мен, това е моя хипотеза, българската политическа система догаря последните си дни. И това е криза на системата, която се появи преди трийсетина или 35 години. Това е цялостна политическа криза. Криза на смисъла, криза на целеполагането, криза на историческото съзнание и технологична криза. Вече може да се каже ясно: в България на власт имаме не демокрация, а имаме обикновена криминална олигархия. Знае се, че там, където олигархията е на власт, в другия край на обществото започва да се концентрира лумпениат. Лумпенството и олигархичността вървят исторически заедно.
И ако се доверяваме на философските авторитети, това са античните автори в Древна Елада, как се излиза от това състояние – те са знаели. От олигархично състояние се излиза по пътя на диктатурата.
Никой не твърди, че това е добре. Напротив, това е много тревожно и крайно неудобно за масовия жител на страната. Но работата е там, че криминалните олигархии, каквато е властта в България, те не подлежат на реформиране. От олигархична ситуация се излиза не с реформиране, а с безкомпромисно демонтиране.
(((В България този демонтаж трябва да се прави изключително внимателно, защото системата може да се срути за дни. Така че ние сме в средоточието на олигархично-политически модел. В България няма национално познание, което да формулира национални стратегически цели. Има наемна компрадорщина. А компрадорщината е водещият елемент на олигархията. Има хора, които търгуват с национална сигурност в свой тясно групов интерес.)))

Защото в България няма значение колко се стараеш, с каква оценка ще завършиш висшето си образование. Важното е чий си, важен е родът, племето, съссловието, клана, кастата в която се раждаш. Точно същото положение беше във втората половина на 80-те години. Събитията от 1989 година бяха неуспешен опит да излезем от феодалната задръстеност на България през 80-те години. Затова и живеем в свят на овеществени сенки, на материализирани илюзии. 10 ноември беше опит да се излезе от новия феодализъм, в резултат на 10 ноември обаче се влезе още по-надълбоко в същия този нов феодализъм.
В България имаме път към утрешния ден само, ако се преодолее съсловността. Цял живот съм вярвал, че няма проблеми, които да не могат да се решат с диалог. Сега вече знам, че има такива проблеми. Българският диалог е спрял - диалогът като моята способност да погледна с вашите очи за секунда и вашата способност да погледнете с моите очи, пак за секунда. Това е размяната на гледни точки, която в България сега не се случва. На мястото на диалога е дошла омразата - защо ти не умреш, за да живея аз!
Няма комунисти или комуняги - има ненавист като закон на днешния български живот. [Обитаваме царството на омразата.]
Българската политическа класа е окончателно деморализирана и дезориентирана. Те не знаят какво да правят и какво да очакват и затова живеят от ден за ден. Най-дългият хоризонт на тяхното планиране е два-три месеца. Никога досега България не е била в такава историческа безпътица. Безпътицата е днешното име на българската политическа върхушка. Ние наблюдаваме последните трепети на днешното българско политическо статукво. Статуквото ще бъде променено още другата година. България като пета политическа държава умира. 
Петата българска държава си отива и аз се надявам да си отиде с мир. Технологията на протестите е вече изчерпана. Нормално е, когато една политическа класа си отива, да се правят протести. Но нито един протест няма да бъде значим и няма да бъде централен политически факт, който ще определя бъдещето на българския политически живот. Протести ще има, но те няма да бъдат от такова естество, че да заплашат политическото статукво. По-скоро българската политическа класа умира, като издава неприлични звуци и миризми.

Новият елит идва от тъмното и от студеното и заема властните си позиции в епоха на социален безпорядък, объркване, безвремие.
Властта и собствеността не са взаимно заменяеми.
Между тях няма мост, по който да се превръщат. Властта не се купува и не се продава.
Тя се заслужава.
Понякога по жесток начин.

50кг...то направо склад,солидно количество.

Двете прасета покровителстват нарко трафика и мафията. А Славчо опростачи младите до наркозависими с чалга поведение.