Вече не сме хотел, не идвайте тук, казаха гърците на мигрантите

Гръцкият министър на имиграцията не си сдържа думите, пише британският в. Daily Mail в своя репортаж. Може да е нов на поста, но посланието му към милионите млади мъже, чакащи в Северна Африка, за да дойдат в страната му, търсейки живот в Европа, е ясно: „Не идвайте тук. Ще ви вкараме в затвора или ще ви върнем у дома.“

„Гърците, както и останалата част от Европа, искат да помогнат на истинските бежанци, но няма да се оставим да бъдем взети за глупаци. Слагаме край на приказката, че тези, които идват в Гърция и Европа в огромен брой, са само жени и деца. Те са предимно мъже на възраст между 18 и 30 години, които са икономически мигранти. Вече не сме хотел", заявява Танос Плеврис в ексклузивно интервю за The Daily Mail. „Много от тях са от безопасни страни, като Египет, Пакистан и Бангладеш. Сега им казваме, че ако доплават нелегално с лодка до Гърция, да не очакват убежище, а да се приготвят за пет години затвор или билет за връщане у дома.“

Гърция е на фронтовата линия на излязлата от контрол миграционна криза в Европа, която достигна дори до Северна Франция, където банди за трафик на хора използват флотилии от малки лодки, за да изпращат десетки хиляди мигранти до Дувър.

Гърция, от другата страна на континента, има своя собствена безмилостна вълна от новодошли.

Тази година най-малко 10 000 мигранти са достигнали най-големия ѝ остров, Крит, от беззаконната Либия на няколкостотин мили разстояние през Средиземно море.

Само през първата седмица на този месец, точно след като Плеврис беше назначен за министър на имиграцията, вълна от 4000 души пристигнаха нелегално на острова, който се бори да се справи.

Бреговата охрана и полицията държат неканените чужденци в спешни лагери в празни складове, където те получават хладно посрещане, основни дажби храна и спят на бетонни подове. Повечето от новодошлите са млади мъже, които се изпълват с гняв, докато са затворени против волята си в задушаващата лятна жега.

„Най-големият ни проблем днес е с Либия и кого изпращат“, казва прямолинейният и безрезервен Плеврис, обещавайки да задуши миграционния поток завинаги. „Либия използва големи кораби, превозващи 200, дори 300 души. От всички пристигнали 85% са мъже, а по-голямата част от тях са млади. Те използват Гърция, за да влязат нелегално в Европа за нов живот. Ако просто продължим да седим и да гледаме, това никога няма да свърши. Три милиона мигранти се струпват днес в Либия."

"Сега планирам да ги възпра да тръгнат насам", заканва се той.

Преди десет дни гръцкият парламент прие нов закон, който да помогне на Плеврис да осъществи желанието си. Той спря всички молби за убежище от пристигащите нелегално от Северна Африка за „поне три месеца“ поради „извънредната“ миграционна извънредна ситуация. Европейският съюз застана на страната на Атина, заявявайки, че гръцката криза е „изключителна“.

Съгласно законодателството, което трябва да бъде въведено до няколко дни, повечето от нелегално пристигналите ще имат два избора: петгодишен затвор или депортиране в родината им, за сметка на Гърция.

„Вече няма да толерираме нашествие от Северна Африка“, категоричен е Плеврис.

На континента се подготвят мигрантски лагери с настаняване, подобно на затвор, за да се настанят бъдещи пристигащи.

„Нашето министерство на имиграцията не е хотелска услуга“, каза Плеврис в нашумял телевизионен репортаж, след като законът получи огромна подкрепа в парламента.

Също така се преразглежда „настоящата ситуация“, при която мигрантите се настаняват, понякога с години, в приветливи приемни центрове с ястия „по меню“ и държавни помощи, докато се решава дали са истински бежанци или не.

Революционната програма на Гърция е подкрепена от министър-председателя на страната.

„Това е спешна ситуация. Предприемаме извънредни стъпки, които са трудни и строги. Нашето правителство вече не може да приема миграционните потоци от Северна Африка. Хората там трябва да се замислят два пъти, преди да платят голяма сума пари на трафикантите, за да дойдат в тази страна", казва съветник на правителството. 

Някой може и да се е досетил какво мрачно бъдеще очаква хилядите млади мъже, достигнали Крит, но през няколкото дни, откакто законът беше гласуван, не са пристигнали лодки от Либия.

Когато Mail посети два от лагерите за спешно задържане на Крит, ни беше позволено да влезем вътре сред мигрантите, но не ни беше позволено да говорим с тях.

„Внимавайте“, предупреждава въоръжен полицай, охраняващ 400 мигранти в лагер в покрайнините на Ханя, на два часа от столицата на Крит Ираклион, екипа на медията. „Това са опасни хора. Всички искат нещо от теб, дори само цигара, и се ядосват, ако не им я дадеш.“

Вътре в складовия лагер мирише на немити мъже и урина. Мигрантите викат за помощ, вдигайки ръце, за да покажат десет пръста, броя на дните, в които са затворени тук. Някои мигранти лежаха на матраци, прибягвайки до споделяне, защото са твърде малко. За нещастните, това беше бетонен под с тениска за възглавница.

