Може ли Тръмп да различи двойник от Путин?

Странното поведение на Владимир Путин по време на срещата му с Доналд Тръмп в Аляска отново разбуди старите спорове дали на американска земя кацна истинският руски президент или негов двойник. Журналистите избегнаха да се задълбочат в темата, но все пак ѝ отделиха по няколко изречения. Те наблегнаха на промените в мимиките, жестовете, както и на общото излъчване на руския президент в Аляска. Но най-вече на факта, че той там се е държал не като командир на руската делегация, каквото е обичайното му амплоа, а като неин подчинен - постоянно се е консултирал с останалите, дори с външния си министър Лавров, преди да вземе отношение по различни теми.

Но и в самата Русия, където всякаква форма на опозиция и на свободни медии е отдавна унищожена, а носителите ѝ или са избити, или гният в затвора, или са в емиграция, има все пак два източника, които разказват за „двойника на Путин“. Това са каналът в социалните мрежи „Генерал СВР“, зад който предполагаемо стоят бивши и настоящи служители на Службата за външно разузнаване, и някогашният преподавател в Московския държавен институт по международни отношения (МГИМО) проф. Валерий Салавей. Вече втора година те твърдят, че истинският Путин е починал от рак на 26 октомври 2023 г., а неговата роля се изпълнява от беларуския дърводелец Евгений Василиевич, който и преди това е влизал в образа и е имал достатъчно опит.

Освен едно от най-престижните висши учебни заведения в Русия, МГИМО е известно с това, че там трудно можеш да започнеш работа, ако предварително не си бил одобрен от специалните служби. Само това подсказва, че проф. Салавей не говори единствено от свое име. А и да се намираш в Москва, където живее и в момента професорът, да разказваш публично, че Путин е мъртъв, да го правиш точно в свой канал в YouTube, мрежа, която от месеци е блокирана в Русия, и не просто да си жив, а никой да не те арестува и дори да не са те дали на съд, е вече достатъчно интересен факт. Само за сравнение - руските съдилища съдят или вече осъдиха задочно за много по-безобидни неща дори емигриралите от страната журналисти.

Жив ли е Путин, двойник ли го представя - вероятно един ден ще има официален отговор на този въпрос. Никоя диктатура не продължава вечно. Наследилата я власт, в опита да се разграничи от нея, обикновено (поне в началото) е склонна да разкрива всякакви пикантни подробности за предходното време.

И все пак историята сочи, че колкото по-диктаторска е една страна, колкото всяка форма на опозиция е премахната, а нейният вожд държи абсолютно всички лостове на властта, толкова параноята му се увеличава в права пропорционалност. Страховете на тираните са универсални - да не бъдат отровени и убити, да не станат жертва на дворцов заговор. За да се преодолее последното, обикновено се прилага масов терор, в който периодично се прочиства най-близкото обкръжение. А за първите две работа върши именно двойник. Или пък - защо не - двойници.

Във времената на най-брутална диктатура, като Съветския съюз на Сталин, където страхът се е превърнал във вроден, кръволокът също е ползвал такива. Днес е официално известно за двама. В годините на Борис Елцин, когато Русия се намираше в рядък етап на демокрация, наследничката на КГБ - Федералната служба за сигурност, позволи публикуването на документи за единия, а на втория даде разрешение сам да си признае, докато още беше жив.

Според разсекретените материали, най-често използваният двойник на Сталин е посочен там единствено с името Рашид. Пускали са го на публични прояви, основно в годините на Втората световна война, когато параноята на диктатора е била в най-големи количества. Преди да поеме „поста“, в продължение на две години Рашид е обучаван на всички пози и мимики от актьора Алексей Дикий, който сам играе Сталин в редица пропагандни филми. В интервю преди смъртта си Рашид разкрива, че в дачата, където е трябвало да живее между появяванията му пред публика, имало още двойници. След смъртта на диктатора той се премества в дълбоката руска провинция, обръсва си мустаците и се опитва да живее кротко и незабележимо. Умира през 1991 г.

Феликс Дадаев е другият официално потвърден двойник на Сталин и след разпадането на Съветския съюз разказва публично историята си. НКВД (предшественичката на КГБ) го „назначава“ на тази работа през 1943 г., когато е едва на двайсет години. Добавят му грим, прическа и характерните мустаци, с което Дадаев става почти физически неразличим от 60-годишния диктатор. За да се превъплъти изцяло в образа, той гледа речи и кадри на вожда. Като „приемен изпит“ го пуснали в Кремъл, където успял да убеди охраната, че е истинският Сталин. С което получил „работата“.

