БФС разцепи мрака

"Защо ЦСКА има повече точки от третия в класирането, но е пети?", наскоро ме пита един дядо, който е фен на българския футбол от преди бившия президент на федерацията Борислав Михайлов да е роден.

Обясних му, че правилника за сезона е такъв - две четворки и една осмица след редовната кампания. Веднага се сетих за случая, в който в тираж на 5 от 35 в тотото беше изтеглено числото 41. А той въртеше глава неодобрително за родния най-обичан спорт, докато на метри от нас ученички пушеха на оградата на кварталното учебно заведение.

Утре, ако го срещна и ме пита за новото правило за българи в елитните отбори, не знам какво да му отговоря.

Трябва да са 4 титуляри, поне 5 в групата за мач, но ако решиш да си платиш глоба може и да са нула. А финансовата санкция за целия сезон за клубове като неговия любим ЦСКА и многократния пореден шампион Лудогорец май е по-малка от отборните премии за последния мач помежду им.

А правилото се налага, след като от ФИФА са ни казали, че нямаме големи шансове да се класираме на следващото Световно. При квалификационна група с европейския шампион Испания, Турция, която отпадна нещастно на 1/4-финалите на форума и Грузия загубила в осминафиналите на Евро 2024 от Ла Фурия. И пресявки, при които само първият в карето ще участва директно на Мондиала, а вторият трябва да спечели и 2 баража, съчетано с неучастието ни на Световни този век. Това е все едно да ни споделят, че няма да се падне числото 41 в тото 5 от 35. 

Като обобщение - имаме си задължително правило за не задължително налагане на българи в елитните ни отбори. 

А шансовете футболна България да се обедини поне що се отнася до обща методика в детско-юношеския спорт. Да има мощно сътрудничество между държавата, чрез министерствата й на спорта, образованието и финансите, и БФС. И да се създаде стабилен вътрешен пазар, в който големите тимове да купуват таланти от по-малките финансово клубове, да ги налагат и продават в европейски грандове. Не са много по-големи в близко бъдеще от тези да играем на Мондиала в САЩ, Мексико и Канада. 

Коментар на Тервел Илиев