Световната банка препоръчва на България да премахне 50%-вата отстъпка за основно жилище
Доклад на Световната банка препоръчва България да актуализира данъка върху имотите в рамките на следващите 12 до 18 месеца и да премахне данъчната отстъпка от 50% за основното жилище. Икономисти подкрепят идеята, като подчертават, че е време за реформа, която да стабилизира финансовото състояние на общините и да премахне сериозните несъответствия в данъчните оценки.
По данни на Института за пазарна икономика през последното десетилетие делът на собствените приходи в бюджетите на общините е намалял от 40% на 25%. Това прави местните власти все по-зависими от трансфери от централния бюджет. В същото време имотният пазар расте и се развива, докато данъчните оценки изостават между три и половина и четири и половина пъти от реалните цени в София, до три пъти в Пловдив и около четири пъти в морските общини.
Тази разлика налага актуализация на критериите, които не са обновявани от 2009 г. Оптимизацията е пряко свързана и с увеличаването на имотния данък, обяснява икономистът Адриан Николов.
Една от препоръчаните мерки е запазването на данъчната отстъпка за основно жилище единствено за социално слаби домакинства.
„В момента го даваме на всички. Смятаме, че дори хора с доходи над максималния имат нужда от отстъпка от имотния си данък“, коментира Николов.
Очакванията са, че въвеждането на тези мерки ще увеличи приходите на големите общини с до 25%, а на по-малките – с до 10%.
Според експертите от Института за пазарна икономика реформата ще бъде трудна, но трябва да започне в рамките на следващите две години. Най-засегнати от промените ще бъдат собствениците, които се издържат основно от отдаване на имоти под наем.
афтури....искат ще си дам курдинатите...да дойдат и да си убясним... ситуациите...
Междувременно се оформя глобална класова структура, насложена върху националните структури. На върха е малка плутокрация , много с криминално минало. Тяхната икономическа и политическа мощ е страхотна; те не носят никаква отговорност пред нито една национална държава.
Под тях е елит , който също печели от капитала, някои от това, което Томас Пикети нарича патримониален капитализъм. Под тях е заплата , със сигурност на заетостта, пенсии, платен отпуск и други привилегии, които не са свързани със заплатата. Те са това, което американските учени през 60-те и 70-те години очакваха да станат норма. Но въпреки че заплатата ще продължи да съществува, тя се свива. Наред с това е това, което аз наричам професионалисти , ориентирани към проекти, самостоятелни предприемачи, които не търсят сигурност на заетостта. Мнозина работят трескаво, но рано или късно страдат от прегаряне. Те също не се интересуват от защитата на заплатите. Те получават парите си другаде.
След това идва старият пролетариат , за който са изградени социални държави, както и трудови отношения и регулации. Пролетариатът беше ориентиран към цял живот на стабилен труд на пълно работно време, в който бяха изградени права, „трудови права“. Но тя намалява, заедно с капацитета и дори желанието си да защитава социалните институции. Под пролетариата расте прекариатът . Това не е подкласа. Това е лумпен-прекариатът , жертви, изкарващи съществуването си на улицата, тъжни души, отиващи към ранна смърт. Прекариатът, обратно, се смята от глобалния капитал за основен, а неолибералната държава го оформя. Последните оценки показват, че прекариатът съставлява около 40% от възрастното население. Най-важното е, че прекариатът няма сигурна професионална идентичност, нито разказ, който да придаде на живота си. И те трябва да вършат много работа, която не се брои и не се заплаща. Експлоатират се както извън работното място, така и на него, както извън работното време, така и в него. Това е и първата работническа класа в историята, за която се очаква да има повече образование, отколкото изисква работата им.
