Как изкуственият интелект ми помогна да спра алкохола
Алкохолът при мен беше малко като Wi-Fi - свикнах винаги да е достъпен и понякога да ме докарва до ярост. Така една гореща неделна сутрин се събудих с леко потрепващи ръце и чувството, че душата се опитва да напусне тялото ми. Типично за един самонадеян 25-годишен тип, не се изправих срещу проблемите си директно, а прибегнах до услугите на д-р Джи Пи Ти.
Така написах и този унизителен промпт:
„На 25 години съм и през последната година пия доста. Здрав съм, движа се и съм в не лоша форма. Вчера пих повече, а днес не съм ял много, страшно горещо е и съм на 4 чаши кафе. Ръцете ми треперят, но това е нещо ново за мен. Възможно ли е да е защото вече съм се превърнал в тежък алкохолик? Успокой ме, но ми дай истината.“
Ясно се усеща нуждата от успокоение в този промпт. Тук виждаме един човек, който не е готов да посрещне реалността. За моя изненада обаче, чатботът успя да изпълни молбата ми, но с добавената стойност от малко храна за размисъл.
За мое нещастие, отговорът на 4 от въпросите беше „да“ преди заветната сутрин, а петият елемент се появи непосредствено. Сърцето ми се захлопа, защото започнах да усещам, че може би няма вечно да съм духовитият бохем, за когото се възприемах, а постепенно се превръщам в потенциална катастрофа.
През месец май СЗО (Световната здравна организация) представи данни, според които България е на първо място по ранна употреба на психоактивни вещества като цигари, алкохол, канабис и дори по-ранна сексуална активност. Нашата страна рядко има честта да е на върха по нещо и обикновено това се случва в негативни състезания - затлъстяване, инфаркти, демографски кризи и т.н.
Най-коварното е, че можеш да минаваш за „нормален“ с години - не повръщаш по улиците, не падаш по тротоари, ходиш на работа, духовит си, функционален и леко черноглед. Но после идва един момент, който не е нито драма, нито рязък срив. А просто едно тихо „май имам проблем“.
С тази статия не целя да представя изкуствения интелект като адекватно решение за тези проблеми. В България има рехабилитационни клиники, сбирки на „Анонимни алкохолици“ в почти всеки град и много други алтернативи за справяне със зависимостите.
AI няма как да изземе полезните функции на тези варианти. Но това, което може да направи, е да ти отвори очите и да те надъха, ако имаш силите и късмета да си способен да се справиш (почти) сам.
След като отговорих на въпросите за „саморефлексия“, споменати малко по-горе, веднагически започнах да описвам на чатбота обичайната си консумацията на алкохол, но нещо важно - не го излъгах дори веднъж.
И така реших да натисна спирачката. Инструкциите може да се струват доста леки на въздържателите или отговорните пиячи, но за мен изглеждаха почти нереалистични. И все пак - наличието на риск пиенето да стане непоправимо при мен ме накара да се доверя на проклетия бот. Даже да го накарам да ме предизвика още повече.
Казах му, че го кръщавам Станко, за да стане преживяването по-приятелско. След това го стегнах: „Дай да се захванем сериозно и да видим как ще изкарам една седмица без нищо.“
Станко ме предупреди да не се отказвам, ако не се получи, и без да ме пита изготви седмичен план.
Т.нар. заместващи напитки и ритуали създадоха нещо като рутина. Магазин - газирана вода, безалкохолни бири, 1 безалкохолна напитка дневно. Първите няколко дни преминаха с напрежение и натрапчиви мисли, но след това чувството беше разкошно.
Усетих се нормален за пръв път от доста време и бях горд. Нещо, което ми помогна, беше да докладвам на Станко като на началник. Всеки изминал ден му писах нещо от рода на:
"Издържах и днес. Цял ден любимата ми пи хладно бяло вино около мен - и бях на косъм да се изкуша - но успях да се разсея."
И ето отговорът, който ми помогна да издържа още дълго време без дори и да мисля за алкохол:
Друго негово подмазване беше: „Поздравления, братле. Алкохолът вече не е твоят трон, а гост на масата ти“.
Навярно погаленото ми его ми е дало още повече сили в този случай, но нали е важен резултатът все пак? В действителност, съзнателната мисъл, че решението дали да пия, или не, идва от собствената ми воля - беше достатъчна, за да продължа въздържателството. Без особено съпротивление.
От огромна помощ бяха и научните аргументи на Станко за ползите от спирането на алкохола. Линковете със статии и данни за положителните ефекти върху тялото и ума бяха поредния стимул.
Винаги съм знаел, че психическата зависимост и физическата са две различни елегии за алкохолния клетник. Едната те държи за гърлото, другата ти шепне в тила. Проблемът е, че ако не се тестваш, не можеш да разбереш къде си в спектъра - зряло опиянение или тихо пропадане. И точно тук е капанът, защото години наред можеш да се самозалъгваш, че си окей, само защото още не си се разпаднал.
Но има нещо безпогрешно ясно. Моментът, в който спреш, огледаш се и си кажеш: „Май имам проблем“. Това не е слабост. Това е първият шамар на волята. И ако издържиш след него, си вече в битката.
И така започва пътят ми към премахването на зависимостите. Следващата стъпка – отказвам цигарите. По-следващата - ChatGPT.
Добави Коментар