Непал: Зумърите, които надвиха комунистите

Далечна, малка, екзотична. Страна, която типичният българин свързва най-вече с Еверест. И почти нищо друго. А напразно. Днес Непал стана първата държава в света, където зумърите извършиха революция. По всички правила на жанра.
25 загинали; парламент, превърнат в пепелище; подпален офис на управляващата комунистическа партия; пожар в резиденцията на бившия министър-председател - също комунист. Страната буквално гори. Властта обяви, че се оттегля.

От няколко дни в Непал текат масови протести на младежи, които вече по целия свят нарекоха „революция на зумърите“. Думата, сравнително нова дори в английския език, си няма ясен и конкретен превод на български. Но характеризира т. нар. „поколение Z“ - родените между 1995 и 2010 г. Това са хора, израснали с интернет, социални мрежи, смартфони и бързо развиващи се технологии.

25 убити в Непал, протестиращите хвърлиха гол министър в река и изгориха жената на бивш премиер

Именно от всичко това започнаха и събитията там. Управляващите в Катманду комунисти, по стар марксистки рефлекс - така добре познат на старото поколение българи, решиха, че трябва да поемат нещата „в здрави ръце“. Те забраниха всички социални мрежи – от „Ютюб“, през „Инстаграм“, та чак до профилираните само за геймъри, като „Дискорд“. Макар че корените на току-що приключилата революция са много по-дълбоки, пусковият механизъм беше точно това – типичните за всяка комунистическа власт забрани. Оказва се, че блокирането на социални мрежи е в състояние да свали цяло правителство.

Масовите протести в Непал тръгнаха вечерта на 8 септември. Хиляди хора излязоха по улиците на столицата Катманду, в Покхара и други градове. Сред тях имаше такива, които не можеха да си представят живота без социални мрежи. Познаваме ги много добре - прословутите инфлуенсъри, които не просто живеят в социалките. Те това работят. Още през август Върховният съд на Непал, който е под силното влияние на управляващите комунисти, постанови, че социалните мрежи трябва да бъдат под държавен контрол. Защо? Естествено, за да се преборват фалшивите новини и дезинформацията.

Жаждата за контрол впрочем е универсално явление - не е нужно на власт да са точно комунисти. През 2022 г. например Европейският съюз прие на свой ред цензурен пакет, наречен с красивото име „Регламент за цифровите услуги“ (РЦИ) (Digital Services Act), който на практика задължава всички социални мрежи да въвеждат именно цензура. Едно от изискванията в него е „незаконното съдържание“ да бъде изтривано в рамките на 24 часа. В противен случай на социалката се налага солена глоба. За да я избегнат, някои платформи, най-вече „Инстаграм“ и „Фейсбук“, засилиха системата на доносничеството и започнаха масово да трият профили. Ако поне 20 човека са докладвали (де факто - пуснали донос срещу) профил, той се сваля и изтрива без обяснения. Но всичко това се случва под сурдинка, не се обявява гласно. Затова протести в ЕС срещу РЦИ и неговите последствия няма. Само няколко мрежи отказаха да се присъединят към тази либерал-глобалистка цензура. Бившият „Туитър“, днес Х, е една от тях. Затова всекидневно срещу него откъм Брюксел се леят тонове закани и ругатни.

В началото демонстрациите в Непал бяха сравнително мирни – хората просто скандираха исканията си. Но после нещата загрубяха. Някои протестиращи започнаха да прескачат оградата на парламента и да се опитват да влязат вътре. Други пък хвърлиха димки. В един момент всичко потъна в хаос. Изпратената да усмири масите полиция бе посрещната с бутилки, камъни и какво ли не. В суматохата бе подпалена даже линейка. В отговор униформените получиха заповед да използва водни оръдия, палки, гумени куршуми и сълзотворен газ. Към тях се присъедини и армията.

Протестиращите твърдят, че полицаите не просто стреляли с гумени куршуми безразборно, а в един момент започнали да ползват бойни патрони. Още на 8 септември загинаха 19 души, а над 500 бяха ранени. Толкова много цивилни жертви за една вечер се случват твърде рядко дори в Украйна, която е във война! В районите на протестите и около парламента въведоха комендантски час, училищата затвориха, летището в Катманду спря работа, стотици туристи останаха блокирани.

Сградата на непалския парламент също стана жертва на „революцията на зумърите“.

Същата вечер, на 8 септември, силно стреснати, управляващите комунисти върнаха достъпа до социалните мрежи. Твърде късно. Министърът на вътрешните работи Рамеш Лекха подаде оставка, поемайки морална отговорност за убийствата. Но това не успокои нещата. На следващата сутрин армията и полицията продължиха да са по улиците, но там отново бяха и протестиращите. Които в един момент все пак успяха да нахлуят в парламента и да го подпалят. По-радикализираните от тях навлязоха в правителствения квартал и запалиха резиденциите на политици, включително на премиера Шарма Оли и на президента.

Армията се опита да евакуира министрите с вертолети. Не ѝ се получи да спаси всички. Част от политиците бяха брутално линчувани.