Второ, прекариатът има отличителни отношения на разпределение . Разчита на парични заплати, без пенсии, платени отпуски, обезщетения при съкращаване или медицинско осигуряване. Тя губи тези предимства, поради което конвенционалната статистика подценява нарастващото неравенство. Прекариатът също така няма държавни помощи, основани на права. Междувременно, с колебливи и падащи заплати, прекариатът живее на ръба на непоносим дълг. Дългът се е превърнал в систематичен механизъм за експлоатация, докато хората се борят да поддържат вчерашния стандарт на живот. Трето, прекариатът има различни отношения с държавата . Тези в него губят правата, дадени на гражданите, превръщайки се в обитатели без граждански, културни, политически, социални и икономически права. Все по-често те са молители , молят за облаги или услуги, разчитайки на дискреционни решения на бюрократи, които правят моралистични преценки дали поведението или отношението им заслужават. Тези три измерения създават съзнание за относителна лишеност, комбинация от безпокойство, аномия (отчаяние от бягство), отчуждение (налага се да правят това, което не желаят да правят, докато са неспособни да правят това, на което са способни) и гняв.
Най-парадоксалното е, че прекариатът може да бъде постоянно „прекалено зает” и в същото време ((неудовлетворен, тревожен и изолиран.)) Нека погледнем ситуацията отдалеч. ((Кой има нужда от объркани и отчуждени хора?)) Прекариата са хора, които не произлизат от социалното дъно. Често пъти те са с висока степен на образование, интелигентни над средното равнище. Но въвеждането на неолибералния модел в страните на развития капитализъм – т.нар. „Първи свят“, както и налагането на същия вече във формата на полуперифериен и даже перифериен неокапитализъм в страните на бившия „Втори свят“(т.е. страните на т.нар. „държавен социализъм“ от Източна Европа и бившия СССР), доведе до значителна деиндустриализация и деинтелектуализация (масово оглупяване). Крайният резултат стана упадъкът – упадък довел до раждането на един друг тип работни места – неустойчиви, свързани с временна и непълна заетост в областта на някакъв вид рутинни услуги, неформиращи условия нито за творчески труд, нито за някакъв професионален растеж.
Като правило въпреки понякога високата си квалификация „прекариатът“ не може да намери работа по специалността. Той се депрофесионализира. За него е характерна неустойчивост на заетостта, честа смяна на извършвата дейност, на организацията и работното място. Поради което се губи самоидентификация с определена работа, длъжност и организационна структура. Формира се чувство на постоянна несигурност и неудовлетвореност. ((Като правило тази несигурност при младите води до избягване на социализация,))((отказ от създаване на семейство и раждане на деца, даже на интимни връзки с лица от противоположния пол.)) А при тези, които имат семейства често пъти то се разтрогва с всички последствия за децата, ако има такива и въобще за психиката и самочувствието на личността. Следователно за „прекариите“ е характерно т.нар. „четири А“:
Първо "А" - anxiety – т.е. тревога поради неопределеноста на цялостното им съществуване;
Второ "А" - alienation – отчуждение поради факта, че са принудени да се занимават с работа която не са желали, за нея не са учили и просто са принудени да я вършат поради липса на друга възможност и която презират, защото смятат, че потенциалът им далеч надхвърля възможностите, което предлага съответното работно място. Но също така и поради тази непрекъсната смяна, временен, непостоянен и непълен характер на работното място и извършваното, често пъти непрестижно и даже неморално занятие;
Трето "А" – anomie – невъзможност за самоидентификация поради разкъсване на социалните връзки, на всичко което свързва „прекария“ по един или друг начин с обществото;
Четвъртото "А" - anger – злоба идваща в резултат на горните три "А". Трябва да се каже, че в даже в развитите капиталистически страни една значителна част от заетите са „прекариат“. Данни за САЩ не са ни известни, но може да се приеме, че една значителна част от над 40-те милиона американци, получаващи foodstamps, т.е. купони за храна, са част от прекариата. Ласт Гай Стендинг предупреждава, че по-нататъшното нарастване на прекариата заплашва западното общество със социален взрив (имплозия), поради което той смята, че последният е „опасна класа“. За да се избегне този социален взрив той предлага да се въведе „безусловен базов доход“ – ББД, т.е. независимо дали работи или не гражданинът на даденото развито капиталистическо общество да получава един безусловен доход, който да му гарантира някакъв жизнен минимум.
