Огорченият Васил Найденов призна неочаквано, че Стефан Димитров е...
50 години приятелство, десетки златни хитове и едно творческо партньорство, оставило дълбока следа в българската популярна музика. Но днес Васил Найденов и Стефан Димитров - легенди на сцената и близки приятели – са въвлечени в шумен публичен конфликт, който огорчава не само тях, но и поколения меломани.
"Жалко е, че стигнахме дотук със Стефан Димитров!", призна Васил Найденов дни преди 75-ия си юбилей, съобщи "България днес".
Поводът – авторството на песента "Там на завоя", която Найденов изпълнява в дует с братя Аргирови. Композиторът Стефан Димитров настоява, че основната музикална идея е негова и забрани на Васко да изпълнява неговите песни.
"20 песни съм му написал. Забранявам му да ги пее. Не желая да чувам гласа му в моите песни", изригна Димитров в интервю.
Юридическият екип на Найденов обаче е категоричен – възнагражденията са изплащани чрез "Музикаутор", а изпълнителят няма правото сам да урежда отчисленията.
"Аз съм извън играта, защото не съм правист. Но ако нещо не е било наред, щях да бъда уведомен отдавна. Аз съм на сцената над 50 години и оцелявам не заради сините си очи, а защото пълня зали", подчерта Найденов.
Огорчението му обаче не е от юридическите спорове, а от разрухата на едно дългогодишно приятелство: "Ще се радвам, ако Стефан е правият, а аз съм кривият. Но аз съм сигурен в това, което говоря. Жалко е, че дадохме повод на хората да коментират, че стигнахме до клевети и пропуснати ползи. Не си заслужава", казва с тъга певецът.
И въпреки тежките думи, той отказва да отвърне с агресия: "Стефан е изключителен композитор. Не бих си позволил да го нараня. Безкрайно много го уважавам."
Приятелството между Васил Найденов и семейство Димитров – Карадочева винаги е било символ на човешка и творческа близост. Днес то е поставено на изпитание, но Васко не губи надежда:
"Мисля, че това е временно. Но ако не е – ще е една фикс идея без логика. Аз съм земен човек, не обичам агресията. Затова предпочитам да мълча. Защото Стефан е кадърен човек и е написал толкова музика – за мен и за колегите. Жалко е, че стигнахме дотук…"