Плевенчани взеха високопоставени заложници и принудиха държавата да действа!

България осъмна в състояние на невиждана заложническа криза. В Плевен избухна народно въстание. Озверелите жители, измъчвани с години от воден режим, решиха, че е време за действие и взеха височайши пленници. Сред тях: шефът на АПИ, председателят на Българската асоциация по водите, кметът на града и един зам.-министър от МОСВ.

Правителството се събра на извънредна сесия и гледаше новините с изражения между ужас и смущение.

– Какво правим сега? – попита премиерът, като потупваше с пръсти по бюрото.

Никой не отговори. Никой не искаше да разлюти още повече буйните северняци.

В крайна сметка решиха да изпратят преговорен екип. Начело: Харалан Александров – човек със спокоен тон, опит в дипломацията и странна склонност да говори на хората, все едно са малки деца, а той им разказва приказка за лека нощ.

Екипът пристигна в Плевен.

Местните го посрещнаха с погледи, които можеха да опърлят прасе.

Харалан започна като по учебник:

– Уважаеми граждани, ние разбираме вашата неудовлетвореност по отношение на хидравличните системи и стратегическите язовирни ресурси…

– Млъкни, ве, Шарлан Александров! – прекъсна го един от плевенчаните. – Слушали сме ги много пъти вашите блажни сладки приказки и вече сме имунизирани!

В залата настана тишина. След кратка пауза, друг от емисарите на правителството попита:

– Какво искате?

– Искаме вода. Редовно и достатъчно. Искаме да престанете да се правите на големи умници и да ни обяснявате колко сложно е всичко това. Искаме реално решение и срок.

Харалан се опита да обясни с графики и диаграми. Плевенчани обаче бяха подготвени за всякакви дипломатически номера.

– Вече намазахме пленниците с мед – продължи лидерът на групата. – Пуснахме им мухи. Ще ги храним, ще им даваме вода – не сме зверове. Но къпането е изключено. Следващото мазане ще включва мравки, после пчели…

Един по-млад плевенчанин демонстративно показа буркан с мед.

Харалан и екипът се оттеглиха с подвити опашки.

На следващия ден правителството обяви:

„През следващите 6 месеца ще бъде направена връзка от съществуващ язовир към Плевен за редовно водоподаване.“

„Супер!“ – отвърнаха плевенчани. – „Ще спрем да мажем заложниците с мед. Ще ги къпем, ще ги храним, ще ги поим… Но ще ги освободим след 6 месеца, когато водата потече.“

Но това, скъпи читатели, се случи… в едно друго измерение.

В нашето измерение, за щастие, всичко се случва по реда на закона и логиката: без отвличания, без насилие, след две години проучвания, две години организиране на обществени поръчки и три години изпълнение на проекта.

Ала някъде в алтернативното пространство, Плевен вече има вода.

Заложниците са измити, освободени, доволни и се кълнат, че до края на живота си няма да близнат мед.

А един Шарлан Александров никога няма да забрави урока, че северняците са имунизирани срещу сладки приказки.

Още политическа сатира от автора:

Брижит шамаросала Макрон от ревност към българка!

Изтече запис от работната среща на световните лидери в Овалния кабинет

Депутатите обявиха стачна готовност – искат по-високи заплати!