На практика съвременният неолиберален капитализъм се връща във времената на Римската империя, където на „плебеите“ са осигурявани „хляб и зрелища“. Т.е. става дума за стремеж не да се създават условия за достоен труд, като източник на социална удовлетвореност и човешко достойнство. Става дума за политика на формиране на слой от несамостоятелни и несвободни личности - регресиращи инфантили, които да се задоволяват с това, че за да не станат източник на евентуален социален бунт и безредици са купувани с възможността да оцеляват физически. По този повод единственото, което може да кажем е „Добре дошли в „новото бъдеще“, възраждащо минало отпреди две хилядолетия!“ Прекариатът в България
Що се отнася до нашата Родина, където по тези въпроси мълчат и синдикати, и политически партии, дори тези които се пишат уж за „социолози“, трябва да се каже, че проблемите с прекариата са особено тежки и повече от тревожни. В процеса на т.нар. „преход“, т.е. превръщането на България от общество на „държавния социализъм“ в общество на перифериен, самоубийствен по своето съдържание неофеодализъм, се осъществиха т.нар. „5 Д“, т.е. деиндустриализация, деаграризация, деинтелектуализация, дебилизация и депопулация. Възцари се неолиберален модел на ретроградно социално-икономическо развитие, ориентирано към доминиране на обществени и стопански форми на обслужващ високоразвитите западни общества паразитен и паразитиращ на човешките пороци капитализъм. Голям брой от нашите професионалисти напуснаха България с едпосочен билет. Една част от тях се превърнаха в световното явление, наречено “brain drain”, т.е. «изтичане», а по точно «изсмукване» на сивото вещество, на «мозъците», на умните и квалифицирани хора на бедните страни от богатия Запад. Но една съвсем немалка част се превърнаха в компонент на западния прекариат. Един познат българин десет години живял в Канада на шега казваше, че всички наши българи там са PhD, което съкращение означава хора с докторска степен, но в случая той го разшифроваше като Pizzahomedelivery, т.е. „разносвачи на пици“. Типичен пример за прекарии у нас са т.нар. „работещи бедни“, т.е. хора, които работят, но въпреки това доходите им ги държат на социалното дъно. Но не само те са част от българския прекариат, т.е. слоя на декласирани и депрофесинализирани личности. С мъка трябва да кажа, че наблюдавам как мои студенти, прекрасни млади хора със значителен творчески потенциал, завършващи с отличие са принудени да работят всякакви дейности - временни, несигурни, които ги лишават от възможността някога да се превърнат в истински професионалисти. В търсене на спасение немалко от тях поемат по пътя „автогара-жп гара, „Терминал 1“ и „Терминал 2“ за да се превърнат с голяма вероятност в прекарии на Запад. Вкарани в лабиринта на бедността, несигурността, неустойчивостта на трудовата си интеграция млади и не толкова млади българи, се превръщат в невротични личности, избягват всякаква социална отговорност, да създават семейства и да имат деца. В този смисъл именно това става една от основните причини за жестоката демографска катастрофа, в която е изпаднала нашата Родина. В обществото на реставрирания български неолиберален перифериен капитализъм. ((ИНТЕЛИГЕНТНОСТТА, ЧЕСТНОСТТА, МОРАЛЪТ не са търсена «стока».)) ((Пари се правят само с далавера.)) ((Както пишат някои изследователи „в годините на пост-социализма се наблюдава възраждане на психиката и културата на оцеляване, характерни за България от преди Освобождението.)) Остава само да се запитаме „докога?“ И да кажем като Ботев в стихотворението „Елегия“
Кажи ми, кажи, бедний народе,
кой те в таз рабска люлка люлее?
Тоз ли, що спасителят прободе
на кръстът нявга зверски в ребрата,
или тоз, що толкоз години ти пее:
"Търпи, и ще си спасиш душата?!"
