Как изглежда краят на „Шенген“

Миналата седмица Полша стана поредната държава в Европа, която напусна „Шенген“, макар мярката да бе обявена като временна. Но историята сочи, че в политиката няма нищо по-постоянно от временните неща.

Снощи полското правителство изпрати редовната армия по границите с Германия и Литва, за да ги охранява. Полските телевизии днес цял ден излъчват репортажи как войниците са заели бойни позиции и заедно с граничната полиция са завардили всички пътища, водещи към двете държави от ЕС. Отделно още миналата седмица, след като бе обявено напускането на „Шенген“, десетки полски доброволци и фермери навлязоха в горските участъци по границите, за да пазят и малките меки пътища.

Полша се реши на тази крайна мярка, заради действията на Германия. Миналата година немското правителство също на свой ред напусна „Шенген“ и също го обяви уж като временно действие, „докато се реши проблемът с нелегалната миграция и тя спадне до приемливи нива“. През септември 2024 г. обаче тогавашната германска министърка на вътрешните работи Нанси Файзер заяви, че връщането на граничния контрол ще е без краен срок, с което Германия директно наруши една от главните точки на Шенгенското споразумение. То допуска държави членки да връщат контрола по границите си, но с оправдателна причина и с ясно обявена крайна дата. Докато в миналото Брюксел винаги е реагирал нервно при дори временно върнати граници, сега нито един от чиновниците там не посмя да възрази на Германия, която е смятана за мотора на ЕС.

Миналата седмица германците започнаха да връщат в Полша нелегални мигранти. Полицейски коли, възползвайки се от липсата на полска охрана, минаваха границата, навлизаха на полска територия и насила изхвърляха там всякакви мигранти - азиатци, африканци, мюсюлмани араби и не само, латиноси от Южна и Централна Америка. Полски източници твърдят, че само за няколко дни по този начин немците са изхвърлили в страната им стотици нелегални. Според полското вътрешно министерство, става въпрос за не по-малко от 800 души.

Това веднага доведе до предполагаем резултат в иначе спокойна до този момент Полша. В кроткия гр. Торун 19-годишният нелегален мигрант от Венецуела Йомейкерт Р. нападна в 1:00 след полунощ в градския парк 24-годишната студентка Клавдия и се опита да я изнасили. Тя тъкмо се прибирала от работа като барман в близко заведение. Момичето се развикало за помощ и се опитало да се отскубне. Йомейкерт извадил нож и я намушкал в очите, за да не може да го разпознае и да го посочи на полицаите. Доведена до отчайващо състояние, напълно сляпа, малко по-късно Клавдия почина в ужасни мъки в болницата. Венецуелецът бе арестуван. В почивните дни пък колумбиец намушка поляк в друг спокоен иначе град - Нове.

Полша бе залята от безпрецедентни протести срещу мигрантите, които бързо прераснаха в настроения против Германия и с настояване за напускане на „Шенген“. Това принуди иначе либерал-глобалисткото правителство на Полша, предвождано от близкия до всеизвестните старци от Давос министър-председател Доналд Туск, който сляпо се придържа към давоския дневен ред, да вземе решението за изваждане на страната от „Шенген“. То бе обявено като временно - докато се реши мигрантския проблем.

Мигрантският проблем обаче няма никакво намерение да се решава - всеки, който живее близо до Странджа и Сакар, знае това много добре. Двете планини са пресичани ежедневно от десетки араби, чиято цел е Западна Европа и Германия. Те влизат у нас необезпокоявани през турската граница. И също така необезпокоявани пресичат страната ни към Румъния или Сърбия. Най-лесният начин да стигнат до Германия досега бе Полша. Залостването на полските граници с войници вероятно ще отклони маршрута на араби и африканци към Чехия, която също граничи с Германия. Не е трудно да се направи обосновано предположение коя ще е следващата страна, която ще напусне „Шенген“ и ще върне граничния си контрол.

Засега Германия прибягва до най-лесното решение - да изхвърля заловените нелегални мигранти през границата в най-близките до нея държави. Днес полските медии излъчиха видеозаписи как немски полицейски коли продължават да се опитват да го правят в Полша, като навлизат през меки горски пътища. Там обаче ги чакат граждански доброволни патрули и им пречат да се отърват от мигрантите. Същевременно нидерландци в населените места около германската граница публикуваха видеа в социалните мрежи как днес германски полицейски коли са започнали да навлизат и на нидерландска територия, за да изхвърлят насила мигрантите там.

