Как българите надуха цените на имотите в Гърция

Българи, които притежават ваканционни жилища и апартаменти в Северна Гърция, масово ги отдават под наем през лятото, без да ги публикуват в гръцки уебсайтове или агенции като съответно не регистрират сделките и не плащат местни данъци върху печалбата. Затова алармират няколко организации в южната ни съседка.

Професионалната камара на брокерите на недвижими имоти на Халкидики, заедно с Централния съюз на камарите за недвижими имоти на Гърция и Панхеленската асоциация на мениджърите на имоти, са решили да докладват на гръцкото правителство за нелоялната конкуренция от страна на български и румънски собственици на имоти в страната.

Гръцките медии описват това като „черен Airbnb пазар“, тъй като имотите често се отдават под наем за краткосрочни почивки на свои сънародници, като обявите се публикуват на български уебсайтове.

Недоволство има и срещу покупките на имоти от българи и румънци в Гърция. След 1 януари, откакто двете страни се присъединиха към Шенгенското пространство, се наблюдава значително увеличение на такива сделки. Тази тенденция е най-силно изразена в Халкидики, по крайбрежието от Кавала, както и в Аспровалта и Солун.

Това доведе до покачване на цените, особено на полуостров Халкидики, където тази година бяха достигнати рекордни цени - 5000-6000 евро на квадратен метър, дори за имоти без директен достъп до морето. Имотите по-близо до брега струват още повече. За сравнение, миналото лято рекордните цени бяха 3500-4000 евро на квадратен метър и това беше за вили на добри места.

Апартаментите в Солун са много по-евтини. Дори в центъра на града малки апартаменти от 50-60 квадратни метра се продават за до 80 000-90 000 евро. Увеличението на цените по крайбрежието разстройва гръцките купувачи, тъй като ваканционните жилища стават недостъпни за местните жители.

Според данни на Националната агенция за приходите (НАП), изведени специално за Economic.bg през май тази година, за 2024 г. 3,228 души притежават имоти в Гърция. Крайният резултат обаче може и да е по-висок, защото част от данните попадат в обхвата на статистическата тайна според Закона за статистиката.