Той ли, или някой негов наместник,
син на Лойола и брат на Юда,
предател верен и жив предвестник
на нови тегла за сиромаси,
нов кърджалия в нова полуда,
кой продал брата, убил баща си?!
Той ли?! - кажи ми. Мълчи народа!
Глухо и страшно гърмят окови,
не чуй се от тях глас за свобода:
намръщен само с глава той сочи
на сган избрана - рояк скотове,
в сюртуци, в реси и слепци с очи.
Сочи народът, и пот от чело
кървав се лее над камък гробен;
кръстът е забит във живо тело,
ръжда разяда глозгани кости,
смок е засмукал живот народен,
((смучат го наши и чужди гости!))
А бедният роб търпи и ние
без срам, без укор, броиме време,
откак е в хомот нашата шия,
откак окови влачи народа,
броим и с вяра (в туй скотско племе)
чакаме и ний ред за Свобода! Трябва да се каже ясно, че в България една значителна част от заетите са реално „прекариат“.
Още едно следствие от новата епоха са “СИВИТЕ зони”. Този термин идва от радиоелектрониката, той означава част от пространството, което не се “вижда” от радарите. В “сивите зони” държавата почти напълно е загубила контрол, властта там е приватизирана или от племена и кланове (огромни пространства в Близкия Изток), или от престъпни общности - най-често наркокартели и местни мафии. Това НЕ Е онзи еднороден и рационално-либерален свят, рисуван ни от хер Шваб и от монсеньор Жак Атали или от Франсис Фукуяма в “Края на Историята”. ((Капитализмът днес стана планетарен, тотален - и няма накъде да изтласка кризата и предстоящата катастрофа.)) Така че проблемите ще трябва да се решават отвътре. Напълно е ясно кой ще бъде първата жертва - средната класа и работническата класа, младите, старците и болните.
Аз си спомням как страната се тресеше от конфликти между Антонивановци и Чавдарци, между привържениците на другаря Борис Велчев и другаря Милко Балев, помня как първият голям скандал беше между хората на Лилов и хората на Милко Балев, т.е. драматизмите на тогавашния елит на България могат да се проследят и в днешния ден на нашето общество и което означава все пак приемственост. Децата на старите родове, за да влязат в днешния ден на България,
трябваше да осквернят гробовете на бащите си
Деца на горди комунистически родове решиха, че думата „комунизъм” е мръсна дума и внимателно пренаписаха биографиите си. Това е естествено, ние живеем в света, във времето на двойно-биографичните хора, които от всеки джоб могат да извадят по една различна идентичност - както един мой познат, известен журналист, на който единият му дядо е бил активен борец против фашизма и капитализма, а другият му дядо е бил репресиран от Народната власт. Не е ли изгодна тази позиция?
В нашите времена хората си пишат и пренаписват биографиите и няма как да се обясни, че
най-важните неща в живота на човека се случват само веднъж
Веднъж даваш клетва под знамето, веднъж изпращаш родителя си в последния му път, веднъж посрещаш първородното си дете от Майчин дом, веднъж се раждаш, веднъж умираш, веднъж се ангажираш.
Днешната представа е, че всъщност животът е компютърна игра, в която всеки момент, когато я оплескаш, можеш да направиш „save and restart”. Очаквам серия от „рестарти”, но все неуспешни. Очаквам една дълга поредица от окончателни избори днес в България.
Имам предположението или предчувствието по-скоро, макар че нищо не значат моите предчувствия, че е възможно да се наложи да се правят избори още веднъж в България, тъй като централният проблем е как да се легимира днешният политически елит, а той по-скоро вече няма ресурси за легитимация. Българският елит е амортизиран от двайсетина години безотговорно съществуване и ведра консумация. Самата либерална идея предвижда превръщаемост на властта в пари и на парите във власт
Това е, с което всъщност аз не съм съгласен, това е проклятието на процеса, който някои в България наричат преход, а аз наричам катастрофа. Българският национален суверенитет е ипотекиран в Брюксел
а оттам изплащат дивиденти за тези, които го ипотекираха.