Иракският диктатор Саддам Хюсеин също е използвал няколко двойника, които да се появяват вместо него. Понякога ги пускали едновременно на различни места, за да се объркват евентуалните му атентатори. Когато през 2003 г. Саддам Хюсеин е заловен, американския военен министър Доналд Ръмсфелд издава специално разпореждане да се установи със сигурност, че са хванали истинския, а не някой лъже Саддам. Двойник е имал и синът на диктатора — Удай Хюсеин. Имуто му е Латиф Яхия и след падането на режима той заработи доста добри пари, като издаде книга със спомени за „бурните“ си години.

Личният телохранител на Фидел Кастро - Хуан Рейналдо Санчес издаде след смъртта му книга, в която разкрива, че кубинският диктатор масово е използвал двойници, за да избегне 634-те опита за убийство. Същото е правил и панамският авторитарен лидер Мануел Нориега. За да не го очистят в някой атентат, е пускал двойници, разказва Фредерик Кемп в книгата си „Разводът с диктатора“. Кемп е главен изпълнителен директор на Атлантическия съвет във Вашингтон, което му осигурява пряк достъп до най-висшите етажи на властта в САЩ и до най-пикантна информация от там.

Все пак Нориега не успя да се спаси - в крайна сметка САЩ, на които първо бе съюзник, а после реши да им се опълчи, нахлуха през 1990 г. в държавата му и направо си го плениха. Той гни в американските затвори до 2010 година. След това бе пратен за малко да погние и във френски. Накрая го върнаха в Панама, където умря преди 8 години.
Но не е задължително държавата да е диктатура, за да се търси „сиамски близнак“ на лидера. Ела Слак например е  като временен заместител на кралица Елизабет Втора при репетиции за официални церемонии. Слак е вършила тази задача вместо нея повече от 30 години в над 50 репетиции.

На целия този фон да се вярва, че в Русия човек като Владимир Путин управлява без двойници, би било най-малкото лекомислено. Още повече, след като всички имаха възможност да наблюдават срещата в Аляска на 15 август, където пред Доналд Тръмп стоеше човек, който правеше жестове и мимики, абсолютно нетипични за Путин. Руският президент там не просто постоянно търсеше подкрепа и консултации от подчинените си, но дори заговори на английски - език, който той не владее. Ще бъде много любопитно как би протекла евентуална среща със Зеленски. Украинският президент не си поплюва, а след като предизвика скандал дори в Белия дом, едва ли би се държал дипломатично и би мълчал, ако усети, че пред него стои подобие на Путин, а не оригинала.

По-интересно обаче е дали американският президент е в състояние да различи двойник от първообраз. Г-н Тръмп вече се е срещал насаме с Владимир Путин през 2018 година в Хелзинки. Стив Банън, главният стратег на предизборните кампании на Доналд Тръмп, бе споделил след нея в интервю за писателя Майкъл Улф, че президентът Тръмп излязъл от срещата като „бито куче“. Което е в пълен дисонанс с това, което се случи в Аляска.

В живота си Доналд Тръмп веднъж се е дънил с двойник на руски държавен глава. В края на 80-те години американският актьор Роналд Кнап се специализира в образа на Михаил Горбачов. Той дори не се старае особено много да прилича на него. Но въпреки това го канят в най-различни шоу програми. Кнап например няма характерната плешивина на Горбачов. През 1988 година артистът се появява, заедно с помощника си и мними охранители, по улиците на Ню Йорк и започва да се прави на съветския ръководител. Събира се огромна тълпа. Лъже Горбачов започва да приветства хората. Мнозина му стискат ръцете, радват му се. Те наистина вярват, че пред тях е оригиналът.

Този цирк продължава близо час, а развръзката му е точно пред сградата на „Тръмп Тауър“, докато вътре се намира самият Доналд Тръмп. Някой му докладва, че пред постройката е генералният секретар на съветската компартия Горбачов, и бъдещият президент на САЩ бърза да изскочи, за да се поснима с него. Камерите запечатват как Тръмп изскача от офиса, втурва се да стисне ръката на лъже лидера, изсипва куп комплименти – което се чува на записа – без да разбира, че пред него не стои оригиналът.

Ню Йорк, 1988 г. Актьорът Роналд Кнап разиграва цирк и успява да излъже, че е Горбачов, не само наивната тълпа, но и Доналд Тръмп.

По-малко от година преди това Тръмп вече се е срещал с истинския Горбачов по време на събитие в Държавния департамент на САЩ, където заедно с Ивана Тръмп го здрависват. И все пак зле дегизираният актьор успява да го излъже. Има данни, че при посещението си в Москва през 1987 година, където пак са били с Ивана Тръмп, двамата също са се виждали с Михаил Горбачов. Това говори, че Доналд Тръмп не различава двойник от първообраз. В една от книгите си Тръмп признава, че се е хванал на шегата на Роналд Кнап. „Този човек ме победи“, признава там сегашният американски президент. Тази липса на талант у Тръмп да се ориентира в подобни сложни ситуации само ще продължи да налива масло в огъня кой всъщност представлява Русия на тези срещи. А до края на войната такива със сигурност ще има.