Как две убийства, неолибералната идеология и безконтролната миграция най-накрая събудиха хората

Убийството на Чарли Кърк, закланата от чернокож психопат украинска бежанка, живееща в САЩ Ирина Зарутска, огромните протести във Великобритания, насочени срещу миграционната политика на управляващите, заляла страната със стотици хиляди мюсюлмани, голяма част отговорни за редица тежки престъпления през последните години – всички тези събития са ясна индикация, че махалото вече се залюля силно и през следващите месеци и близките години ще последват глобални трансоформации.

САЩ

Още с повторното избиране на Доналд Тръмп за президент, последвано от редица негови действия, започна промяната. Свалянето на ЛГБТИ флаговете от училища и правителствени сгради, депортацията на нелегалните мигранти, премахването на автоматичното получаване на гражданство на родените в САЩ деца на незаконно пребиваващи или с временен статут мигранти, както и още редица решения, дадоха началото на промяната на дневния ред.

Убийството на Кърк – християнин, консерватор, един от мотиваторите на младите хора в движението MAGA, буквално възпламени страната. Хиляди излязоха по улиците, социалните мрежи пламнаха, призивите за мощен отговор срещу крайнолявата вълна, превзела от години и университетите, не стихват. Макар и считани от много хора за крайни, неговите разбирания и тези винаги бяха поднесени в дебат. Кърк обикаляше кампусите, за да защитава това, в което вярва – аргументирано, в словесен спор, изправен често срещу стотици индоктринирани от неолиберализма млади хора.

Той упорито и целенасочено се бореше с тази идеология, предизвикайки опонентите си на открит дебат, в който ги оборваше – без агресия, без обиди, без заплахи, въпреки че от другата страна често стояха крайно агресивни опоненти. Благодарение на него, на президентските избори, хиляди млади дадоха гласа си именно за Тръмп. И реакцията на президента на САЩ, последвала бруталното показно убийство, показа, че нищо вече няма да е същото, Кърк няма да бъде забравен, а ще бъде детонаторът, взривил търпението на милиони американци, недоволни от неолибералната политика и последствията от нея.

Брутално закланата украинска бежанка допълнително спомогна за това пробуждане. Социалните мрежи са залети от критики към водената през последните години от демократите политика, позволяваща рецидивисти като нейния убиец спокойно да се разхождат на свобода.

Нещо повече, кметицата на Шарлот от Демократическата партия, където се случи това ужасяващо престъпление, макар да изрази съболезнования на близките на жертвата, дори не спомена името и, но заяви, че убиецът имал дългогодишни психически проблеми и... нямал жилище, допълвайки, че не искала да демонизира психичноболните и бездомниците, не иска да се показват и кадри на убийството. Тези и думи предизвикаха вълна от възмущение, включително и от президента Тръмп.

Ирина Заруцка беше убита, защото е бяла, беше убита от чернокож рецидивист, последно пуснат на свобода от съдийка демократка. Чарли Кърк беше убит, защото е християнин и консерватор, беше убит от индоктриниран от неолибералната доктрина, живеещ с трансджендър.

Убийството на младата украинка беше премълчано от всички медии дни наред, докато Илон Мъск не го коментира в социалната мрежа "Х“, качвайки и видеото с престъплението. Говорителката на Белия дом Каролайн Левит отправи критика към журналистите, наричайки мълчанието им срамно.

Убийството на Кърк, включително и към момента, е силно приветствано от различни фанатизирани, но и не само толкова крайни, поддръжници на демократите, на ЛГБТИ, на миграцията. Същите го оправдават с обяснения, че християнският мисионер е бил краен , развявайки само определени пасажи и цитати от негови речи и интервюта, опитвайки се да го демонизират.

А можете ли само да си представите какво щеше да стане, ако на мястото на Ирина Заруцка беше чернокожа мигрантка, а убиецът беше бял. Или на мястото на Чарли Кърк беше отявлен поддръжник на демократите, миграцията, ЛГБТИ и въобще неолибералната доктрина, а убиецът му беше поддръжник на Тръмп, консерватор и християнин?

Вероятно сте забравили за Джорд Флойд – чернокожият наркоман и рецидивист, убит от бял полицай. Какво се случи след това – движението Black Lives Matter ( „Животът на чернокожите е от значение“)  започна масови протести в страната, десетки градове бяха буквално разрушени и опожарени от набезите на поддръжници на BLM, активистите му биеха случайни минувачи по улиците, чупеха и крадяха от магазини, рушаха частна и държавна собственост, настояваха за още повече права, за компенсации – между другото, семейството на Флойд получи милиони от държавата, а той беше погребан като национален герой, а в Европа, Европарламентът дори почете паметта му...