Само най-правилните семейства – между сто и триста правилни семейства, имат право да менажират европейските траншове и да благоденстват. Това е т. нар. европеиден елит на България, който е дълбоко антинационален, който е компрадорски, макар че думата е вехта и едва ли нашите слушатели са длъжни да знаят какво значи това, това е елит, който търгува с национален суверенитет и национална сигурност, за което пък е на заплата във формата на дивиденти или рента от Брюксел.
Това е една много тънка ципа от хора, които имат право да пипат митичните европейски пари. Останалата част от българите, това е огромното мнозинство, живеят с дребни хитрости, каквито ние ги умеем до безкрайност. Има теории, няколко теории, които са различни в елитологията. Общото между тях е, че днешният контра-елит е утрешният елит.
Аз виждам вече новия контра-елит на България, и той ще роди елита по много по-автентичен път, няма да е необходимо да му се правят „кръгли маси”.
Аз помня как на кръглата маса се караха и как се държаха за ръце под нея. Онова беше заговор на късните социалистически номенклатурни деца, на бащите в името на децата за прехвърляне на властта във формите на собственост, на собствеността отново във власт. Но историята отрече тази схема. Властта и собствеността не са взаимно заменяеми. Между тях няма мост, по който да се превръщат. Властта не се купува и не се продава. Тя се заслужава.
Атанас Буров
Над 333 000 млади хора в България на възраст 15-34 г. нито работят, нито учат. С близо 10 000 души на година у нас се топят младите хора. Изборът "тук или навън" не е само икономически, а е и дълбоко свързан с усещането за принадлежност и смисъл
. Когато младите виждат, че решенията се вземат без тях, а опитите им за принос удрят в стена, заключението е повече от ясно: "Тук няма място за мен". Това не е просто разочарование, а сигнал, че промяната е невъзможна отвътре. И в този момент емиграцията се превръща не в избор на по-добро, а в евакуация.
Общо 74% от младите хора в България обмислят повече или по-малко сериозно идеята за емиграция в чужбина. Това сочат данните от изследване на младежта в Югоизточна Европа на Фондация "Фридрих Еберт". Запитани кога смятат да осъществят своята мобилност зад граница, една значителна част от младежите отговарят "след 2 до 5 години" (30,8 %). Данните от изследването сочат, че едва 26% от младите хора в България не възнамеряват да емигрират. Усещането за тревожност е относително високо. Страховете на респондентите са най-често екзистенциални – за живота, за здравето, за бъдещето", отбеляза Борис Попиванов – доктор по политология и научен ръководител на проекта. Най-сериозните притеснения за младите българи са свързани с лошото здравеопазване в страната (47%), рисковете от война (44%). Според данните мнозинството млади хора (70%) вярват, че ги чака по-добро бъдеще. От друга страна, малцинство от 29% вярва в по-доброто бъдеще на България. Според данните 19% предпочитат диктатура.
Във възрастовата група 18-23 години са около 250 000 лица, регистрирани да играят хазарт.
Така ,че преди да си сложиш ,,масура" тази вечер... прочети сериозно за KPMG....боклук!!!педе...ст!!
"... кога ще се произнесе за КТБ...КОГА??" -- какво КТБ те гони? Месеци преси фалита, холандската KPMG я обяви за здрава банка. Просто се е случило и никой не е виновен! Както навсякъде в ЕС.
Факт.
С една дума Капиталистите да хвърлили око на Ганювата Соц панелка и наследствена съборетина на село ...
Всъщност това ви чака шибани еврогъзолизци, съдирате и умиргате. Сами си го пожелахте.
Схемата е проста затъване в дългове - лишаване от собственост!
1. Драстично нарастване на данъка в пъти за 3ти , 4 ти 5ти имот...
2. Данък спекула - Ако закупиш и продадеш имот преди да си го ползвал 10 години - 50% данък от стойността му.