Корупция трови бизнеса в страната

Корупцията е сред основните пречки пред бизнеса и икономическото развитие на България, посочват от Европейската комисия в годишния доклад за страната ни, в който има препоръки относно икономическата, бюджетната, трудовата и структурната политика на страната ни.

“За да стане по-конкурентоспособна и да настигне по-бързо своите партньори от ЕС, България се нуждае от динамичен частен сектор, който се възползва от по-малко препятствия, еднакви условия на конкуренция и върховенството на закона. Предприятията в страната заявяват, че най-съществените пречки пред по-добрата бизнес среда са корупцията, честите промени в нормативната уредба, бюрокрацията и опорочените обществени поръчки”, пише в документа.

В българската система за възлагане на обществени поръчки липсва конкуренция, посочват от Европейската комисия (ЕК). От ЕК оценяват, че България е постигнала известен напредък в реформирането на своята регулаторна уредба в областта на обществените поръчки. Въпреки това, като част от реформите по Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ), големият и увеличаващ се дял на процедурите за възлагане на обществени поръчки с една оферта (36% през 2024 г.) и делът на процедурите на договаряне без предварително обявление продължават да предизвикват безпокойство.

“Рисковете от корупция при обществените поръчки остават големи. В резултат на това предприятията не желаят да участват, като изтъкват опорочени условия и оценки. Световната банка изчислява, че преодоляването на слабостите в процедурите за възлагане на обществени поръчки, включително неконкурентните практики и корупцията, потенциално би могло да спести около 5,3% от общата стойност на договорите, или приблизително 1,3 млрд. лв.”, пише в доклада за България.

Сред предприятията остава силно усещането, че корупцията е широко разпространена. 88% от дружествата считат корупцията за широко разпространена (средната стойност за ЕС е 65%), а 57% считат, че корупцията е проблем при извършването на стопанска дейност (средната стойност за ЕС е 36%), посочват от ЕК. Освен това едва 14% от дружествата са на мнение, че хората и предприятията, заловени за подкуп на висш служител, са получили подходящо наказание (средната стойност за ЕС е 31%). От ЕК уточняват, че България планира реформа за по-нататъшна борба с корупцията на всички равнища на публичната администрация, както и в съдебната система и системата на прокуратурата. Пълното изпълнение на тази реформа би спомогнало за решаването на тези проблеми и би подобрило усещането на предприятията по отношение на корупцията, пише в документа.

“Политическото фаворизиране при обществените поръчки се отразява на производителността и конкурентоспособността. Неотдавнашно проучване на Световната банка показва, че е много по-вероятно дружества с връзки в политиката да спечелят обществени поръчки в България благодарение на своя преференциален достъп до неконкурентни тръжни процедури. Доказано е, че това води до по-ниска производителност и растеж на заетостта за тези дружества, както и до по-големи корпоративни печалби. Решаването на тези проблеми ще подкрепи лоялната конкуренция, ефективното разпределение на ресурсите и, в крайна сметка, икономическия растеж”, посочват от ЕК.

Административните тежести са големи
Корупция е посочена като основен фактор, който пречи за развитието на икономиката на страната.
Административната тежест и регулаторните пречки в България остават големи, пише в доклада на ЕК. Според национално проучване предприятията посочват бюрокрацията като основна пречка (60% от анкетираните предприятия са съгласни с това твърдение), наред с опасенията относно често променящата се нормативна уредба (47% са съгласни) и корупцията (47% са съгласни). Тези проблеми намират отражение в слабото класиране по цялостния икономически показател на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) относно регулирането в областта “административни изисквания към дружества с ограничена отговорност”, където България се нарежда на предпоследно място. Това би могло да се подобри чрез електронни административни процедури и намаляване на таксите за започване на стопанска дейност. Регулаторните пречки за адвокати, нотариуси, архитекти и строителни инженери остават по-големи в България, отколкото в сравними държави, пише в документа на Европейската комисия.

България е загубила 19,1% от населението си в трудоспособна възраст между 2011 г. и 2021 г., пише в доклада на ЕК. Това се дължи главно на естественото намаление на населението и на миграционните потоци. Въпреки неотдавнашните положителни нетни миграционни потоци работната сила продължи да намалява в резултат на свиването и застаряването на населението.

