Тайна клауза в договора Тръмп-Урсула

Сделката за митата, която Доналд Тръмп и Урсула фон дер Лайен сключиха на 27 юли, изглежда пораженческа за целия ЕС. Тя предвижда върху стоките от Съюза да бъде налагано 15% мито в САЩ, а върху американските, влизащи в страните членки на ЕС, да няма никакви тарифи. Освен това Брюксел се ангажира да инвестира в американската икономика 600 млрд. долара и да купи енергийни ресурси за $750 млрд.

И това на фона на стагнацията в целия ЕС. Редица икономисти вече предупредиха, че подобна сделка ще има разоряващ ефект и ще доведе и без това отслабения в световен мащаб ЕС до съвсем безгласна буква. А в перспектива и до засилване на евроскептичните настроения сред населението в най-засегнатите държави, които и в момента са на такова ниво, че партиите, които не са одобрени в Давос, вече дишат във врата на управляващите.

За Германия, Ирландия и Италия, които изнасят най-много в САЩ, подобен договор би имал опустошителен за икономиката ефект. Немците изпращат годишно за Америка автомобили и части за тях, машини, оборудване и химикали за $176 млрд. Ирландците - фармацевтични продукти, органични химикали и етерични масла за $79 млрд. Италианският износ се състои основно в машини и транспортни средства, химикали, мебели, текстил, вино, спиртни напитки и парфюмерия за $70 млрд.

Въпреки това нито един от лидерите на тези три държави не си позволи остри критики към г-жа Дер Лайен, а коментарите им бяха кротки, примирени, макар и да издаваха разочарование. Германският канцлер Фридрих Мерц дори приветства сделката, като подчерта, че тя предотвратява „нежелана ескалация“ в търговските отношения с Америка. Все пак той изрази разочарование, че не са постигнати по-добри условия, заявявайки, че „много бих искал да има по-голямо облекчение в търговията между САЩ и ЕС“.

Ирландският министър-председател Мишел Мартин, известен с това, че е най-праволинеен либерал-глобалист сред лидерите на тези три страни, дори си позволи да изрази леко разочарование, което силно контрастираше на фона на изявленията на другите му двама колеги. Той подчерта, че макар никой да не приветства 15% мита „с отворени обятия", сделката е по-добра алтернатива от „опустошителна“ търговска война.

Италианската министър-председателка Джорджа Мелони, която някога спечели властта с анти либерал-глобалистки послания, но след като седна на управленческото кресло бързо вдигна бялото пораженческо знаме и среса политиката си с давоския конспект, изрази мнение, че 15% мито е „устойчиво“. На практика тя бе най-съгласна със сделката, която ще създаде проблеми на и без това затъналата в огромни дългове страна.

Подобно наведено поведение, макар и характерно в рамките на либерал-глобалисткия консенсус, все пак изглежда твърде странно. Само от увеличената заради митата цена на немските автомобили, което ще доведе до спад в продажбите им в САЩ, Германия ще губи милиарди евро годишно. Анализатори изчислиха, че още тази година вече ще се забележи намаление от близо 5% в конкурентоспособността на германския износ. „Фолксваген“ прогнозира загуба от $3 млрд. за 2025 г. Подобно ще е положението и с търгуващите със САЩ компании на Ирландия и Италия. Защо тогава тези трима наведоха съгласно глава?

Въпросът оставаше да виси във въздуха до тази седмица, когато няколко източници разкриха, че зад привидно заробващата сделка е скрита тайна клауза и тя касае Украйна. Макар Тръмп да се опитваше да балансира между Русия и украинците в опитите си да спре войната („за 24 часа“, както гласеше едно от предизборните му обещания), някак си не успяваше да прикрие симпатиите си към държавата агресор. Тръмп винаги е показвал особен приятелски интерес спрямо страни, управлявани от тирани. Той си остава и до днес единственият действащ американски президент, срещал се два пъти с диктатора на Северна Корея Ким Чен-ън. А и в редица изявления не е крил съжалението си, че също не разполага с подобни еднолични правомощия, без наличието на пречкаща му се опозиция, с които да налага решенията си бързо и ефективно.

Но още в дните около подписването на договора с Урсула фон дер Лайен г-н Тръмп втвърди позицията си към Русия. Макар и само на думи, това нямаше как да не направи впечатление. В дните, когато се подготвяше текстът на споразумението (14 юли), той постави 50-дневен ултиматум към Русия да спре агресията си. В противен случай обеща САЩ да наложат 100-процентови мита и вторични санкции към държавите, купуващи руски петрол и други стоки от агресора.

Тръмп обяви и че се е съгласил да доставя системи „Пейтриът“ на Украйна, макар и с уговорката, че за тях ще плащат европейските държави от НАТО. Преди това Америка изобщо не обсъждаха подобна възможност. А на 28 юли, само ден, след като Урсула фон дер Лайен сложи подписа под заробващата сделка, г-н Тръмп скъси ултиматума си към агресорите до 10-12 дни, заявявайки, че „не вижда причина да чака“: „Мислех, че вече го бяхме изяснили, но после Путин започна да хвърля ракети по Киев… Затова ще съкратя срока.“

Като добавка тази седмица Доналд Тръмп изведнъж се стресна от иначе всекидневните заплахи и ругатни на бившия президент на Русия Дмитрий Медведев, за когото мнозина в самата Русия твърдят, че редовно злоупотребява с алкохол. И реши да премести две ядрени подводници по-близо до руските брегове, понеже Медведев бе написал (за кой ли път вече), че Русия ще унищожи Америка. До 27 юли Доналд Тръмп по-скоро се забавляваше с медведевите бръщолевенияа, отколкото да ги приема като сериозна заплаха. В профила си в „Трут соушъл“ в миналото той дори бе писал, че Медведев не е човек, на когото трябва да се обръща внимание, защото „заканите му не следва да се възприемат като нещо повече от това“.

