Как Китай спаси руската икономика

Китай от години е най-големият търговски партньор на Русия, но след началото на войната в Украйна през 2022 година отношенията с Пекин станаха животоспасяващи за руската икономика. Китай е най-големият купувач на руски петрол, дървесина и въглища, а скоро ще стане и най-големият клиент за руски природен газ, отбелязва „Ню Йорк Таймс“.

Търговията между двете страни надхвърли 240 милиарда долара през 2024 година, което е с две трети повече, отколкото преди началото на войната в Украйна. „Отношенията между Китай и Русия са най-стабилните, добре развити и стратегически значими отношения между големи държави в света днес“, заяви през юли китайският външен министър Уан И след среща с руския си колега Сергей Лавров.

Манчжули е основният граничен пункт на Китай с Русия – там съвсем ясно си личи, че икономиките на двете страни са все по-тясно свързани. Никой друг град не символизира значимостта на отношенията между Китай и Русия, както Манчжули. Огромна част от търговията между двете държави минава именно оттам, отбелязва още „Ню Йорк Таймс“.

Руската зависимост от Китай или как ролите се смениха

Още през 1900 г. Русия строи железопътна линия през града до Североизточен Китай. Днес влакове и камиони от Русия преминават в съседен Китай, като много от тях превозват дървен материал. Тази търговия подчертава отслабената икономическа позиция на Русия, пише американското издание. Защото днес тя е един вид икономически придатък на Китай, зависим от китайските промишлени стоки, докато продава суровини, които Китай би могъл да купи и от другаде.

Отношенията между двете страни днес са знак за обрат, посочва Кийт Брадшър, който ръководи офиса на „Ню Йорк Таймс“ в Пекин. През 1950-те години СССР помага на предимно селския и слаборазвит Китай да построи много от първите си стоманолеярни, железопътни линии и оръжейни фабрики. Днес Китай произвежда 32% от световните промишлени стоки - повече от САЩ, Япония, Германия, Южна Корея и Великобритания, взети заедно. А делът на Русия, заедно с производството на оръжия, е от едва 1,3%, сочат данните на Организацията на ООН за промишлено развитие.

Около 6% от цялата руска икономика в момента представляват износ към Китай. Подобна зависимост има и Иран - друга държава, страдаща от тежки международни санкции.

Въпреки това САЩ и Европейският съюз са предпазливи към Китай - Доналд Тръмп заплаши с тежки санкции държавите, които продължават да купуват руски петрол и газ, но първо санкционира Индия. Брюксел, от своя страна, призовава Пекин да ограничи отношенията си с Кремъл. „Неотстъпчивата подкрепа на Китай за Русия създава повишена нестабилност и несигурност в Европа“, коментира наскоро Урсула фон дер Лайен. „Можем да кажем, че Китай де факто подпомага военната икономика на Русия и не можем да приемем това“, допълни председателката на Европейската комисия.

Вечната дружба между пандата и мечката

Подкрепата на Китай за Русия е видна не само в стокообмена - руските телевизионни канали трайно изместват американските в хотелите, а в град Манчжули се виждат и много руски магазини.

На магистралата, свързваща малкото летище с града, две огромни матрьошки се извисяват над хоризонта, пише Лиса Визентин от „Сидни Морнинг Хералд“. Куклите всъщност са хотели и са свързани с увеселителен парк с руска тематика, в който има сгради, наподобяващи Кремъл и Червения площад в Москва. На Китайско-съветската златна улица - основното място за пазаруване - статуи на мечка и панда се ръкостискат.

Китай също печели от търговията с Русия. В последните години САЩ под ръководството на Байдън и Тръмп въведоха нови мита върху стоките от Китай, а Канада, откъдето Пекин купуваше например рапица, застана на страната на Вашингтон. Сега Москва замести Отава в доставянето на тази и други суровини.

Русия е удавена от китайски стоки?

Макар икономическите отношения между Русия и Китай да изглеждат здрави като бетон, и в тях се забелязват пукнатини. Наскоро Русия забрани износа на прясно отсечени борове за Китай. От своя страна Китай наложи мита върху вноса на руски въглища в началото на миналата година, след като държавните китайски въглищни мини се оплакаха от руската конкуренция.

Най-голямото напрежение в търговските отношения е свързано с автомобилите, пише още „Ню Йорк Таймс“. През 2021 г. китайските автомобили не бяха много популярни в Русия. Но след нахлуването в Украйна западните автомобилни производители се оттеглиха от страната, а китайските автомобилни производители свалиха цените. Според изследователската фирма GlobalData Automotive, към края на лятото на миналата година китайските автомобили са завоювали 60% от руския пазар.

Руските автомобилни производители убедиха Москва да започне да събира такса от 7500 долара върху вноса на автомобили. Таксата, която влезе в сила на 1 октомври, има изключение: тя не се прилага за употребявани автомобили, закупени от руски граждани за лична употреба. В Манчжули се опитват да заобиколят новите такси като в непосредствена близост от границата са изградили огромен автопарк, който предлага стари западни и китайски автомобили.

Търговията започна да спада, а с нея - и икономиката на Русия

След като търговията между Русия и Китай се увеличи с 29% през 2022 г. и с 26% през 2023 г., тя достигна рекордните 245 милиарда долара през 2024 г. Но растежът се е забави до едва 2% през миналата година, а през първите седем месеца на 2025 г. търговията е спаднала с около 8% на годишна база, отбелязва „Бизнес Инсайдър“.

Но не само търговията с потребителски стоки намалява - износът на енергия от Русия за Китай също е подложен на натиск поради по-ниските цени на петрола на световния пазар и по-строгите санкции на САЩ срещу танкерите, превозващи руски суров петрол. Тези фактори се отразяват на цялата икономика, като БВП на Русия е нараснал само с 1,1% през второто тримесечие.