„Всички седят с хората от собствените си националности - египтяните са зедно, палестинците са заедно и така нататък“, казва една жена пазач на вратата на склада. „Много е трудно да се контролират. Ние сме толкова малко, само петима, а те толкова много. Уморени сме, те също са уморени. Не е безопасна ситуация.“

Едно прошепва на екипа на медията, че е египтянин на 14 години. То е босо и облечено само в бельо и скъсана тениска. В единия ъгъл, стои самотна висока фигура с тъмна коса и врат, покрит с червено-белия шал на Палестина.

„Ще каже, че е египтянин, ако го попитат“, казва един пазач. „Но е дошъл от Газа. Няма  документ за самоличност, защото ги е унищожил, преди да стигне до Гърция. Това затруднява работата ни да разберем кои са тези хора, дали са лоши или добри.“

Полицейските охранители, само трима мъже и две жени, са под напрежение. Ако отворят с процеп гигантските метални врати на склада, за да влязат и излязат, тълпи от мъже тичат към входа, опитвайки се да достигнат до чистия въздух и да избягат от вонята за минута-две.

„Не, не, не!“, викат затворниците с едно крещендо от яростни мъжки гласове, докато вратите се затварят с трясък.

По-близо до Ираклион, в град Ретимно в средата на Крит, се намира втори складов лагер. Ако не друго, атмосферата там е още по-напрегната. Намира се на неравен терен с изглед към морето и плажа, а вътре има близо 180 мъже.

Груб на вид полицай, който използва метална палка, за да контролира мигрантите. Един египтянин, който се е спорил с него, след като се е бавил няколко минути по време на посещение на тоалетната в двора, е бил преследван и ударен по ръката от полицая.

„Можете да покажете бастуна ми на снимките си“, казва служителят, „но не и лицето ми.“

Той добавя: „Тези мъже са разочаровани, ядосани и все по-нестабилни. Ще ме запомнят. Очакваха да получат безплатен пропуск за Европа, защото либийските трафиканти на лодки им казаха това. Сега ги държим тук. Те не получават това, което искаха или на което се надяваха. Трудно е да ги накараме да останат спокойни. Трябва да сте предпазливи.“

Именно в лагера в Ретимно мигранти биват депортирани, първо до пристанището Ираклион, а след това до континентална Гърция, в операция, наподобяваща преместването на затворници. През следобеда те бяха изведени от склада в шест национални групи и накарани да седят на земята под палещото слънце половин час, за да чакат автобуси, които да ги отведат до ферибота за Атина, където мигрантските лагери вече са подсилени.

Някои държаха картонени парчета от скъсани кутии над главите си, за да се предпазят от слънцето, докато седяха в праха. Почти всички бяха боси, някои с голи гърди и всеки носеше синя найлонова торбичка с вещи плюс бутилка вода.

Мигрантите и автобусите остават в затворена палуба на ферибота, далеч от пътниците, които плащат такса, за нощното преминаване.

Това е операция с малко състрадание към мигрантите, но страната очевидно е изчерпала търпението си.

Плеврис, който принадлежи към дясната фракция на управляващата и все по-консервативна гръцка партия „Нова демокрация“, заяви:

„Нашият премиер от години предупреждава за проблемите с имиграцията. Искаме да подкрепяме бежанците, но вярваме, че е важно за нашето общество да приемаме само онези, които искат да бъдат част от Европа.“

Той посочва колко много от нелегалните мигранти искат да „пренесат“ собствената си култура и религиозни вярвания в Европа.

„Те искат да продължат да живеят по свои собствени правила и искат да ги приемем. Но ние вече няма да го правим“, добавя политикът. 

Плеврис казва, че европейската система за убежище е изкривена. Тя насърчава мигрантите, които мамят, като изхвърлят паспортите си (за да избегнат да покажат, че идват от безопасни страни) или лъжат за възрастта си, за да увеличат шансовете си да им бъде разрешено да останат.

Египтяните, които искат да избягат от военна служба, унищожават документи за самоличност, за да прикрият факта, че идват от страна, посочена като безопасна от Организацията на обединените нации и Европейския съюз.

Ако думите на 48-годишния Плеврис звучат като здрав разум днес, критиците му изтъкват факта, че той предупредил за кризата още когато е бил избран за първи път в парламента през 2007 г. като член на вече несъществуващата крайнодясна антиимиграционна партия.

През 2011 г. той произнесе силно критикувана реч в парламента, която все още може да бъде намерена YouTube. В нея той казва:

„Според мен имиграционният проблем може да бъде решен по два начина. Първият начин е граничната сигурност, която не може да съществува, ако няма смъртни случаи сред мигрантите. Вторият е, че трябва да разберем логиката на демотивиращите фактори. Трябва да кажем на мигрантите, че когато дойдат тук, няма да имат социални помощи, няма да могат да пият, няма да могат да отидат в болница. Мигрантът трябва да каже на другите в Пакистан, че в Гърция е по-зле, отколкото у дома. Освен ако не види живот в ада, а не в рая, ще дойде.“

Колкото и спорна да беше речта му, назначението му е популярно сред обикновените гърци днес. Докато екипът на Daily Mail пътува в такси в Атина, за да интервюира Плеврис, таксиметровият шофьор разпознава адреса.

„А. Ще се видите ли с новия министър?“, пита той. „Бих искал да му изпратя съобщение от името на хора като мен. Да му кажа за мигрантите, че стига толкова. Не трябва да идват повече. Всички чувстваме едно и също. Пожелаваме му успех с новия му закон.“