Магазин за хората - решение срещу високите цени или риск за малките търговци?

След като Министерският съвет даде зелена светлина за учредяването на новото държавно дружество, а Министерството на земеделието вече назначи тричленен управителен съвет, вниманието се насочи към очакваните ефекти от проекта върху пазара на дребно в България. Част от обществото го възприема като социална мярка, но според мнозина експерти моделът крие сериозни икономически рискове.

Търговията на дребно, особено с храни, се смята за един от най-сложните и нискомаржови сектори в икономиката. Именно затова през последните години България видя оттеглянето или свиването на редица международни търговски вериги, включително такива с десетилетен опит на пазара. Според критиците, опитът държавата да се намеси в тази конкурентна среда, без да притежава гъвкавостта на частния сектор, е рецепта за неефективност и загуби.

Една от основните критики към концепцията „Магазин за хората“ е, че тя крие искове за малките магазини и регионалните производители, тъй като може да наруши баланса в търговията. Особено в малките населени места, където традиционно функционират локални магазини и кооперативни обекти. Според данни от сектора, близо 45% от търговията на дребно с храни у нас не преминава през големи вериги – това е нетипично за Европа и се разглежда като конкурентно предимство, осигуряващо разнообразие и достъп до локални производители.

Новата държавна верига, макар и планирана с уж социална цел, може да измести съществуващи малки търговци, да свие пазарите за малки доставчици и да доведе до концентрация на търговската власт в ръцете на няколко доминиращи играчи. Това създава риск от картелизация и вдигане на цените в дългосрочен план – точно обратното на обявената цел.

Скептиците описват сценарий, при който проектът стартира с бърз ентусиазъм и политическа воля, но в реалната логистика и пазарна динамика се сблъсква с бюрокрация, неефективност и липса на реална икономическа мотивация. Прогнозира се възможност за неплатени наеми към ЦКС и съсипване на мрежата им, затруднени доставки от страна на нежелаещи да се включат производители, логистични провали, водещи до дефицити или стоки със съмнително качество и срокове, непазарни цени – или твърде ниски за устойчивост, или твърде високи, за да имат социален ефект.

Проектът „Магазин за хората“ стартира с амбицията да бъде социален буфер срещу скъпата храна, но крие потенциал да се превърне в икономически и политически експеримент с висока цена. Успехът му ще зависи от това дали държавата ще успее да действа като пазарен участник – не като администратор. А провалът му може да струва на обществото много повече от вложените 10 милиона лева.