Певица посвети стих на Тодор Славков

Певицата и актриса Йоана Захариева посвети стих на Тодор Славков, с когото ги свързваше дългогодишно приятелство. Тя озаглави прощалното си писмо до него "Прощална вахта".

Ето и стихотворението посветено на Славков, който загуби живота си вчера:

"Прощална вахта"

За Тодор

Тази нощ

не спах.

Не защото имаше буря,

а защото

някой като теб

си тръгна тихо

през бездните на междувселенските полета.

В стаята

миришеше на спомен,

на онази миризма след купон —

когато всичко е живяло,

но вече си тръгва.

Морето мълчи.

Твоята къща не свети,

а сърцето ти е фар

за кораб, който вече не се връща.

Тази нощ,

без да знам,

аз бях на прощална вахта.

С душа, която

вдига котва.

С очи, вперени в тъмното,

сякаш там, сред безкрая,

ще зърна още веднъж

твойта сянка –

висока, силна, иронична,

с леко наклонена глава

и онази усмивка,

която скрива повече,

отколкото разкрива,

защото сетивата ми

помнеха, че сме вилняли така

с ръце по масата

и очи пълни с щуротия и смях.

Не те извиках.

Но те видях.

като фар в мъглата

за един последен курс.

На ръба между спомена

и вятъра.

Като в онзи миг,

когато се изпращаме —

дори когато никой

не казва сбогом.

Тази нощ…

бе светла,

с онази невидима светлина,

в която душите

познават пътя си

И се прибират

във вечния благодат.

Спи и почивай

във вечния покой —

там, където вятърът не ранява,

а само носи ехото на онова,

което не успя да довършиш.

Нека морето ти бъде завивка,

а звездите — нощни стражи

над спомените.

Тялото вече не тежи.

Само душата лети —

свободна, изчистена от земни страхове,

по-лека от въздишка.

Спи,

без тревога,

без вина,

без дълг.

Всичко, което беше тук,

ще остане —

в тишината след прибоя,

в пясъка под нозете ,

в тънката пътека между

някога

и сега.

Аз ще се усмихвам на вятъра,

когато ми носи спомена за теб.

И ще знам,

че някъде, в друг бряг на вечността,

си вече у дома".