Догодина у нас ще се играе български шах с руски фигури и европейска дъска

Напоследък идеологиите у нас се топят по-бързо от асфалта през юли. Затова президентските избори догодина обещават да бъдат... интересно театро. Времето на „ляво-дясно“ като политически маркер вече принадлежи на археологията на прехода – нещо като видеокасетофона: някога модерно, днес – сантиментално и непотребно. Средният българин се вълнува повече от практичните неща – дали му плащат достатъчно, че да спести за почивка в Гърция, да няма дупки по пътя, дали ще го изненада приятно държавата, а не сметката за ток.
И все пак, на прага на президентските избори, духът на идеологията ще се прокрадне отново като позабравен роднина, който идва само за сватби и погребения. Защото, както се казва в един стар лозунг, ако нямаш враг, измисли си такъв. 

От едната страна ще застанат русофилите

Българската президентска институция стои красиво в институционалния пейзаж, но рядко върши тежка работа. И все пак – битката за нея носи символен заряд. А в страна, където символите често струват повече от съдържанието, това не е за подценяване.
Така че ще е нужна барикадата.

От едната страна ще застане (условно казано) проруският и анти еврото общ кандидат. По всяка вероятност – жена. Виждам две потенциални претендентки. Едната е вицето Илияна Йотова – опитна, спокойна, почти президентска по поведение, но с харизма колкото за едно сутрешно кафе в БНТ. В другия ъгъл на левия ринг – Ваня Григорова, профсъюзна фурия с поглед на човек, който е готов да спре икономиката на държавата в името на идеала. На кой идеал – не винаги е ясно, но звучи романтично.

Възраждане ще се включат шумно и предсказуемо със своята агресивна риторика. Най-вероятно техен кандидат ще е самият Костадин Костадинов. Участието им ще е не толкова, за да спечелят, колкото да маркират територията и да напомнят, че са тук, на крачка от втория тур. Ще последва стратегическа прегръдка с по-успешния ляв кандидат, облечена в реториката на "истинския суверенитет".

ИТН, МЕЧ и ВЕЛИЧИЕ едва ли ще играят самостоятелно. Те ще застанат зад оцелелия в патакламата между Илияна Йотова и Ваня Григорова.

А отсреща?

Дясната страна на барикадата е по-хаотична.

ГЕРБ, чиято политическа старост напомня на млад пенсионер с добър костюм и лоша памет, търси кандидат. Дали ще е Бойко Борисов? Президентството не управлява многомилиардните бюджети на държавата. Но пък дава имунитет и спокоен кабинет без нужда от коалиционни партньори. А това е голямо изкушение…

ПП и ДБ? След като Кирил Петков излезе в творчески отпуск, либералното пространство прилича на модерна арт-инсталация – много концепция, малко публика. Не е невъзможно той да е кандидатът на ПП, чиято най-спешна задача е да спрат пропадането си. Дали ДБ ще са съгласни, това е друг въпрос. На този етап те изглеждат отворени към ГЕРБ за общ кандидат и вече нагнетяват антируско напрежение.

Заговори се за Васил Терзиев. Но, облечен в костюма на кмет, той трябва да докаже, че може да оправи задръстванията в София, преди да оправя държавата.

Мартин Карбовски пусна бананова кора с името Петър Стоянов – красиво, носталгично, но почти сигурно – нереалистично.

Струва ми се, че отново можем да видим на политическия терен и проф. Даниел Вълчев – блестящ ум с вкус към центристкия баланс и ушитите по мярка сака. С последните си телевизионни изяви, в които се представя като пазител на традицията, Вълчев сякаш тихо почуква на вратата на дясно-консервативния електорат, който иска да избяга от истерията, без да се изгуби в либералните абстракции.

ДПС – винаги готовият за политически алъш-вериш балансьор

Движението за права и свободи, вече олицетворявано не от Ахмед Доган, а от Делян Пеевски, както винаги, няма да си губи времето с излишна кандидатура. Ще изчака. Ще прецени. Ще инвестира подкрепата си срещу подходящата възвращаемост – икономическа, геополитическа и всякаква друга. На втори тур те ще изберат победителя. На този етап изглежда, че Пеевски е на страната на Борисов, Европа и САЩ, против всичко руско.

И какво от всичко това?

Президентската кампания ще бъде повече спектакъл, отколкото стратегия. Ще се говори за суверенитет, ценности, евро и рубли, хибридни войни и национално достойнство. Ще има патос, ще има и малко цирк. В страна, в която хората не вярват в институциите, но вярват в силни фигури, изборът на президент е повече акт на доверие към личността, отколкото към програмата.

Както и да се казва следващият обитател на „Дондуков“ 2, истинският въпрос е дали, когато сутрин отвори прозореца си, от отсрещната страна на булеварда, от сградата на „Дондуков“ 1, няма да го погледне старо, добре познато лице на бивш военен пилот. Защото в българската политика хората рядко си тръгват завинаги. Понякога просто сменят кабинета.