Но сега, макар че Кърк не беше престъпник, не беше наркоман, не беше рецидивист, а беше убит докато се опитва да защити културно тезите си, неговите поддръжници не започнаха да рушат, опожаряват и пребиват. Не, събраха се на бдения в църкви и паркове, където тихо и кротко, в молитви, почетоха паметта му. А пък ЕП отказа минута мълчание за него...

Великобритания

Случващото се в САЩ неминуемо винаги дава отражение върху останалия свят, затова беше само въпрос на време тази вълна да залее и други страни. Най-бързо и осезаемо това се усети в завладяната от нашественици Великобритания. Клритиките, които отправиха към нея вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс и милиардерът Илон Мъск, бяха необходимия тласък на Острова да се събудят от убийствената летаргия, в която десетилетия бяха изпаднали.

Това, което се случва през последните дни, беше немислимо допреди няколко месеца. Стотици хиляди – според либералните медии, и милиони – според всички други, заляха Лондон, под надслов "Да обединим Кралството", настоявайки за защита на свободата на словото и на британското наследство и култура, изисквайки и спиране на безконтролната миграция.  

Бяха отправени и послания в подкрепа на Кърк, а Мъск се включи, като говори пред демонстрантите чрез видеоконферентна връзка, призовавайки за смяна на правителството заради "неконтролирана имиграция"."Искам Великобритания да е по-велика от когато и да било. Искам Великобритания да остане Великобритания. Това, което виждам, е унищожение на страната", заяви той.

Но за разлика от САЩ, където новият американски президент не застава срещу народа си, напротив, във Великобритания правителството е на страната на мигрантите, Лондон има кмет от пакистански произход, бивш премиер от индийски произход, 12  министри и зам.министърки от индийски или пакистански произход. И веднага се включи новият министър на вътрешните работи Шабана Махмуд (какво традиционно британско име!), която заплаши протестиращите, че ще се изправят пред пълната строгост на закона, ако участват в престъпна дейност, каквито според нея са сблъсъците с полицаи по време на демонстрацията.

Макар че само до юни тази година година над 111 000 души са подали молби за убежище, което е абсолютен рекорд, а 91 000 от тях все още чакат отговор и се настаняват в хотели, според управляващите във Великобритания проблемът е в десните, в консерваторите, във всички, които искат децата и жените им да не биват изнасилвани и убивани от прииждащите мюсюлмани.

Статистиките, че нивото на етническа престъпност нараства – насочена срещу белите, обаче; че във всяко четвърто училище в Англия белите британци вече са малцинство и прочее, също не са проблем за властите.

Франция и Германия

Франция също е залята от масови протести. Оставката на премиера Франсоа Байру дойде, след като предложените от него драстични ограничения в бюджета бяха крайно остро приети от французите. Президентът Еманюел Макрон отдавна е черната овца – както заради високия дефицит, големия дълг и цялостната криза, така и поради политическата и ценностна криза, в които е затънала страната. Но това са проблемите само на повърхността.

Още по-сериозни са тези с мигрантите и милионите придошли от бившите и колонии, повече от 10 милиона, за които Франция се е превърнала в социален рай, на чийто гръб те паразитират, гарнирайки битието си с тежки престъпления.

В Германия положението също не е розово. Икономиката е в криза, ситуацията с  миграцията не са по-различна от тези в много от европейските страни, а правителствата продължават да откриват проблеми единствено в т.нар. крайна десница.

Идва ли новият ред?

Дали предстои да станем свидетели на глобална промяна и разпадане на неолибералния модел на управление на Европа, или ефектът ще се ограничи само до избирането на нови правителства, които отново ще обещаят промени, без реално да осъществят генерални такива, предстои да разберем. Съдейки по сериозните размествания на пластовете в САЩ, надали този път европейският естаблишмънт ще може толкова лесно да заблуди избирателите, че кризата е лесно преодолима и е достатъчно само да сменим едни управляващи с други, и трупаните от десетилетия проблеми ще се разрешат.

Вече не става въпрос просто за икономика, за пари, за по-леви или десни политики. Кризата е нравствена и ценностна, а отговорът на хората по целия свят и недоволството им не може да бъде заглушено и определено просто като реакция на „крайнодесни“ популисти и маргинали. Това са тези, които плащат данъци, това са хората, чиито предци са изградили всичко. Това са същите, които явно осъзнаха, че е крайно време да помислят какво и дали въобще ще оставят нещо на следващите поколения или разрухата – била тя духовна, била тя внесена от друговерци, ще заличи всичко, съградено от поколенията, променяйки необратимо облика на цели континенти.