Красиви имена празнуват в чест на бабата на Христос, спазват се строги забрани
Християнската църква отбелязва на 25 юли Успение на Света Анна - блажената смърт на света Анна или както канонически се нарича - Успението й.
Света Анна е сочена от традицията за майка на Дева Мария и баба на Исус Христос. Тя е потомка на известен род – Аароновия. Култът към светицата се разпространява широко през VI век, когато в Константинопол е построена първата черква, носеща нейното име.
Тя е смятана за покровител на полуостровите Квебек и Бретан, както и на родилките и миньорите, на брака, на майчинството, на семейството, на бременните, девиците и вдовиците.
Според неканоничното Протоевангелие на Яков Анна и нейният съпруг Йоаким са посетени от ангел, който им съобщава, че ще имат дете. Анна обещава да посвети детето си на служба на Бог и на тригодишна възраст Мария е отведена във Втория храм. Историята е подобна на тази на Самуил, чиято майка също дълго време е бездетна и се нарича Ханна.
Източноправославната църква приема Света Анна още от 6 век, като тя и Йоаким са наричани Свети и праведни богоотци. Разказът на Протоевангелието на Яков е приет от Римокатолическата църква едва през ХIII век, като Анна е официално канонизирана през 1854 г.
Българите наричат празника Лятна света Анна. Той е разпространен в района на Западна България и Родопите, особено в Асеновградско.
Там приемат, че Лятната св. Анна бележи края на лятото. Светицата се почита най-вече от жените като покровителка и защитница на бременните невести и на раждаемостта. За да могат да износят плода и да раждат леко, на празника на Лятна св. Анна се спазват строго някои забрани - не се работи нищо, не се пере и мие, не се шие и плете.
Много е разпространено старото поверие, че ако „трудна жена работи на св. Анна, ще пометне”. На празника бременните жени и младите булки отиват на черква, молят се за здравето на децата и палят свещи пред иконата на светицата закрилница.
Обкичват иконата с цветя и я даряват с ризи, чорапи, кърпи, пари. След края на църковната служба майките раздават пресни пити в двора на черквата и из махалата, за да бъдат здрави рожбите им. Вярва се, че светицата пазела децата от „огън” - висока температура и треска.
В Източна България на Лятна св. Анна жени и деца тръгват да берат лековити билки по полето. После ги изсушават и запазват за лек през годината.
В Западна България срещу празника се извършват различни магически действия срещу магьосници, бродници и житомамници, които обират чуждото плодородие. Стопаните отиват да преспят на нивите си, за да попречат на злосторниците да откраднат житото им.
В югозападните български краища на Лятна св. Анна организират оброк - служба с курбан, в която взима участие целият род. Жертвоприношението се прави, за да омилостивят светицата и тя да предпази нивите от пожар и градушка. Пак там през лятото тачат св. Анна за предпазване от огън и пожар и я наричат „Опърлия”.
Заради уникалната история на Света Анна днес повод да почерпят имат всички с имената Ана, Анна, Анка, Ани, Анани, Яна, Янула, Янина, Блага и Добри.
Българската православна църква отбелязва зачатието на света Анна на 9 декември, а нейната смърт – на 25 юли.