Това беше соц мечтата на милиони българи

Социалистическият уют все още е жив за мнозина. Събран е в секциите, гардеробите и табуретките, покрити с китениците, които и до днес са традиционно обзавеждане в много домове на по-възрастни хора. Помним добре естетиката на шейсетте и седемдесетте години – линолеума, кафявата гама. В онези дни в панелките можеше да се видят едни и същи столове, маси, спални и холни секции. Всички купени от магазина, в който посрещаха кисело с думите: „Днес няма, елате утре“. Защото всичко беше дефицитно. В онези дни вкусът се налагаше „отгоре“. Дизайнът се създаваше централизирано. Асортиментът беше ограничен, а интериорът – унифициран.

През 1969 г. в блок в Димитровград е открита изложба на т. нар. комплексно обзаведени жилища. Интериорът на десет апартамента – двустайни, тристайни и четиристайни, е създаден от специалистите от Центъра за нови стоки и мода и е представен тържествено на широката публика. Зад събитието стоят Министерството на леката промишленост и Градският народен съвет. По-късно същите апартаменти са продадени с мебелите и аксесоарите. Целта на изложбата е да поощри купуването на изцяло обзаведени жилища и да покаже интериорни тенденции.
Как изглежда българският дом мечта от края на 60-те и 70-те години на миналия век? Ето какво пише в списание „Архитектура“ в онези години:

„Бързият темп на жилищно строителство и нарастващите материални възможности на нашия народ налагат да се отдели повече внимание на проблемите, свързани с рационалното обзавеждане на жилището. Новият човек – строителят на комунизма, трябва да живее в красива обстановка, сред уют и удобства.

Съвременното жилище, характерно със своите прави линии и плоскости, трябва да бъде подредено с леки и изящни по форма мебели и вещи, които да не създават чувство за претрупаност. Нужно е броят на мебелите да се сведе до минимум. Жилището служи за задоволяване на нашите ежедневни нужди и за обзавеждането му трябва да се съди не по скъпите и модерните мебели, а по това до каква степен отговаря на тази цел.

Демодираният и остарял салонен бюфет вече е заместен от секционния комбиниран шкаф с полици за книги, шкафчета за сервизи, барче за напитки. На този шкаф в някои случаи се поставят и телевизорът, радиото, магнетофонът. Има случаи, когато спускащ се плот от шкафа служи за писалище.

Кухните са обзаведени със секционни шкафове, които на някои места стигат до тавана. Плотовете на долните шкафове са изработени от гетинакс, който не се поврежда от вода. В кухните на по-малките апартаменти е създаден кът за хранене, състоящ се от маса с пейка или столове. В повечето случаи те са тапицирани с изкуствена кожа, за да се почистват лесно. Тръбните крака на столовете и линолеумът на пода придават чист и хигиеничен вид на кухните.
Използваните осветителни тела са оригинални, с опростена форма, без украшателски елементи. Оцветени с ярки и наситени тонове, те се превръщат в истински художествени изделия, които обогатяват интериора.

Композицията на интериора се допълва от редица малки предмети, като вази, пепелници, свещници, изделия от порцелан и стъкло и картини. Повечето от тях освен функционалната си стойност изпълняват и декоративна роля, като придават твърде много интимност и уют на помещението.

В някои спални тоалетката е заместена с огледало, закачено направо на стената. Нощните шкафчета са заменени с малки полички с ниши за поставяне на нощна лампа, книги и др. При подреждането на спалните е прокаран принципът да няма в тях много декоративен елемент и излишен лукс“.