Новите промени в пътния закон превръщат невинни шофьори в престъпници

Превенцията по пътищата в България е мит, а репресията – реалност. Пътните полицаи се крият в храстите не, за да предотвратят инциденти, а за да „уцелят“ някой водач, който не е намалил навреме. Това е лов, а не контрол. Санкция, а не сигурност. 

Вместо държавата да инвестира в обучения, кампании, модерни технологии и ясни пътни правила, тя се е превърнала в ловец със скрита камера, смята журналистът Светлин Желев от тех портала Кaldata.com. Той подчертава, че истинската превенция в цивилизованите държави започва с ясни знаци, маркировка и осветление, а не с глоби в пощенската кутия.

Авторът остро критикува и последните промени в Закона за движение по пътищата и Наказателния кодекс. По думите му, те могат да доведат до тежки ефективни присъди дори за изрядни водачи, попаднали в инцидент с фатален край.

„Вие сте трезвен. Не сте дрогиран. Карате в рамките на разрешената скорост. И все пак... група пешеходци изскачат внезапно от място, където не би трябвало да има хора – между мантинелите на голям столичен булевард. Блъскате някого. Загива. Резултат: вие отивате в затвора. Минимум за 5 години. Няма условна присъда. Няма прошка. Няма значение, че не сте нарушили закона“, пише Желев.

Той цитира конкретните текстове: смърт без превишена скорост – 5 години лишаване от свобода, тежка телесна повреда – до 4 години. При няколко пострадали – присъдата се определя по най-тежкия резултат.

По думите му, новите текстове не правят разлика между злополука и престъпление. Това прехвърля цялата отговорност върху водача, дори когато той е жертва на лоша инфраструктура, неправомерно поведение на други участници в движението или непредвидими обстоятелства.

„Закон, който не прави разлика между престъпление и трагедия, не е закон. Това е наказателна бухалка“, казва Желев, цитирайки мнения на юристи, според които текстовете са популистки, юридически непропорционални и социално недалновидни.

Понятието „несъобразена скорост“ е много условно, с него един шофьор може да бъде осъден дори, когато няма никаква вина.

В публикацията се подчертава, че няма реформа в обучението на шофьори, подобрение на пътната инфраструктура или ефективен електронен контрол. Вместо това се въвеждат още камери, често без ясно регламентирана методика, и знаци, част от които са абсурдни или дублирани.

Желев завършва с предупреждение, че ако обществото не се противопостави на абсурдите в закона, утре „ще е късно“ и всеки водач може да стане лесна мишена.