Как свръхтуризмът променя Неапол

Via dei Tribunali е една от най-оживените улици в Неапол, пълна с ресторанти и магазини. В една от пресечките ѝ стои бронзова статуя на Пулчинела – трикстера, който от векове символизира града. В пиковия сезон опашката да се докосне носът му за късмет може да стигне половин километър. Местните обаче знаят, че това „древно“ поверие е измислица. Статуята е поставена едва през 2010-те и дълго време не е предизвиквала интерес сред неаполитанците.

Едва в последните години инфлуенсъри измислиха легенда около нея и я превърнаха в задължителна спирка за туристите. Така се роди парадоксална „местна традиция“ без участието на местни жители – показателен пример за това как свръхтуризмът променя италианските градове.

„Историческият център на Неапол е мъртъв“, казва социологът и активист Франческо Каликя от работническия квартал Санита. „Тези улици вече не са квартали. Там няма неаполитанци, няма истински живот. Те се превърнаха в площадки за игри, открити търговски центрове“, пише Politico.

Докато пие кафе на Via Foria, извън туристическата зона, Каликя сочи към мъж, който влачи куфар посред улицата. „Проблемът е, че този вид туризъм не се управлява и не се контролира“.

Много градове в Италия се борят със същото напрежение. Но Неапол – със своята сложна история и гласовити жители – се превръща в особено ярък пример.

Жилища под натиск

Един от най-осезаемите ефекти е върху жилищния пазар.„Краткосрочните наеми нараснаха експоненциално в Неапол, както и в други италиански градове“, казва Чиара Капрети, общински съветник и член на организацията „Resta Abitante“, която защитава правото на жилище.

В някои работнически квартали има по едно B&B на всеки три дома. „Ако това се случваше в по-богати райони, жителите щяха да издържат по-високите наеми. Но в бедните квартали ударът е много по-тежък. Зоната си остава бедна – но вече и туристическа“, обяснява урбанистът Иван Авела.

Резултатът е изселване на местните. „Има осезаемо нарастване на броя на принудителните извеждания“, казва Капрети.

Хуманитарният работник и екскурзовод Джузепе Джилио е сред изгонените. През 2023 г. хазяинът му обявява, че превръща сградата в проект за краткосрочни наеми с държавно финансиране. „Преди да изтече срокът на предизвестието, една сутрин се събудих и чух как вече къртят тръбите до стаята ми“.

Цялата сграда бързо е преустроена. Етаж след етаж жилищата се превръщат в B&B, хостели или квартири за студенти. „Постепенно, един по един, постоянните жители бяха изтласкани, за да отстъпят място на туристи и временни наематели“.

Приходите – за богатите

Данни показват, че почти две трети от домакините в Airbnb в Неапол притежават повече от един имот. Петте най-големи собственици контролират около 500 обяви. Това означава, че голяма част от бизнеса е в ръцете на компании, а не на отделни хора.

„Парите не остават тук“, казва Каликя. „Неапол се използва като пощенска картичка на Италия, а печалбите отиват на север или в чужбина“.

Пример за това е стар жилищен блок на централния площад Рионе Санита, където компанията Lavazza изрисува фасада с неаполитански графити и сложи QR код, водещ към сайта си. „Това е Неапол днес – открит супермаркет за северноиталиански корпорации“.

Сблъсък с властите

Местни политици твърдят, че нямат достатъчно инструменти, за да ограничат бума на Airbnb. Правителството на Джорджа Мелони дори оспорва регионални закони за лимити върху краткосрочните наеми, аргументирайки се със „свободата на конкуренцията“.

„Все още няма национален закон за краткосрочните наеми, а това е голям проблем“, казва Капрети. Според нея само националната власт може да постави ясни граници.

Град без автентичност

Туристите идват в Неапол заради автентичността – уличния живот, графитите, кухнята, топлите хора. Но именно тя постепенно изчезва. „Историческият център вече е „открит фритюрник“, казват местни – залят от сергии със сходни храни и десетки нови пицарии. Книжарници и традиционни места изчезват, заменени от таверни.

Бумът на хранителния туризъм създава и криза с боклука – улиците са пълни с опаковки, миризмата на олио е навсякъде.Социалната тъкан също се руши. Бездомниците са изтикани от центъра, премахват се пейки, обществени тоалетни липсват. „Туристът не го забелязва, но местните усещат“, казва архитектът Адолфо Барата.Дори църквите се превръщат повече в туристически обекти, отколкото в места за молитва.

Без план Б

„Туризмът няма да е толкова силен завинаги“, предупреждава Каликя. „Ако няма план Б, оставяме града в ръцете на несигурността“.

Той разказва за жена от квартала си, която забогатяла бързо, превръщайки жилища в B&B и бар. „Но когато туристите намаляха, тя трябваше да ги затвори. Сега работи в ресторант, който също ще затвори, ако потокът спре“.