Политически трус в Лондон -задушаващата имиграция изстреля Фараж на върха

Във Великобритания в последните месеци се случва нещо, което разтърсва политическия пейзаж – партията на Найджъл Фараж, Reform UK, бележи най-силен резултат в серия от местни частични избори. В българската система най-близкият еквивалент е „частични избори за кметове или общински съветници“ – тоест не национални парламентарни избори, а по-скоро избори в конкретни общини или райони, когато се освободи място. Там, където във Великобритания говорят за „by-elections“ или „council by-elections“, можем да мислим за тях като за частични избори за общински съвети.

Именно такива довибори – 65 на брой от месец май насам – изведоха Reform UK на първо място с 31% от вота. Това е символен резултат, защото партията не просто е изпреварила традиционните консерватори и лейбъристи, но е оставила далеч назад и Либералдемократите. За сравнение: либералите печелят 20%, Лейбъристите – 17%, а мнимите консерватори, защото и те отдавна са либерали – едва 16%.

Този развой е значим, защото британската избирателна система работи на принципа „победителят взема всичко“ (first past the post). Това означава, че дори 30% подкрепа в даден район може да осигури на Reform UK голям дял от местата в местната власт. За разлика от България, където имаме пропорционална система и коалиции, в Англия е достатъчно да си пръв, за да управляваш района. Тъкмо затова резултатът на Фараж се възприема като шокиращ удар срещу традиционната двупартийна система, която в последните години еднакво неуспешно брани интересите на коренното население и еднакво успешно пълни страната с имигранти.

Политическото значение излиза отвъд сухите числа. Reform UK капитализира недоволството от миграцията, социалното напрежение и усещането за разпад на държавния ред. Бившият конституционен съдия Георги Марков нарече резултата „убийствена преднина“ за Фараж и напомни, че в цяла Англия се готви голяма демонстрация с национални знамена срещу безконтролната миграция.

По закон нелегалните мигранти трябва да лежат в затвора, а не да се настаняват в тризвездни хотели. У нас, например, чл. 279 от НК предвижда до 5 години затвор за всеки, който влезе в страната ни без разрешение. Либералните власти в Англия, а и в цяла Европа, включително България, обаче използват термина "търсещи убежище", който автоматечно оневиня нарушителите на държавните граници и така оправдава грижите, които незаслужено се полагат за тях. Парите за това естествено идват от данъците, които плаща коренното население. Публична тайна е, че над 90% от нелегалните имигрантине реално търсят не убежище, а на хляба мекото и на работата лекото, както казваме у нас. 

Явно хиляди англичани са прозрялитази истина и затова популярността на Найджъл Фараж расте с дни. Дали обаче този успех може да се пренесе и на национално ниво – това е големият въпрос. Във Великобритания историята е пълна с примери на партии, които са блестели на местни избори, но не са успявали да пробият в парламента. Разликата е, че Фараж вече има опит: той беше архитектът на Брекзит и добре познава как да превърне протестния вот в реална политическа сила.

И ако поддържа тази инерция до следващите парламентарни избори, британската политика може да се изправи пред исторически обрат.