Ортопедията отблизо: Един специализант за смисъла да се учиш чрез действие

Д-р Мартин Сапунджиев завършва Медицински университет - Варна през 2022 година. От същата година става част от екипа на д-р Петьо Братоев. През 2023г. е зачислен като лекар-специализант по ортопедия и травматология. Има завършени курсове и квалификации - АО Тrauma Course – Principles of Fracture Management; FIFA Diploma in Football Medicine. През 2024г. придобива магистратура по здравен мениджмънт. 

- Д-р Сапунджиев, разкажете ни как избрахте ортопедията за своя специалност? Имаше ли конкретен момент или човек, който Ви вдъхнови?

- Честно казано, не започнах обучението си с ясна посока, че искам да съм точно ортопед. По време на следването си имах интерес към няколко специалности. Ортопедията разбира се беше сред тях.

По това време беше пандемията от COVID-19 и още повече се ограничи достъпа на нас студентите до болничната среда. Възможността ни да се запознаем с повечето специалности бе малка и това допълнително усложни избора на бъдеща специалност.

Всичко обаче се промени в шести курс, когато заминах по програма Еразъм за стаж в университетската болница в Падуа, Италия. Там прекарах три месеца хирургичен стаж, като през втората половина си избрах да се включа в работата на отделението по ортопедия и
травматология. Това мое решение промени посоката ми. Открих динамика, прецизност и същевременно изключителна човешка отговорност – да върнеш движението, да възстановиш свободата на тялото.
Именно там, между операционната и болничната стая, не просто се запалих – влюбих се в специалността. Ортопедията е за хора, които търсят специалност с реални, измерими резултати, тясно въздействие върху качеството на живот на пациента. За тези, които ценят динамичната работа, работата в екип и възможността да допринасят директно за физическата независимост и функционалността на човека.

- С какви очаквания започнахте специализацията си и как реалността ги потвърди или промени?

- Започнах специализацията си без конкретни очаквания – просто исках да работя онова, което ме привлича. Не търсех идеалната среда, но за мое щастие я открих. Още след завършването си станах част от екипа на д-р Петьо Братоев, едно от големите имена в българската ортопедия и до днес продължаваме да работим заедно.  Реалността определено надхвърли представите ми – попаднах в екип от изключителни специалисти, хора с огромен професионализъм и желание да предават знанията си колкото и невероятно да звучи.

Това не е просто място, където учиш, а е среда, която те вдъхновява да израстваш. Ако някой ме попита дали ортопедията си струва усилията – да, струва си. Не само заради професията, а и
заради хората, с които вървя по този път.

- Колко важно е за един специализант да попадне в добър екип? Как се усеща подкрепата от по- опитните колеги?

- В хирургичните специалности това е най-важното. Можеш да имаш амбиция, желание и мотивация, но без екип зад гърба ти – няма как да израснеш пълноценно. За мен ключът беше именно в хората, с които започнах – колеги, които не само ми подадоха ръка, но и повярваха в мен още преди сам да съм сигурен в себе си. Подкрепата им се усеща всеки ден – в малките насоки, в търпението, в доверието, което получаваш, когато ти дадат скалпела или те оставят сам да вземеш решение.

Ако имаш късмета като мен да попаднеш в такъв екип, не само ще се научиш – ще обикнеш още повече това, което правиш. Именно тогава се ражда истинската отдаденост към професията.

- Какво най-много цените в екипа, с който работите в момента?

- Най-много ценя тяхната подкрепа и търпение – качества, които са безценни, когато тепърва вървиш по пътя на специализацията. Ортопедията е дълъг и предизвикателен път – понякога със съмнения, а често и с трудни моменти. Тогава усещаш колко важно е да имаш до себе си екип, който вярва в теб, насърчава те и е готов да отдели време, за да те научи. В тази среда въпросите не се подценяват, а се приемат като част от израстването и именно в нея се изграждаш като лекар и като личност.

А когато започнеш да се развиваш с усещането, че не си сам, всяка стъпка напред има още по-голяма стойност.

- Имате ли ментор – лекар или специалист, от когото черпите вдъхновение и знания?

- В нашия екип в Клиниката по ортопедия и травматология в университетска болница „Дева Мария“ всички специалисти са с богат опит и всеки един от тях е ценен източник на знания и умения. Това разнообразие ми дава възможност да се уча от различни гледни точки и техники, нкоето е безценно за моето развитие като лекар.

Вярвам, че менторството не е просто предаване на знания – то е вдъхновение, подкрепа и пример за това как да станеш професионалист и човек с мисия. Всеки от колегите ми е посвоему ментор и благодаря, че имам шанса да черпя от тяхната мъдрост и опит всеки ден. Тази среда на взаимно учене и подкрепа е причината да се чувствам уверен и мотивиран да продължа напред.

- Колко често Ви се дава възможност да участвате активно в операции и други интервенции?

- Благодарение на доверието, което съм изградил с екипа, имам възможност да участвам активно в работния процес и операциите. Това доверие не идва лесно – то се печели с постоянство, старание и отговорност и лесно може да се загуби.
За мен това е не само признание, но и стимул да ставам все по-добър и да поемам все по-големи предизвикателства.

- Какво според Вас е най-ценното в това „да се учиш чрез действие“?

- Най-ценното в ученето чрез действие е възможността да приложиш теорията в реална ситуация и да развиваш уменията си в реално време. Добрият хирург трябва да е не само отлично подготвен теоретично, но и уверен и сръчен на практика – едното без другото не може да съществува.

Само когато работиш активно, можеш да усетиш фините детайли, да реагираш на неочаквани ситуации и да натрупаш опит, който те прави по-добър специалист и по-сигурен лекар. Практиката е мястото, където теорията оживява и става истинска сила.

- Какво бихте казали на колега, който се колебае дали да избере за своя специалност ортопедията?

- Да отдели време и наистина да се запознае в детайли със специалността – с нейните предизвикателства и с възможностите, които предлага. Важно е да разбере плюсовете и минусите не само на ортопедията, но и на хирургичните специалности като цяло.

Ако усети, че това е „неговата“ специалност, моят съвет е да се потопи изцяло в дълбините ѝ – да изследва, учи, опитва и да приеме всяко предизвикателство като шанс за растеж. Тогава ще открие истинската магия и смисъл в тази професия. Ортопедията не е лесна, но е изключително удовлетворяваща.