Първи за вероятността Украйна да е невидимата част от иначе неизгодната за ЕС сделка намекнаха „Асошиейтед прес“ и „Политико“. Те написаха, че става въпрос за „компромис, обусловен от нуждата от поддръжка на Украйна“. Но това бяха все още публични аргументи, породени от здравата логика, не от тайно изтекла информация. Тази седмица обаче „Генерал СВР“ - профил в социалните мрежи, зад който се крият бивши и настоящи служители на Службата за външно разузнаване на Русия, написа, че помощта за Украйна е не някаква догадка и политическа декларация, а конкретна тайна клауза в митническото споразумение ЕС-САЩ. И че заради това в момента се забелязва „сериозно раздвижване“ в преговорите за примирие, които се водят тайно между американската и руската страна.

В трите и половина години война либерал-глобалистките сили в ЕС бяха ентусиазирани в помощта си за Украйна по-скоро на думи, отколкото на дела. В началото на руската агресия Брюксел дори не обсъждаше изпращането на оръжия и друга военна техника - там бяха почти уверени, че Украйна ще падне бързо. Затова в началните седмици украинците получаваха основно каски, противогази и военно облекло за войниците. Нищо друго. На Зеленски няколко пъти бе предложено убежище, а докато руснаците убиваха украинци, френският президент Макрон всеки ден звънеше на Путин, за да си поговорят дружески и да „спаси лицето му“. Знакови ще останат думите на Володимир Зеленски, отправени към либерал-глобалисткия Запад два дни след агресията: „Не искам такси за Европа, пратете ми оръжия“.

Първите часове на войната пък по удивителен начин сложиха край на коронавирусната пандемия, която само ден преди това изглеждаше вечна.  Буквално до 24.02.2022, когато гръмнаха първите руски бомби. Дори медиите, подчинени на давоския консенсус, на 24 февруари автоматично замениха всекидневните заплахи „всички ще умрем от коронавирус“ с нови - вече от бойното поле.

Днес, след като руско-украинската война навлезе в позиционен стадий, макар и да е ясно, че Русия не е в състояние да изпълни нито една от целите си в нея - дори пълната окупация на Донецка област, но при наличието на човек като Доналд Тръмп във Вашингтон, либерал-глобалистките сили в ЕС изглеждат притеснени, дори уплашени. Основният им гръб - Демократическата партия, претърпя фиаско и съвсем не е ясно дали скоро ще излезе от безславното състояние, в което се намира. Демократите дотолкова са навлезли в хаос и безпътица, че вече не са в състояние да предложат нищо ново, освен познатото. За това говорят и последните им решения, като например издигането за кандидат кмет на Минеаполис, щата Минесота, на мюсюлманина Омар Фатих, който е и сомалиец.

Прогонен е идеологът на съвременния либерал-глобализъм Клаус Шваб от иначе основания уж от него, и по документи негова собственост, Световен икономически форум в Давос.

Това кара ЕС да се страхува от всичко. Страховете са разнопосочни и не винаги могат да се обяснят с някаква смислена логика. Приличат по-скоро на страха на малко дете, оставено само от родителите си. Затова в Брюксел са готови да подпишат каквото и да е, само и само да заслужат благоволението на новите управляващи във Вашингтон, където иначе ги презират. Така може да се обясни безславният договор между Урсула фон дер Лайен и Доналд Тръмп, чийто краен резултат ще е още по-голямото отслабване и разслояване на ЕС.

Част от този подход е и непрекъснатото настояване на европейските либерал-глобалисти Америка да продължи да подпомага Украйна. Не защото ЕС не е в състояние да го прави и сам. А понеже Съюзът не е създаван като организация, която е способна на самостоятелни решения, за които преди това не е получил указание от господарите си в Давос. Говорим обаче за ЕС във вида му след като бе сресан по либерал-глобалистки в Маастрих през 1992 г. Не за някогашната свободна и демократична Европейска икономическа общност, която 80-90-годишните милиардери побързаха да унищожат след падането на комунизма, за да ускорят утопиите си за свят без държави.

Няма как да се очаква истинските причини за странния митнически договор ЕС-САЩ да изплуват скоро. От историята е известно, че тайните клаузи стават явни около 30-40 години след подписването им. Така бе със секретните анекси на Виенския конгрес от 1815 година, които решаваха съдбата на Саксония и Полша. С тайния протокол към Пакта „Молотов-Рибентроп“ от 1939 г., предначертаващ разделението на Европа. Също и с Ялтенските драсканици от 1945 г., позволяващи на СССР да създаде деспотични комунистически режими в цяла Източна Европа. Или пък с тайното споразумение между САЩ и Япония след Втората световна война (1951 г.), позволяващо на американците да съхраняват ядрено оръжие в Окинава.

Единствено секретните клаузи на договора „Сайкс-Пико“ от 1916 г. за подялба на остатъците от Османската империя изплуват наяве бързичко. Причината е, че след октомврийския преврат болшевиките се натъкват на текстовете, копия от които са се съхранявали и в царските архиви, и ги показват на света, за да разобличат „алчния империализъм“.