Проф. Кандида Мос сложи на стената си във Фейсбук снимка с мощите на Св. Йоан

Кандида Мос, експертът по ранно християнска история, която заедно с учени от Оксфорд и Копенхаген изследваха автентичността на откритите край Созопол мощи на Св. Йоан Кръстител, е сложила снимка с ковчежето на личната си стена във Фейсбук. И е написала под тях: „Relics of John the Baptist“ (мощите на Йоан Кръстител). Това е признание на един от най-големите експерти в света.

Излъченият преди два дни у нас филм на „Нешънъл джеографик“ показа, че всички учени са изумени - находката е безпрецедентна за целия християнски свят. „Седем страни твърдят, че притежават парченце от Йоан Кръстител и не е възможно всички да са автентични“, започва филмът и показва как Кандида Мос пристига в Созопол, за да търси истината за откритието на проф. Казимир Попконстантинов. От костите са взети проби, а радиоактивен анализ в Оксфорд и ДНК-изследване в Копенхаген трябва да дадат отговорите. И те го правят.

 „Датирали сме доста мощи, но за първи път получаваме такова точно съвпадение“, признава изуменият Хаям (вдясно)

Според Том Хаям откритите мощи са на възраст 1958 години, плюс-минус 30 години, т.е. те са на почти 2000 години и показват, че са на човек, живял между 5 и 75 година от новата ера. Самият Йоан Кръстител е убит през 30-та година след Христа, което показва безпрецедентно за науката съвпадение.

„Това е вълнуващо, бях скептична, въобще не се надявах, но съм удивена от резултата. Досега ние нямаме подобни неща от първи век. Датирахме чрез радиовъглероден метод кости на ключова фигура в историята на християнството и вероятността те да са на този индивид е наистина голяма“, казва с треперещ глас във филма Кандида Мос.

Получената датировка на откритата край Созопол светиня е феноменален резултат, при това цялото изследване виси на косъм, тъй като от трите проби в само една има достатъчно въглерод, нужен  за датирането на мощите. Тази единствена проба бе поставена в огромен ускорител на частици и учените имаха право само на един-единствен опит, защото след това тя повече не можеше да се използва. Ускорителят изстреля протеините през лабиринт от тръби със скорост 80 милиона километра в час и само след 25 минути излязоха безпрецедентните резултати.

ДНК-анализът също показва, че костите са на един и същи човек, мъж, живял в древния Близък Изток

Те обаче не бяха последната дума, защото ДНК-анализът, който по същото време се прави в Копенхагенския университет, можеше да ги обезсмисли. Там спецовете Ханс Шрьодер и Еске Вилерслев изследват три проби – две от костите и една от зъба. И откриват първото потвърждение - игрек-хромозоми, които доказват, че костите са на мъж.

„След седмици борба успяхме да извлечем цялата митохондриална ДНК както от зъба, така и от двете кости. Има повторяемост на генетичната секвенция, което определено подкрепя идеята, че костите са на един и същи индивид. Освен това тази хаплогрупа се среща често в Близкия Изток, т.е. данните показват, че това може да е Йоан Кръстител. Не е възможно да се докаже научно, че е точно той, но ние не открихме нищо, което да противоречи на това твърдение. А това в подобни случаи е рядкост“, казва пред камерата на „Нешънъл джеографик“ Шрьодер.

„Човекът, донесъл тези мощи в Созопол, е бил сигурен, че са на Йоан Кръстител. Това не е познатият ни от Средновековието фалшификатор, който просто е изравял нещо от земята и го е представял за автентично. За мен е удивително, че след толкова научни изследвания ние стигнахме до извода, че тези мощи може да са на Йоан Кръстител или поне не открихме нищо, което да доказва, че не са. Вероятността действително да са на Кръстителя е по-голяма, отколкото при всички други в света“, казва Кандида Мос.

Според нея това, което прави созополските мощи уникални е, че са открити под олтара на древно християнска църква. Били са заровени само няколкостотин години след смъртта на историческия Йоан Кръстител. Това намалява вероятността да са фалшифицирани, тъй като търговията с мощи се разгаря стотици години по-късно. „В този случай ние имаме много чист археологически контекст, което ни позволява да правим много по-смели заключения относно техния произход и значение“, добавя Мос.

Научния екип в НИМ установява, че реликвариумът, в който са намерени, е изработен от уникален вид мрамор, вероятно от остров в Егейско море, което показва, че още тогава хората в Созопол са осъзнавали огромната святост на костите.