Писмо до Флагман.бг от една софиянка, влюбена в Бургас

Здравейте, г-жо Касабова!

Пиша настоящия мейл до Вас като главен редактор на „Флагман“, а не до конкретния журналист, провокирал мейла ми – в случая Емел Махмуд (дългогодишен журналист от сайта - б.р.). Аз съм „софиянка“, както бихте ме нарекли във Вашето издание, четвърто поколение, но влюбена в обновения Бургас и даже придобила имот в града, т.е. плащаща в него данъци и такси. Горе-долу една четвърт от годината като време прекарвам в града и Южното Черноморие, така че имам и не-малко лични впечатления. Изчетох доста издания за историята и диалекта на града, за неговите поети и художници, за здравеопазването, дори за геологията му! От почти седем години чета преса от града в електронен вид и ежедневно електронното издание „Флагман“. В него намирам не само актуална, но и много интересна информация от града, региона, страната и света. Често чета и коментарите под статиите, които са индикативни за въздействието на публикуваното от Вас и дават допълнителна информация. Но….тук следва поводът, заради който Ви пиша. Статията на Емел Махмуд „По-богати ли сме на морето?....“, в която се препредава и коментира становището на някаква Ваша читателка.

По-богати ли сме на морето? Т-маркет ни цака с по-високи цени от столицата

Става въпрос обаче не за отделното читателско писмо, а за духа в който е написана статията. И това не е изключение, а практика при Вас! Прави впечатление за едно устойчиво настройване на читателската аудитория със заглавия и квалификации срещу „софиянец“, „софийски“ и др. Ето и в последната статия ни се внушава „ние горките на морето“ срещу богатите “софиянци“, но не примерно „врачани“. Редовно се пише в ръководеното от Вас издание срещу тия столични навлеци, дето ни пълнят града и курортите за два месеца, нищо че това е значителен дял от прираста в икономиката на тази част от България; срещу тези дето само дерибействат тук, а тънат в разкош и спокойствие при тях! Въобще няма да коментирам, че София в последните 30 години удвои жителите си от хора от цялата страна, включително и от Бургас! Лично аз имам доста колеги и приятели дошли в София именно от Бургас , но си симпатизираме, даже и чрез ежедневната закачка „Ко праиш, бе, чуйек?“. Така, че противопоставянето по градове и поведението и културата на жителите им, надали е добро решение, определено лишено от толерантност и историческа логика. Редовно при събития с отрицателен знак още в заглавието при Вас се изтъква „софиянец/ка….“ , но виж „бургазлия/ка“ се използва изключително рядко. Отделно, че звучи доста жаргонно, едва ли не на сленг! Българинът вече се поотврати от убийствата, политическите скандали, кръвта от катастрофи, изнасилванията и бедствията при съседите. Вече е повече любопитен към техническите иновации, промените в икономиката и здравословния живот. Онова, другото, остава в интересите на маргиналните слоеве, а те рядко четат за съжаление!

Както Ви е известно, за институционалното противопоставяне на българските граждани по етнически, полов, религиозен, възрастов или друг признак, се санкционира от законодателството в страната, както и е укоримо от морална гледна точка. Ето, дори във Вашето издание има един „софиянец“ , мой приятел и бивш колега Александър Урумов, пък работите с него! Смятате ли, че подобни внушения не ни разединяват като народ в тези смутни времена и не подбуждат и създават чувството на неприязън и у едните жители, и у другите? А после се чудите защо ние „софиянците“ започваме да предпочитаме да ходим на почивка там, където не ни гледат с лошо око, защото така четат за нас в местната преса, а сме клиентът, който носи доход и трябва отново да се върне?

 Чудим се и защо пък мои съграждани „софиянци и столичани вповече“ започват да се държат безпардонно като дойдат в региона Ви на почивка, защото си мислят: „Точно те ли ще ми кажат?“. Дори често цитираната фраза „София не е България!“, уви, започва да е все повече вярна! Тъй като в столицата стана най-мръсно, най-безпардонно, най-пренаселено, защото анонимността в получения механичен сбор на хора от цяла България, доведе до разрушаването на моралните ценности, общественото мнение и до промяна в поведенческите модели. Тези свои мисли за внушаваното разделение във „Флагман“ съм споделяла в лични разговори с жители на Бургас, фактори в културния и стопанския живот на града, както и с хора на ръководни позиции в страната, имащи нещо общо с града. Обясненията, които съм получавала са разностранни и не всички искам да приема, че са истина! И тъй като Бургас ще се кандидатира за столица на културата, редно е да се помисли и за нивото на нейната преса като част от културния живот на града, с нейната формираща възпитателна функция, освен чисто информационната. Градският шовинизъм надали трябва да е част от модерната градска култура и е добре да се придържаме към тъй модерния девиз “Единни в различието!“.

Като се извинявам за дългия за новите времена мейл, написан в желанието ми да изкажа като обратна връзка изцяло личното си мнение за духа на някои статии и заглавия във „Флагман“, но с най-добри чувства и симпатии към жителите на Бургас и неговия културен живот,

поздрави, Инес Лазарова

----------

Уважаема г-жо Лазарова,

Екипът ни реши да публикуваме писмото Ви без съкращения и редакторска намеса - в знак на уважение към нашите читатели, които ни критикуват конструктивно. Духът на статията, публикувана от Емел Махмуд обаче нямаше за цел да произведе негативно отношение към столичани, а да критикува непочтения подход на една верига от хранителни магазини да трупа по-голяма и бърза печалба от струпването на туристи край морето за два месеца. Съжаляваме, че сме оставили у Вас неприятно усещане за опит да обидим софиянци. 

Но като пример затова, че не щадим местните жители на Бургас, когато имат укоримо поведение, ви обръщаме внимание на качена преди броени минути статия със заглавие: "Бургазлия излезе от затвора и веднага отново преби жена си и дъщеря си".

Медията е отворена за всякакви новини и мнения, желаем Ви здраве и да имате повече слънчеви дни край морето на Бургас.

Катя Касабова.