Внимание, започна пикът на горещините, до 19 ч. избягвайте откритите места!

Започна пикът на адската жега у нас. До 19 часа ще е непоносимо горещо навсякъде. В цялата страна е обявен оранжев код за опасно време заради горещини, с изключение на четири области - Добрич, Варна, Бургас и Видин, където кодът е жълт за потенциално опасно време. В момента термометрите в Бургас отчитат 32 градуса, но заради влажността усещането е за много по-високи стойности.

Специалисти съветват да избягвате престоя на слънце в тези часове. Пийте достатъчно вода, дори когато не ви се пие. Жегите крият голям риск за сърцето и затова хидратацията и разумната терморегулация са ключови. Необходимо е да внимаваме и какви течности приемаме - алкохолът в горещините не е препоръчителен, приемът на кофеин трябва да е в умерени граници. Колкото до разхлаждането с климатици - температурната разлика вътре и навън не трябва да е много голяма.

я на 2025-а.

Не че август не може да ни изненада с високи температури. Тук обаче се очертава цялата седмица – от неделя до неделя, с много високи стойности, в повечето места над 35 градуса.

А вторник е един от двата пика на тази гореща вълна, прогнозира климатологът от Софийския университет проф. Георги Рачев.

Възможно е температурите да достигнат 40-41°. Метеорологът не вярва да бъдат подобрени абсолютните рекорди в България, но ще имаме близки стойности. Максималните температури ще са между 38 и 41 градуса.

В сряда ще се усети малко по-хладен въздух, доколкото ще е с 2-3 градуса под предния ден, т.е. между 36 и 40 градуса максимални температури.

След това отново попадаме в пренос на горещ въздух от юг-югозапад и в петък и събота пак ще доближим 40°, а на места в Югоизточна България, по поречието на Марица и Тунджа, Северна България край Дунав и поречието на Струма ще ги надхвърлим.

“Не очаквам феноменални температури и подобряване на национални рекорди. Може някъде да има рекорд за дадено населено място. Така или иначе ще останем с 2-3 градуса под абсолютните максимуми, които в равнинната част на България са между 44 и 45”, коментира проф. Рачев.

Според него лошото, че това е четвъртата вълна и поредното свръхзатопляне на повърхността на почвата от слънцето и липсата на валежи.

Крещяща е липсата на валежи, засушаването е много силно. Климатологът уточни, че цялото слънчево греене и топлината отива само за затоплянето на приземния слой въздух.

Практически няма какво да се изпарява от земната повърхност.

Затова и агробизнесът страда, най-вече производителите на царевица и слънчоглед. А България е сред топ производителите на слънчогледово семе в световен мащаб, напомня ученият от Софийския университет. В хубави години добиваме над 2 млн. тона слънчогледово семе.

Едва през предстоящите почивни дни – в събота срещу неделя, се очаква нахлуването на малко по-свеж въздух, който ще понижи температурите с 7-8, а на места и до 10 градуса. Очакват се валежи, но двата глобални модела (американският и европейският) са на различно мнение. Американците дават в Северна България стопански валежи – 10-15 до 20 литра на квадратен метър на места, докато европейският модел прогнозира най-много 5-6 литра, което практически не е нищо при тези температури. Така няма да се овлажнят дори първите 1-2 сантиметра от почвата, обясни проф. Рачев.

От понеделник до края на месеца ни очаква хубаво лято с температури между 28 и 33-35 градуса, без нови жежки пикове. Засега прогнозата за валежен август няма да се осъществи, но дотогава има доста време, казва специалистът.

Дългосрочната прогноза за последния летен месец е за по-топло от нормите време с около 1,5 градуса. Толкова се очакваше и за юли, но той “преизпълни” прогнозата и ще го изпратим като втория или третия най-топъл юли в съвременната история и с валежи под нормата.

Това означава продължаващо засушаване, което ще се окаже негативно върху трайните насаждения. “Може би за лозята няма да е толкова страшно, да се надяваме, че качеството и захарността на гроздето да са по-високи”, коментира проф. Рачев.

Пожарите бушуват, продължаваме да сме нехайни, тревожен е той. Вода в питейните язовири има, има малко и в язовирите за напояване и тя трябва да се използват целенасочено за поливане, а не за производство за никому ненужна дребна електроенергия, категоричен е климатологът.