Дворецът на правителството изгоря напълно – пожарникарите дори не се опитаха да гасят. Важни държавни документи и архиви се превърнаха в пепелища. Никак не е изключено някой да е имал интерес те да изчезнат. Правителствената сграда, построена през 1903 г. с над 2000 стаи, е един от най-големите исторически палати в цяла Азия. Усетили силата си, младите бунтовници се заеха със следващите по реда - медиите. Те разбиха седалището на частната медия група „Кантипур“, която издава едноименния всекидневник „Кантипур“ и също „Катманду пост“. Обвиненията към тях бяха, че разгласяват безропотно правителствената пропаганда и са се поставили в услуга на управляващите. Звучи твърде познато.

Правителственият дворец в Непал, една от най-големите исторически сгради в цяла Азия, вече не съществува.

Армията започна да евакуира министри с хеликоптери, но това не им помогна особено - седем от тях пострадаха, включително зам. министър-председателят и министър на финансите Бишну Паудел, министърката на външните работи Арзу Рана Деуба и Шер Бахадур Деуба, председател на Непалския конгрес. Кадрите, на които тълпата преследва, бие, а после направо хвърля в реката Паудел, където няколко човека се опитват да доубият сериозно ранения политик, се превърнаха във вирусни.

Тълпата се саморазправя със зам.-министър-председателя и министър на финансите Бишну Паудел. След малко няколко човека ще навлязат в реката, за да се опитат да го удавят.

За няколко часа непалското правителство се разпадна. Оставките валяха една през друга. Най-забележителна беше тази на министъра на водоснабдяването Прадип Ядав, който заяви: „Подавам оставка в подкрепа на поколението Z и срещу репресиите, които правителството налага под предлог за държавен контрол“. Окрилени от успеха си, зумърите започнаха да лансират за бъдещ министър-председател рапъра Бален. В момента, вече под истинското си име Балендра Шах, той е политик и заема поста кмет на Катманду. Но заради звездното си минало, е техен любимец. Самият Бален обяви: „Вашият убиец подаде оставка. Сега бъдете сдържани, за да не губим финансите на страната, да не губим вас и имуществото ни. Вашето поколение ще трябва да поеме страната – бъдете готови.“

 Рапърът Бален, който под истинското си име Балендра Шах сега е кмет на Катманду, е огромна звезда в Непал. Тази песен „Духът се пробуди“, която изпълнява заедно с Бриджеш, е от 2016 година.

В Непал отдавна зрееше недоволство заради корупцията, беднотията и авторитаризма, прокарван от министър-председателя Шарма Оли. Последното е напълно очаквано - все пак той е и председател на Непалската комунистическа партия (обединена марксистко-ленинска). Няма как някъде на власт да са марксисти-ленинисти, а в държавата да ръзцъфтява демокрация.

Но Непал има доста по-сложна история. Преди 20 години страната все още беше индуистко кралство. После там избухна кървава гражданска война, а кралското семейство бе екзекутирано. Точно както подхожда на марксисти, именно комунистите свалиха монархията и се саморазправиха с династията. През 2008 г. те прогласиха страната за република. От тогава властта се прехвърля между три партии - споменатите марксисти-ленинисти, Комунистическата партия на Непал (маоистки център) и Непалският конгрес, която е също левичарска социал-демократическа формация, застъпваща се за силно влияние на държавата над икономиката.

Момента, в който протестиращите нахлуват в резиденцията на външната министърка Арзу Рана Деуба и започват да я бият.

Разликата между другите две пък е в това коя колко ще се подмазва на китайския вожд Си Дзинпин. Маркистите-ленинци на Шарма Оли в момента бяха успели да се превърнат почти в местен клон на Китайската комунистическа партия. А техните конкуренти, въпреки името на Мао в заглавието, бяха леко низвергнати от Си.

Впрочем Шарма Оли е колоритна фигура. Роден през 1952 г., загубил майка си, докато е бил едва на 4 г., той влиза в политиката на 16. Става член на студентското крило на Комунистическата партия, а година по-късно – зам.-секретар. На 18 го арестуват, но скоро го пускат. На 20 оглавява селско въстание, където се включва в убийствата на местни земевладелци. През 1973 г. го осъждат за тези убийства и лежи 14 години в затвора. След освобождаването си става ключов играч в политиката. Първия си мандат като премиер започва през 2015 г., когато партията му блокира границата с Индия, оставяйки Непал без гориво и лекарства за месеци.

Петзвездният хотел „Хилтън“, символ на лукса в столицата на Непал, изгоря напълно, след като беше подпален по време на масовите протести.

Тъй като Непал е малка страна без излаз на море, зависима от Индия и Китай, това удари тежко икономиката. Оли успя да се договори с любимия си китайски вожд Си, превръщайки Китай в основен търговски партньор на страната. Напоследък беше решил да заиграва и с Русия, твърдейки, че войната ю срещу Украйна е справедлива.

Но нищо от това не му помогна сега. Не успяха да го спасят нито Китай, още по-малко пък Русия. Непал е толкова бедна, че отливът на хора е масово явление. Хиляди младежи всяка година я напускат, за да се превръщат в емигранти, най-вече в Малайзия, Южна Корея, Близкия изток, а част от тях - и в Европа. По последни данни от снощи, протестите на зумърите продължават. Те вече искат оставката и на непалския президент Рам Чандра Паудел, от Непалския конгрес.

Всичко започна от просто един комунистически рефлекс да се забранява, за да се държи властта със здрави ръце. Но се стигна до революция. Това не бива да учудва – много революции започват от малки, но ярки проблеми. Но невинаги свършват с успех. Как ще приключи непалската ще се разбере в идните дни и седмици.