Защо красиво поднесените лъжи печелят избиратели

Наскоро, Тошко Йорданов от ИТН, типично в негов стил, с обичайния му хаплив и често просташки изказ, се скара на медицинските специализанти да ходят и да поработят 5 години в някое село в Сицилия, ако не са доволни от заплащането. И ако не искали да работят тук, „ще бъдем принудени да вкараме специалисти от други държави, които ще работят за 500 долара щастливи... "

Логично, веднага се надигнаха хиляди възмутени гласове – както сред колегите му от Народното събрание, така и от медицински лица, въобще – обществеността. Заваляха призиви за оставка, подигравки с него да си внесем депутати, защото такива като Йорданов са ни далеч по-ненужни отколкото лекарите.

Тошко Йорданов шокира младите лекари: Отидете на село в Италия и чужденци ще работят тук за 500 лева!

 Изопачени ли бяха думите му?

Йорданов се оправда, че думите му били извадени от контекста, а акцентът на изказването му е, че макар здравната комисия да разбира напълно проблема с ниското заплащане на специализантите, болниците са търговски дружества и няма как държавата да взима решенията.

Притискат Тошко Йорданов за оставка след скандала с младите лекари? Оправда се, че не бил робот

Медиите също имаха принос да се разрази скандал с подобни мащаби, защото се спряха (разбира се) на най-скандалната част, като преувеличиха и без това острите му и непремерени думи: „Отидете на село в Италия, тук чужденци ще работят за 500 долара и ще са доволни“, беше изнесено като заглавие в доста издания.

Според Йорданов, проблемът е, че протестиращите настояват да получават също толкова или дори повече пари от лекаря, при който специализират, което не е адекватно. По думите му, даже представителите на болниците го подкрепили, като допълнили, че ако ги задължат да дават парите, които се искат, няма да могат, защото ги нямат.

Радев: Да си внесем депутати за по 500 лв, може те да са по-отговорни и ангажирани

Истината е, че цялото му изказване категорично беше доста остро, хапливо и непремерено. Почти никой не обърна внимание и на думите му, че заради изброените по-горе проблеми, здравната каса трябва да бъде децентрализирана, за да се прекъсне този „социалистически принцип“ – (касата) да изкарва някакви суми с минимални вноски на принципа „всички даваме на всички“. Още повече, че ЗК е в ролята на монополист, качеството е под всякаква критика, но и как да е иначе, когато само се наливат едни вноски, чието разпределение е на практика непроследимо.

 Реалните проблеми в здравеопазването

са толкова много и толкова дълго трупани, че към този момент изглежда абсолютна утопия да бъдат разрешени в близкото бъдеще.

Лекар срази Тошко Йорданов след скандалното изказване в НС

Основното, казано от Йорданов, но пропуснато и оставено на заден план е, че за момента, болниците са търговски дружества и няма как Народното събрание да ги задължи да плащат определени заплати на наетите на свободния пазар лекари, които не са държавни служители, защото работят в частни болници – това е елементарно, разбира се, но въобще не беше коментирано.

Само по себе си увеличение на заплатите няма как да реши проблемите. Необходима е реформа и изрязване на тумора, проял здравеопазването. Да, заплатите са в пъти по-ниски от тези в Западна Европа (а и не само), не са и частни случаите, че в България абсолютно неквалифициран и неук персонал може и често пъти взима повече от здравните работници, което е фрапиращо. Но макар и парадоксално, генерално причината не е в липсата на средства, а начина на работа на системата. Ако пък отворим темата за качеството на обучение, как се купуват дипломи дори за лекари, какво представлява практиката, темата ще придобие крайно трагичен характер.

Ивелин разсипа Тошко: И тоя стана мутра, нищо, че е висок 1,40 м

 Со кротце, со благо или со малко кютек?

С Тошко Йорданов и изказванията му, и то не за пръв път, се случва това, което преди години наблюдавахме с Валери Симеонов. Груби и остри думи, поднесени право куме в очи, които генерират постоянно възмущение, макар в същността си да са напълно верни.

Преди години, по време на протестите на майките на деца с увреждания („Системата ни убива“), Симеонов скандализира всички с изказването си: „...Кресливи жени, които спекулират с болни деца, манипулират обществото и правят политически рекет“. Това доведе до национален скандал, протести и искания той да си подаде оставката. Единици бяха тези, които се осмелиха и още по-малко тези, които директно признаха, че исканията на майките – към онзи момент – или бяха вече изпълнени, или бяха абсолютно непосилни. Както и в случая със здравеопазването, в основата трябваше да стои настояването за реформи в системата, а не „дайте да дадем“.

Каза тежката си дума за Тошко Йорданов

По същия начин се получи и с изказванията му за циганите – никакво съмнение, че те живеят на гърба на обществото и годините след 89-та легализираха както начина им на паразитно съществуване върху гърба на данъкоплатеца, така и постоянната им злоупотреба със социални помощи. Но единственото, което постигна Симеонов, е, че беше набеден за расист, имаше и редица сигнали срещу него до Комисията за защита от дискриминация, а стотици НПО-та оползотвориха бездействието си, като се занимаваха месеци, даже години с неговите думи.

А темата за силния шум по морето? Нима не беше отново прав? Разбира се, че въпросните заведения директно нарушаваха закона, превръщайки курортите ни в долнопробни бардаци, но начина му на комуникация беше използван от собствениците им, за да насочат темата в посока – той вреди на бизнеса, вместо в действителната, че именно тези нарушения вредят на туризма.

И Йорданов, и Симеонов, често са изричали неудобната истина, която другите политици предпочитат да спестят, защото са наясно, че директно ще ги удари по имиджа им, носейки им редица негативи, включително искания за оставка. Макар и парадоксално, но повечето хора явно предпочитат да бъдат заблуждавани и даже лъгани, но красиво и с мили думи, отколкото да чуят грозната истина, особено поднесена им по циничен начин.

Къде е границата между честността и приемливостта, каква е ролята на политиците, а и на медиите? Как въобще може да се дефинират проблемите, още повече – да се разрешат, ако липсва честният разговор? Безспорно, политиците не трябва да влизат в ролята на арогантни циници, но прекаленото съобразяване и пипане с кадифени ръкавици, води предимно до удобни социални послания, отколкото до искрени такива. Вероятно чисто човешкото и разбираемо желание да чува красиви слова, вместо апокалиптични картини, дава отговор и на въпроса защо партиите и политиците, които залагат на красиво поднесени лъжи и обещания, лесно печелят гласа на избирателя.