Населението не разполага с основни цифрови умения. Продължават усилията в подкрепа на повишаването на квалификацията и преквалификацията, но са необходими повече усилия за увеличаване на участието на възрастните в ученето - област, в която страната е класирана най-ниско в ЕС, пише в документа.

Делът на младите хора (на възраст 15-29 години), които не участват в никаква форма на заетост, образование или обучение, все още е голям въпреки спада, регистриран през последните години. В допълнение разликата в заетостта между хората със и без увреждания е много по-голяма, отколкото в други държави членки. Освен това по-малко от половината роми са наети на работа под някаква форма.

Пазарът на труда се характеризира със значителни регионални различия. Според данни от 2024 г. равнищата на заетост варират значително между градските и селските райони - съответно 81,1% и 68,5%. Равнищата на заетост варират значително и между отделните региони, като най-високото равнище е в Югозападния регион на България (където е София) и е 79,9%, за разлика от Северозападния регион, където равнището на заетост е 69,3%.

България е държавата в ЕС с най-голям дял на 15-годишните, които нямат минимално равнище на владеене на математика (53,6% спрямо средно 29,5% за ЕС), четене (52,9% спрямо средно 26,2% за ЕС) и природни науки (48% спрямо средна стойност за ЕС от 38,3%), пише в доклада на Европейската комисия. Липсата на основни умения е много сериозна пречка за развитието на умения на по-късен етап. Делът на отличниците също е много малък.

“Тези предизвикателства са свързани с учебните програми, които все още се основават в голяма степен на знанията. Не се поставя достатъчно ударение върху компетентностите, а качеството на преподаването е неадекватно”, посочва ЕК. Предизвикателствата пред подобряване на качеството на преподаването произтичат главно от: (1) неспособността на професията да привлича висококвалифицирани висшисти; (2) недостатъчното качество на първоначалната подготовка на учителите; и (3) липсата на непрекъснато професионално развитие въз основа на надеждна оценка на нуждите от обучение на учителите.

Слабата наличност на специалисти по точни науки, технологии, инженерство и математика и недостатъчната пригодност на висшето образование към нуждите на пазара на труда изострят недостига на умения и несъответствията между търсените и предлаганите умения. През 2024 г. 40,5% от българите на възраст 25-34 години са имали висше образование (при 44,2% средно за ЕС). С намаляването на населението на България броят на студенти с бакалавърска степен намалява, което изостря недостига на умения. Освен това съответствието между търсенето и предлагането на умения е допълнително възпрепятствано от недостатъчната пригодност на висшето образование към пазара на труда, констатира ЕК.

Приходите от данъци върху недвижимото имущество в България са относително малки като процент както от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната, така и от общите данъчни приходи, пише в доклада на Европейската комисия за България. Следователно има възможност да бъдат увеличени данъците върху недвижимата собственост, за да се отговори на потенциалните предизвикателства, свързани с фискалната устойчивост в България, заявяват от Европейската комисия (ЕК).

Равнищата на данъчно облагане на недвижимото имущество и корпоративното данъчно облагане в България са под средните в ЕС. През 2023 г. средната ефективна данъчна ставка върху корпоративния доход в България е била 9,4%, което е значително под средната за ЕС (18,9%), но не много далеч от установената със закон данъчна ставка от 10%. Освен това дружествата могат да пренасят загуби за период до пет последователни години. Тези две особености на данъчната система (ниски ставки и възможност за пренасяне на загуби за период от пет години), съчетани със значителните данъчни стимули за инвестиции в слабо развити райони, могат да бъдат от полза за икономическия растеж. Но в обратна посока действа липсата на данъчни стимули за научно-изследователска и развойна дейност.

В България има една данъчна ставка върху доходите, за разлика от повечето държави в ЕС. А данъчната ставка от 10% е една от най-ниските. Заради липсата на необлагаем минимум при доходите, данъчната тежест е относително силна за хората с ниски доходи и сравнително слаба за хората с високи доходи, пише в документа. Това може да намали търсенето от страна на работодателите на нискоквалифицирани работници, което отчасти може да обясни ниското равнище на заетост на нискообразованите хора (в България са заети 48,5% от тях спрямо 58,7% средно за ЕС). Липсата на прогресивност в данъчната система означава, че данъчната и осигурителната система са в по-малка степен способни да намаляват разликите между доходите на най-бедните и най-богатите.

Труд