Властта къта спестявания от над 74,5 млн. лв.

Малко над 74,5 млн. лв. са спестяванията на първия ешелон на властта – депутати, министри, президент. Това показват данните от имотните им декларации, които са публикувани на сайта на Комисията за противодействие на корупцията (КПК). Около 57,8 млн. лева от тях са по банкови сметки, а останалата част – близо 16,7 млн. лева, са т.нар. налични парти. Това са средствата в брой, по сейфове или депозитни касети, които обикновено са с бърз и лесен достъп.

По закон лицата, заемащи публични длъжности са задължени да подават два вида декларации – за имуществото си и за конфликт на интереси. Това става всяка година в срок до средата на месец май. На свой ред КПК проверява данните в тях и ги публикува на сайта си, където поддържа и регистър. Последното обикновено става през лятото. Това е причината данните за благосъстоянието на висшата власт у нас да се отнасят към 2023 година, защото декларациите са подадени през пролетта на 2024-та.

Какви са спестяванията на политиците за миналата година ще стане ясно по-късно през 2025 година. Все още не е изтекъл срокът за подаването на документите пред КПК, която тепърва ще ги обобщава. Освен годишните декларации обаче публичните лица подават още други два вида - встъпителни и изходящи. Това важи само, ако са заели длъжност по средата на отчетния период или пък са я напуснали преждевременно.

Така предмет на анализ на настоящата публикация са лица от няколко кабинета – „Денков-Габриел“, двете служебни правителства на Димитър Главчев, част от кабинета „Желязков“, както и депутатите от 49-ото НС, президент и вицепрезидент.

Анализът на данните, касаещи тях е направен с помощта на Google Pinpoint.

Народните представители от 50-ото и 51-ото НС тепърва ще подават декларациите си. Голяма част от тях обаче не са народни избраници за първи път и са изкарали в НС няколко мандата поред. В регистъра на КПК фигурират декларациите на онези министри от кабинета ‚Желязков“, които са били депутати преди да бъдат избрани за членове на МС.

Прегледът на данните показва, че милионерите са 9. Така например заедно със съпруга си бившият вицепремиер Мария Габриел от ГЕРБ има над 1,28 млн. лева. Всички те са по сметки в банки и повечето от тях са в евро. Със значителни спестявания е и бившият служебен министър на туризма Евтим Милошев. Той разполага по сметките си с около 1,42 млн. лева. С почти аналогична сума разполага и бившият служебен министър на иновациите Росен Карадимов, който в момента е издигнат за председател на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) – малко над 1,56 млн. лева. Около 402 900 лв. от тях са т.нар. налични пари, т.е. в брой или сейф. Останалите около 1,16 млн. лева са в банкови сметки и са както в левове, евро и британски лири.

Другите милионери са в редиците на НС. Един от заможните депутати е Лъчезар Иванов от ГЕРБ, който има спестени около 7,03 млн. лева. Кеш са 37 000 лева от тях, а другата част са в банки.

Председателят на „ДПС – Ново начало“ Делян Пеевски е отчел общо 4,23 млн. лева в сметки и в брой, като спестяванията му са в левове, евро и долари. Отделно от това обаче той е посочил, че е получил и дивидент в размер на над 19 млн. лева.

В групата на милионерите попада и депутатът от ПП-ДБ Даниел Лорер, който заедно със съпругата му са успели да заделят около 1,75 млн. лева. Съпредседателят на ПП Кирил Петков разполага с общо 1,31 млн. лева, като около 53 000 лева от тях са кеш. Гюнай Хюсмен от ГЕРБ също има 1,31 млн. лева - с около 1000 лева по-малко от Кирил Петков. В тази престижна класация на заможните властници попада и Петър Кънев от БСП. Той е успал да заработи над 1,23 млн. лева.

Трябва да се отбележи, че посочените основания за произход на средствата за всички тези лица варират от спестявания от заплати, през доходи от стопанска дейност, такава като самоосигуряващо се лице (хонорари – бел. р.), от наеми, до доходи от продажба на имоти, акции или получени дивиденти.

На крачка
Под 10 са и онези лица, които са на крачка от милиона. Бившият служебен министър на правосъдието Мария Павлова е успяла да спести с мъжа си около 894 000 лева. Бившите депутати от 49-ото НС – Владислав Панев от ПП-ДБ, Иво Русчев, който вече е изключен от партия „Възраждане“ и Димитър Найденов от ПП-ДБ – също имат събрани значителни средства. Първият има на разположение около 986 000 лева, вторият – 984 000 лева, а третият – 849 000 лева. Бившият депутат и лидер на ДПС Мустафа Карадайъ държи около 854 000 лева. С около 810 000 лева разполага бившият регионален министър и настоящ народен представител от ПП-ДБ Андрей Цеков. Точно в обратното положение са около 41 души. В имотните декларации се записват само средства на обща стойност над 10 000 лева. Всички суми под този размер не се отчитат. Това на практика означава, че тези лица нямат много спестени пари или почти никакви.

Настоящият премиер Росен Желязков от ГЕРБ е декларирал около 419 000 лева. Бившият служебен министър-председател Димитър Главчев, който се върна като шеф на Сметната палата, има около 603 000 лева. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов разполага с около 712 000 лева, като 378 000 лева са наличните пари, а останалите са по сметки.

Асен Василев от ПП-ДБ е със значително по-скромни средства – само 47 700 лева. За сметка на това съпредседателят на парламентарната група на ПП-ДБ Николай Денков държи в банките около 135 000 лева. Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов е само с 15 506 лева. Лидерът на БСП и настоящ вицепремиер в кабинета „Желязков“ Атанас Зафиров разполага с около 134 000 лева.

Председателят на групата на „Демокрация, права и свободи“ Джевдет Чакъров е отчел около 377 000 лева, но за сметка на това има 6 кредитни карти. Лидерът на групата на ИТН в парламента Тошко Йорданов е декларирал около 743 000 лева. Точно 35 000 от тях са кеш, а другите са в 19 банкови сметки.

Не на последно място президентът Румен Радев има на разположение 5000 лева в брой и още 275 000 лева в банка. Вицето му Илияна Йотова е по-пестелива. Тя и съпругът й са заделили над 830 000 лева.