Трите икони на светците Константин и Елена ще оглавят нестинарското шествие тази нощ, все пак

Над 6 000 души вече изпълват площада пред църквата „Св. св. Константин и Елена“, където всичко е готово за едно от най-мистичните и чисто български събития – нестинарския ритуал.

Традицията отново надделя над опитите за разединение.

Независимо от позицията на Сливенския митрополит Арсений, който по-рано, през май, предизвика напрежение с изказванията си срещу нестинарството, вярващите показаха, че вярата и обредът могат да вървят ръка за ръка. Християнството и народният дух не се изключват – те се преплитат именно тук, върху жаравата.

Живият огън на Странджа събра хиляди в царевското село Българи

Трите свети икони ще бъдат изнесени от конака - по традиция. 

Тази вечер трите икони на светите Константин и Елена – покровители на селото и ритуала – ще бъдат извадени от конака, където по стар обичай се поставят на 3 юни от нестинарската общност. Това са същите икони, които години наред са били съхранявани в църквата за сигурност, но днес отново ще бъдат понесени от нестинарите, преди да стъпят върху огъня.

Оригиналната, най-голяма икона на светците, както винаги, стои в храма. Тя е останала там още от 1993 г., когато последно се обнови църквата в селото. Но именно тези три "пътуващи" икони са душата на ритуала – те никога не са били притежание на институцията Свети синод, а на хората.

Огънят вече е подготвен. Нестинарите са в конака – на 100 метра от жаравата. 

В одаята, край трите икони, вече медитира една от нестинарките. Докъм 21 часа обаче не и ясно от танцьорите на жарава ще могат да "прихванат" и да изпаднат в транс, за да влязат горящите въглени. Питропът вече събира съмишленици, виждаме три жени и четирима мъже.  До минути ще тръгнат в шествие – със светите икони в ръце, ще се насочат към жаравата, която е почти готова.

Това не са „фолклорни игри“. Това е ритуал – неписан договор между земята, вярата и човека.

Село Българи тази вечер не просто спазва традиция – то дава пример. Както жаравата не изгаря нестинарите, така и вярата не се руши от канонични решения.

Народът си знае пътя – през жаравата, с иконата в ръце.