Има ли още наивници, които биха купили пустинния апартхотел на Стойновски край бургаските солници

Раздвижване с човешко присъствие върху покрива на някогашния апартхотел в тръстиките и пясъците до „Черноморски солници” в Бургас, привлече вниманието на репортер от Флагман. Вече близо седмица работници подменят изолациите върху равната повърхност на петте елемента от общия двуетажен билдинг, представляващ най-неразумната инвестиция, когато се пукаше балона на строителния бум през 2008-2009 г.

Малко преди да ни удари голямата криза, ето това, което виждате в заснетия с дрон видеоматериал, трябваше да представлява връх на строителното модно майсторство на „Консорциум ПОНС”, с инвеститор известния тогава предприемач и политик Ваклин Стойновски. Това, което ви показваме през юли 2025 г., трябваше да бъде бурноразвиваща се курортно-балнеоложка зона с богата паркова среда, съоръжения за спорт и атракции - продължение на Морската градина и завършек в тузарския комплекс „Кьошето”, от който пък едва сега се строят две къщи.

В тази част между морето и Атанасовското езеро трябваше да имаме балнеоложка база, предлагаща терапии с лечебна кал и луга, която да привлече с изключителното разнообразие от флора и фауна еко туристи и курортисти от цял свят, заради отдалечеността от урбанизираната градска среда.
В изготвения от Общината план бяха предвидени 7 урегулирани поземлени имота за курортни дейности и обществено обслужване, с предвидено застрояване до 7.5 м височина.

Предвиждаше се изместване на железопътната линия на запад, за да се освободи достъпът до морския бряг, говореше се даже и за превръщането ѝ в атракционна железница, която да свърже Морската градина с кв. Сарафово. От всичко това досега имаме само велоалея към квартала. 

Помните ли кой пръв инвестира тук, в тези изоставени призрачни сгради, в които водоснабдяването и токът отдавна са изключени, заринати са в пясък, сред тръстиките, с рушаща се фасада, чиито плочки изпопадаха още в първите години след строежа?

Това трябваше да е апартхотел върху площ от 7.6 декара. Имотът бе закупен през 2007 г., в навечерието на кметския вот от кандидат-кмета Ваклин Стойновски, който бе нашумял из цяла България с екзотичния проект да построи небостъргач в Морската градина. Стойновски заплати на Български държавни железници 3 004 000 лв., след като се яви на търг като представител на регистрираната няколко дни преди това от самия него „Интерио Ентърпрайс” ЕООД.

Веднага след търга обаче се оказа, че едноличният собственик е прехвърлил проекта на Инвестиционен фонд и не се интересува кой и какво смята да строи. През 2009 г. той знае, че там започва строеж на апарт-комплекс, който ще обхване общинския терен, както и земята на БДЖ, но в изявление пред журналисти казва, че е далеч от започващите дейности. 

За кратко време „Интерио Ентерпрайс” ЕООД сменя на няколко пъти собствениците си, като по време на строежа на сградите, които виждате във видеото от днес, се оглавява от Петко Захариев. Той, чрез друга своя фирма, бе спечелил по това време концесията за строежа на подземния паркинг под пл. „Св.св. Кирил и Методий”.

„Това, което ми е известно, е че правото на строеж бе на Първа инвестиционна банка, в тази банка са ипотекирани въпросните сгради и дълго време от там търсят начини да ги продадат. Не ми е известно на какво се дължи раздвижването тези дни”, каза зам.-кметът по строителството на Община Бургас инж. Чанка Коралска.

Тя припомни още, че преди 2 години съседите на този апарт-комплекс от „Черноморски солници” АД са представили проект за жилищни сгради с паркови зони, с обществено предназначение и СПА дейности, но той е пропаднал след обществено обсъждане, тъй като се е очертавал проблем с надеждното водоснабдяване, водопречистване  и най-вече с липсата на улична инфраструктура. За да стигнеш до това място, трябва да пътуваш с частен транспорт около 40 минути от центъра на Бургас.

През 2010 г. проектът за апартхотел е реализиран от „Консорциум ПОНС” и е кръстен „Парк Бийч Резиденс Бургас”, дори се появяват и обитатели по терасите, автомобили край бариерата с жп релсите.  Много бързо обаче се установява огромната недомислица, че североизточният вятър откъм морето засипва с пясък цяла зима и до късна пролет сградите, поддръжката на които изисква разходи, съизмерими с тези за съществуването на петролното чудо Дубай.

И така, повече от 12 години районът пустее, бъдещето му е неясно, но за сметка на това съседите от „Черноморски солници” АД просперират по най-елементарния и лесен начин - вдигайки до космоса всяка година цените за достъп до природния ресурс кал и луга, без да се налага да инвестират и цент от еврото.