Вълна от арести в Иран! Израел с тежко обвинение към Техеран

Кой ще ти чете лайната бе подметка протрита? Тъп нещастник, нищо чудно че плюеш по Белене, та ти си за там точно бе

Другата (по)бедна точка за военно обеднения Иран заради обогатения му уран

Явно “другата гледна точка” е непобедима в нашенските медии. Ако ги гледаш, слушаш и четеш (с някои изключения), по никакъв начин няма да разбереш не само кой е прав и крив в сблъсъка между Израел и Иран, но и кой на практика побеждава. Има “размяна на удари” и приравняване на едните към другите. Въпреки очевидната фактология.

За правото на Израел да се защити (защитавайки на практика и останалата част от човечеството пред лицето на иранска провокация с ядрена война) от унищожаване, с каквото Иран заплашва еврейската държава от десетилетия без каквато и да било реципрочност като израелска заплаха, вече писах няколко пъти.

Ако ми е позволено да се самоиронизирам - германският канцлер Мерц се присъедини към моето мнение, заявявайки вчера, че, цитирам, “Израел върши мръсната работа вместо нас” в момента. Не виждам големите поклонници на Германия у нас, като собственикът на ГЕПРБ, чиято партия беше създадена с решаваща германска подкрепа, да кипят от желание да напуснат удобния си неутралитет и да се изкажат в подобен дух.

Този път ще маркирам другият аспект от неяснотата, меко казано, която струи от новинарско-коментаторския поток у нас (и) по тази тема.

Кой побеждава при “размяната на удари”?

Техеран отчаяно тръби за нанесени поражения върху някаква израелска военна инфраструктура, но фактите, видни от многобройните доказателства на терен, говорят друго. Ракетите му падат безразборно навсякъде, където успеят да пробият въздушната израелска отбрана. Всеки такъв пробив се брои от иранската пропаганда за голям успех, макар да става дума за единични случаи на фона на изстреляните стотици ракети, колкото и да е зрелищен след това да е резултатът под формата на стълбове дим, пожари и разрушения в жилищни райони на Тел Авив или Хайфа. Обобщено: Иран брои пробивите, а не ефективността на ударите.

Израел брои нещо съвсем друго: успешните поражения по конкретни обекти. Съответно наблюдателите броят разликата между израелската успеваемост и иранската в съотношение приблизително 30 към 1 в полза на израелците (обичайно съотношение, включително по отношение на собствените жертви спрямо вражеските в полза на Израел във всичките му войни на оцеляване срещу арабските съседи досега).

Списъкът с тези точни поражения е дълъг, но си заслужава да се отбележи бегло като илюстрация наземната инфраструктура на скрития под земята ядрен център в Натанз, щаба на полицията в Техеран с неговата зловеща за репресираните иранци символика, военни летища в различни части на страната, площадки за изстрелване на балистични ракети.

Особено впечатляващо за самите иранци е нещо, което не може да бъде скрито от цензурата, е поразяването на цели, свързана с обезглавяването на военното и полицейското ръководство на Иран. За множащите се “мъченици” с генералски пагони признава дори местната пропаганда.

Нищо подобно като мащаб и брой на тези израелски постижения няма своя ирански аналог в Израел. Нито може да бъде сравнявана обстановката в страната с тази в Иран. И в двете държави вият сирените, но в Израел няма нито паника, нито огромни колони бягащи жители, някои от които са цитирани да се оплакват, че властта не е помислила за бомбоубежища (каквито в Израел, видно и от българските репортажи с попаднали там наши сънародници, явно има достатъчно).

Пак от репортажи, пробили в международни медии от мястото на събитията, става ясно, че Техеран се е превърнал в град призрак. Някои жители стоят там само, за да си пазят собствеността от мародери. Един продавач в квартален магазин за хранителни стоки изрази радостта си, че търговията му потръгнала, защото клиентите станали непридирчиви. Преди отказвали вчерашен хляб, днес вече грабят и замразен.

Към тази кратка равносметка на асиметрията трябва да се добави и фактът, че израелските удари срещу набелязаните явно от години цели за разрушаване в Иран са само завършваща фаза от вече успешното разрушаване на мрежата за терор срещу Израел, градена от десетилетия от режима на аятоласите в Ливан и Сирия. Няма я вече.

Привържениците на прогонените от ливанския юг и разгромени проирански терористи от “Хизбуллах” сега се задоволяват само да си правят радостни селфита с оцелелите по 1500 километровото трасе прелитащи към Израел ирански ракети. Не и да провокират с ракетен арсенал еврейската държава, както правеха години наред преди това.

В Сирия лидерът Ахмад аш Шараа отдавна забрани военните провокации срещу Израел. Страната, която беше логистичен коридор за снабдяването на многохилядните отряди на “Хизбуллах” за неговата перманентна война срещу Израел, днес се е превърнала в буферна зона за иранските домогвания. Трябва да бъде прегазена с цената на въоръжен сблъсък там от иранските сухопътни сили (след като преминат и през Ирак), за да могат да бъдат задействани срещу израелската територия. За сметка на това в небето над Сирия, където израелците прихващат ирански ракети, се презареждат израелските изтребители-бомбадировачи.

Кой побеждава на фона на споменатите по-горе факти?

Това е ясно на всички, които следят събитията по международни източници, но далеч не се изяснява на бомбардирания с “другата гледна точка” български масов потребител на медийна продукция.

Дали е така само от презастраховане в хралупата на криво разбрания “плурализъм” да бъде слаган знак на равенство и в този случай (както при рашистката агресия срещу Украйна) и от позициониране за всеки случай кой ще се окаже победител накрая?

Наблюдаваме феномена на инерцията на навика още от времето на Живков с неговата прословута препоръка да се “поснишим докато попремине бурята” (на перестройката, в неговия случай). Така е по-уютно за онези, от които се очаква да информират обективно за истината, която съвсем не поставя на едно ниво резултатите на Иран и Израел в тяхната сегашна открита въздушна война.

Такава е нас ситуацията с представянето на картината с борбата срещу опасността от обогатен уран в Иран и военно обеднен Иран, но няма кой да го каже в прав текст на бедната ни публика.

Тъжната истина е, че голяма част от медиите у нас се нагаждат към настроенията на нашенците, които не биха схванали сарказма на колажа, в който под командването на путлер действат на фронта (срещу Америка, според остарялата концепция във времето на Тръмп) диктаторите Башар Асад, Кадафи, Саддам Хусеин и сина му Удай, готвен за престолонаследник; на заден план (днес вече на по-преден) Ким Чен Ун, а на предната линия като радист е изобразен мустакатият Лукашенко

Марк Твен комунист червен ще ядеш надървен член.

Голям рев а? Да си монтират колектори за сълзи, Африка има нужда от вода!
Подвига въпроса, какво ще поникне от крокодилските им сълзи? Други вид изверги?