Празник е, но на този ден българите са най-разделени

Голям празник е днес за православните християни. Много от тях обаче отбелязват деня на светите праведни Йоаким и Анна – родителите на Пресвета Богородица със свити сърца заради годишнината от комунистическия преврат.

По предание двамата дълго време нямали деца. Веднъж Йоаким отишъл в храма, за да принесе жертва на Бога, но първосвещеникът му отказал да извърши ритуала, тъй като той не дал потомство на Израил.

В народната традиция този ден бил известен като празник на родилките, съобщава Bulgaria ON AIR. Светците се почитали като закрилници на бездетните жени и на майките. На 9 септември хората поздравявали младите майки и отдавали почит на акушерките.

Жените, които желаели да заченат, отправяли молитви към Йоаким и Анна.
 
„Дата 9 септември е и с важно историческо значение за България. Преди 81 години в България е установен комунистически тоталитарен режим, който носи дълбоки промени в обществото на икономическо, социално и политическо ниво“, коментира пък водещият на „Тази сутрин“ по бТВ Златимир Йочев. 

„Историците са си казали думата за този период. Всички усещаме и до ден днешен какво е влиянието му и дали е спрял развитието на България спрямо останалите държави в нашия регион и в Европа“, каза още той.

От Националния исторически музей пък припомнят на страницата си в Интернет, че на 5 септември 1944 г. СССР обявява война на България. Сутринта на 8 септември съветски военни части навлизат през добруджанската граница и започват да заемат българската територия.

Възползвайки се от присъствието им, на 8 срещу 9 септември офицери, минали на страната на лявата опозиционна политическа коалиция Отечествен фронт, извършват държавен преврат. Седем армейски части, начело с Танковия полк от Бронираната бригада завземат Министерството на войната, Централна поща, Телефонната палата, Централна гара и други ключови обекти в София.

Министрите от правителството на Константин Муравиев са арестувани.

Съставено е ново правителство на партиите от създадения през 1943 г. Национален комитет на Отечествения фронт /Българска работническа партия, БЗНС „Александър Стамболийски”, Политически кръг „Звено”, Социалдемократическа партия, Радикалдемократическа партия и „независими интелектуалци”, с министър-председател Кимон Георгиев.