Невероятната история на откритието на българския футбол. Той не чува и играе със слухов апарат
Преди десетина дни Георги Лазаров вкара първите си два гола в родния елит. Направи го в дебютния си мач като титуляр в Черно море за победата с 2:1 над Ботев Пловдив. При първото попадение демонстрира страховит удар, а при втория тънък усет за пласиране - две от най-важните кaчества за един нападател. Но с тях уменията на Георги не се изчерпват. Показа също увереност, демараж, самочувствие и умение да се надиграва в ситуации "един на един".
Той е в началото на своя футболен път, но житейската му история няма как да не развълнува всеки. Едва на 20 години, вече е преминал през доста трудности, които очевидно не са успели да го пречупят.
Лазаров играе със специални слухови апаратчета, защото не чува. Когато е само на два месеца, той преболедува тежко шарка, поради което губи напълно слуха си. Проблемът се разбира, когато става на 2 години и семейството му започва борба, за да може Георги да води пълноценен живот.
„Сложиха ми апаратчето, за да чувам какво става около мен, но лекарите бяха казали, че няма да проговоря. С много уроци обаче се преборихме. Учех буква след буква, срички, думи… Така успях да се науча да говоря. Без апаратчето не чувам, но с него всичко е наред. Не ми пречи по никакъв начин да играя футбол“, разказва пред "Варна спорт" Лазаров.
Като дете той е обект на доста подигравки, но се научава да не им обръща особено внимание.
„Трудностите просто калиха характера ми, дадоха ми допълнителни сили. По принцип мога да не нося апаратчето и да ми поставят импланти, но с тях не мога да играя футбол, защото при евентуален удар в зоната, където са, може дори да не оживея. Избирам футбола! Честно казано, никога не съм се притеснявал, че съм глух. Аз не съм виновен, че не чувам, така е решила съдбата“, споделя още младият нападател.
Георги може да е глух, но „чува“ отлично футбола. Като дете, родено в Пловдив, започва в школата на Ботев. Първоначално застава на вpaтата u се представя много добре, но треньорите забелязали бързината му и го изтеглят в предни позиции.
„Изкарах осем години в школата на Ботев, но един ден ми казаха, че каквото и да показвам на терена, както и да се представям, няма да играя. След това изкарах шест месеца в Италия, но заради мениджъри не се получиха нещата. Върнах се в Пловдив и облякох екипа на Спартак“, връща се назад Лазаров.
Дебютира в мъжкия футбол едва на 16-годишна възраст в мач от Трета лига срещу Борислав Първомай. Вкарва гол, удря греда и изкарва червен картон на противников играч, а Спартак Пловдив печели с 2:0. Остава общо 4 сезона при гладиаторите, където в 103 мача вкарва 86 гола в третото и четвъртото ниво на родния футбол.
„В Спартак Пловдив ме приеха много добре. Щастлив съм, че бях в този клуб. Това за мен е отбор, който никога няма да забравя, където и да отида. Треньорите там много ми помогнаха да израсна, за което съм им безкрайно благодарен. Миналия сезона играх за Фратрия във Втора лига. Бързо успях да се утвърдя, въпреки че минах през контузия. Сега вече съм в Черно море, лесно се приспособих. Колективът е страхотен, отборът много ми помага. Съотборниците ме подкрепят и се държат отлично с мен. Нашият треньор е сред най-добрите, учи ме на много неща. Искам да съм жив и здрав, да играя силно, да вкарвам голове и да стигна до националния отбор“, завършва Лазаров.