66,2% от румънците изпитват носталгия по Чаушеску, как бе свален?
Шокиращо ново проучване на института INSCOP сочи, че значителна част от румънците гледат с носталгия към комунистическото минало на страната и особено към управлението на Николае Чаушеску. Според изследването, мнозинството от анкетираните вярват, че т.нар. „Златна епоха“ на Чаушеску е била период, в който държавата се е грижела по-добре за гражданите, а сътрудничеството между хората е било по-изразено.
Цели 66,2% от участниците в анкетата смятат, че Чаушеску е бил добър лидер, докато само 24,1% изразяват отрицателно мнение. Дори самият комунистически режим получава положителна оценка – 55,8% го определят като нещо добро за Румъния, срещу 34,5%, които не са съгласни, предава dnes.bg.
Интересното е, че въпреки позитивната оценка, преобладаващо мнозинство – 80% – признават, че по време на комунизма не е имало свобода, докато едва 9% считат, че свободата е била по-голяма тогава.
Проучването е проведено чрез телефонни интервюта с 1505 румънци на възраст над 18 години. Резултатите изглеждат тревожни за държава, която днес е пълноправен член на ЕС и НАТО. Мнозина в Румъния обвиняват селективната памет, носталгията по „по-прости времена“ и дезинформационната пропаганда, подкрепяна от Русия, за подобни нагласи.
Упадъкът и краят на режима
Николае Чаушеску ръководи комунистическа Румъния от 1965 г. до декември 1989 г., когато режимът му е свален с десетдневна революция – единствената кървава трансформация в Централна Европа по време на разпада на социалистическия блок. Това се случва само месец след падането на Берлинската стена, когато комунистическите режими в региона се сриват или трансформират безкръвно – в Унгария, Полша и Източна Германия.
На 21 декември 1989 г., след дни на смъртоносни репресии в Тимишоара, Чаушеску се опитва да мобилизира 100 000 свои поддръжници в Букурещ, но събралото се множество неочаквано се обръща срещу него. След нови сблъсъци с армията, Чаушеску и съпругата му Елена бягат от столицата. На 25 декември те са заловени и разстреляни от армията в Търговище след бърз процес, организиран от новосъздадения Съвет на Националното спасение.
Искрата в Тимишоара
Началото на въстанието е поставено на 16 декември в Тимишоара, където унгарското малцинство протестира срещу репресиите спрямо пастора Ласло Тьокеш. Градът се вдига на крака и след тридневна кървава репресия армията отстъпва, обявявайки Тимишоара за свободен от комунизъм. Вестта за въстанието се разпространява из страната и стига до Букурещ, ускорявайки падането на режима.
Корени на недоволството
В края на 80-те години Чаушеску управлява с твърда ръка страна, изтощена от икономическа стагнация и репресии. Режимът се опитва да изгради нова „систематизирана“ Румъния, вдъхновена от Мао Дзъдун и Ким Ир Сен. Хиляди села са разрушени, населението е принудително преселвано, а икономиката не може да понесе амбициозните инфраструктурни проекти.
През 70-те години Чаушеску се радва на международен авторитет заради независимата си външна политика. Румъния е единствената страна в Източния блок, която отказва да участва в потушаването на Пражката пролет, а Чаушеску играе ключова роля в сближаването между Китай и САЩ. Това му носи западни кредити и специален статут в международните институции, включително членство в МВФ и споразумения с Европейската общност.
След срива на цените на петрола и лошото икономическо управление в началото на 80-те години, страната е хвърлена в дълбока икономическа криза, наложени са драконовски мерки за икономии, а репресиите се засилват. Пропастта между власт и народ става непреодолима.
Тотален контрол и култ към личността
Секуритате, страховитата политическа полиция, поддържа мрежа от стотици хиляди доносници. Всяко средство за комуникация е контролирано, а пишещите машини са регистрирани. Противниците на режима са изтезавани или ликвидирани, включително в чужбина. Дори използването на контрацептиви и аборти е забранено, с цел повишаване на раждаемостта и бъдещата работна сила.
Чаушеску е наричан от пропагандата „Геният на Карпатите“ или просто „Кондукаторът“ – титла, използвана и от фашисткия диктатор Йон Антонеску. Сатиричната опозиция го нарича „Дунавът на мисълта“, с ирония към неговите ирационални политически и социални решения.
Наследство и парадокс
Въпреки бруталността на режима, Чаушеску остава уважаван международно почти до края на управлението си. Днес обаче, въпреки всички исторически факти за репресиите, гладa и липсата на свобода, значителна част от румънците си спомнят ерата му с носталгия. Дали това е резултат от социално разочарование, икономическа несигурност или просто митологизиране на миналото – остава отворен въпрос, особено в контекста на модерна Румъния, член на Европейския съюз и НАТО.
Много сте прости
Махнали червения боклук Димитър Станишев, но гласували и избрали родения в украйна демократа Сергей Станишев за премиер
Махнали червения боклук Тодор Живков и избрали охраната му за премиер
И хленчите из Интернет че не сме добре...
Тъпи сте
В стил малък Тошко, волгин, карбовски, Киро потника, дърева и други подобни национални боклуци
С такива утайки като теб, толкоз
Безкръвния преход, окървави бъдещето на България!