Миналата година Нидерландия също напусна временно „Шенген“ и върна граничния контрол. Мярката обаче бе до края на юни 2025 година. Междувременно правителството се разпадна, на 29 октомври там предстоят извънредни избори и тя не бе подновена. Социологическите проучвания предвиждзат победа на Партията на свободата на евроскептика Херт Вилдерс. С действията си германските власти му дават отсега добър мотив да извади пак Недерландия от „Шенген“. Този път безсрочно.

Самата Германия взе миналата година това твърде нелиберално решение да охранява пак границите си в отчаян опит да спре възхода на евроскептичната партия „Алтернатива за Германия“.  Миналата есен тя се превърна в първа политическа сила според социологическите проучвания. Това изправи либерал-глобалистките партии в Германия, следващи давоския конспект, пред дилема - или да забранят „Алтернатива за Германия“, което би заплашвало да взриви страната, или да започнат да прокарват част от нейната програма. Те се спряха засега на втория вариант. Докато предишното правителство на социалемократи, зелени и свободни демократи охраняваше границите рехаво, почти незабележимо, взелият властта тази година кабинет на свободни демократи в коалиция със социалдемократите реши да действа доста по-усърдно. Така се стигна до кризата с Полша.

Към момента извън „Шенген“ са още Австрия - до ноември 2025, с мотив „миграционен натиск“, и също Полша, Италия, Словения, Дания, Швеция и Норвегия - до декември 2025, отново заради миграцията. Мигрантите нямат никакво намерение да се отказват да нахлуват в Европа. Техните пътеки минават през или имат за крайна цел точно въпросните държави. Няма причини да не се очаква, че след крайната дата тя няма да се поднови. И ако останалите държави засега пазят границите само с мека сила - гранични полицаи, Полша е първата в този списък, която прати армията.

Засега нито една от тези държави не се е осмелила да каже на глас, че това е на практика разпадане на шенгенското пространство - единият от двата стълба, върху които се крепи досегашният давоски консенсус, сътворен в усойните кабинети на всеизвестните 80-90-годишни старци. С изключение на Германия, която с безсрочното връщане на граничния контрол вече наруши текстовете на „Шенген“, всички останали се опитват да играят уж в рамките на Шенгенското споразумение. То наистина предвижда възможността вътрешните граници временно да се охраняват, но при строго установена крайна дата и с много важна оправдателна причина. Досега това се правеше заради големи празненства, срещи на върха, масови спортни състезания, като олимпиадите. За първи път толкова много държави сочат като оправдание миграцията, която няма как да има крайна дата.

Макар всички тези процеси да остават почти невидими откъм България, съвсем скоро може да се очаква те пряко да засегнат и нашата страна. В момент, когато всички съседни на Германия страни залостят границите си, за да ѝ пречат да изхвърля там милионите нелегални мигранти, с които се е напълнила, за да продължава да спира възхода на „Алтернатива за Германия“, немската власт най-вероятно ще бъде принудена да връща нелегалните мюсюлмани, африканци и латиноси със самолети обратно в страните, откъдето те са влезли най-напред на територията на ЕС. В повече от половината случаи това са България и Гърция. В мига, щом напълването с огромен брой отчаяни мигранти, които вече не виждат обратен път до Германия, доведе и в България до познатите странични щети, с които вече се сблъска Полша, е ясно какво ще се случи и с българското членство в „Шенген“.

Румъния ни върна 13 чужденци, влезли от България без визи за Шенген

За разлика от началните години на Шенгенския договор, когато една от първите задачи на присъединилите се страни бе да разрушат цялата гранична инфраструктура буквално още в първите седмици на членството, прави впечатление, че нито България, нито Гърция бързат да правят същото. Сградите по общата граница са си там. Празни са, но никой не бърза да ги събаря. Готови са да се напълнят отново със служители, когато се наложи. Събитията в Централна и Западна Европа подсказват, че това може да се случи още преди да са пресъхнали чашите, с които българските либерал-глобалисти поляха присъединяването към „Шенген“.

Още от автора: 

Сирийски мигрант опита да заколи хора в германския Билефелд

Кризата на либерал-глобализма прониза и „Евровизия“

Китайски турист обезвреди крадлив арабин в Барселона (Видео)