Контрадезинформация за еврото

В средата на 90-е години на миналия век в България доби популярност терминът „контрадезинформация“. У нас той бе въведен от бившия сътрудник на близкия до ЦРУ мозъчен тръст „Ранд“ Константин Мишев. За кратко време г-н Мишев бе съветник на тогавашния министър-председател Филип Димитров, но остави в историята по-трайни следи от него. Контрадезинформацията прокарва публичните данни през призмата, че често това, което всички възприемат по един начин, е дезинформационна пропаганда, чиято цел на практика е да постигне точно обратен резултат. В тази статия ще се опитаме да разгледаме кампанията за въвеждане на евро в България и нейният отпор, пречупени именно през ракурса на контрадезинформацията.

Управляващите представят включването на страната към общата европейска валута от 1 януари 2026 г. като стратегическа цел. Действията на ключови фигури сред тях обаче подсказват двулична игра. Официалните им декларации за подкрепа на еврозоната контрастират с действия, които усилват общественото недоволство и подхранват протестите срещу валутата. И то така, че те да изглеждат много ярки, масови, безалтернативни и достатъчно стряскащи за либерал-глобалистите в Брюксел.

Тази хипотеза предполага, че властите в България са били принудени да се подчинят на заповедите, идващи от Европейския съюз, страната непременно да влезе час по-скоро в еврозоната. Нямало е как да ги игнорират, затова подмолно ги саботират по една или друга причина. Било защото сами не вярват в бъдещето на общата валута, или понеже загубата на финансов суверенитет ще доведе и до отнемане на част от едноличната им власт, която ще трябва да се прехвърли към безличните бюрократи в Европейската централна банка.

Бойко Борисов, Делян Пеевски и назначените от тях политици и администратори, като шефа на БНБ Димитър Радев, многократно - и с подчертан авторитарен стил, заявяват силен ангажимент към еврозоната. Това е видимото проявление на тяхното поведение. Тези изявления обаче често са придружени от противоречиви действия, които са не така публични, но достатъчно осезаеми. Например, на фона на диктаторските заклинания как еврото трябва и ще се въведе на всяка цена, без значение какво мисли народът, изричани всеки ден, липсва активна информационна кампания за ползите от тази валута.

Дори медиите, близки до управляващите или до либерал-глобалистката идеология, избягват активна защита на еврото, като наместо това се нахвърлят яростно върху онези, които са против. Това твърде ярко контрастира с очакванията за координирана информационна кампания в подкрепа на, както се твърди, ключова национална цел. Наместо това Бойко Борисов и Делян Пеевски често са цитирани как свързват еврото с „евроатлантизма“, оставяйки впечатлението, че подкрепата им е по-скоро ритуална и по идеологическо задължение, отколкото искрена и мотивирана от конкретни необходимости и ползи за населението.

Като противовес на денонощните мантри, че мнението на обществото не е важно, защото елитът е взел свое решение и то ще е меродавно, пространството е оставено свободно за активна кампания против. Основателните страхове на хората не просто не са разсеяни. Те се подклаждат още повече, когато точно институциите, на които избирателят има най-малко доверие, дават горещи гаранции, че щели да борят евентуалната неизбежна спекула при смяна на валута. Поставено от едната страни на ринга, нахалното втълпяване, че евро ще има на всяка цена, вече е изгубило играта с онези, които агитират срещу - от другата.

Случилото се около искането за референдум, през призмата на контрадезинформацията, е също елемент от тази стратегия. С категоричния отказ два пъти дори да разгледа въпроса, парламентът, доминиран от ГЕРБ, ДПС на Пеевски, БСП и странната ѝ коалиция, ПП-ДБ и ИТН, превантивно нагнети напрежението, за да може то да се изсипе с още по-голяма сила на 31 май по време на протестите, които управляващите - твърде нетипично за тях, не правят опит да предотвратят.

Забележително е отсъствието на институционален отпор срещу тези протести. Нещо повече - подсъзнателно се усеща как властта всячески се опитва да им помага. На 18 май 2025 г. демонстрации блокираха ключови пътища в страната, което бе един вид подгряване за 31 май, но властите не предприеха мерки за ограничаването им, освен минимална полицейска охрана. Зала 1 на НДК - държавна структура, директно подчинена на Министерството на културата, беше предоставена на противници на еврото, въпреки уж „огромни проблеми“ с резервирането ѝ.

Това повдига въпроса как от една страна „ние вече сме решили“ и „референдум няма да има“, а от друга държавни институции, контролирани от управляващите, не спират подобни събития с лесно диктаторско указание, както го правят всеки ден с авторитарните си заклинания? Одобряването на заявките за големите митинги на 31 май, което върви по мед и масло в момента, вместо тяхното блокиране, както властта би могла да направи, предполага умишлена толерантност, чиято цел в невидимото пространство е да се отдели по-широк мегдан за изливане на общественото напрежение. Което да бъде добре видяно в Брюксел.

След като сме вкарали всичко това през правилата на контрадезинформацията, ето какво се получава като краен резултат. Ако предстоящият изравнителен доклад на Европейската комисия е положителен, господата Борисов и Пеевски биха могли да използват политическата нестабилност, която самите те в момента нагнетяват успешно, за да се отложи въвеждането на евро. Това най-лесно може да се случи със сваляне на правителството - властта би могла да го отиграе прекрасно уж като действия на революционната опозиция плюс всякакви национални и регионални стачки за заплати. Сценарий, в който правителството пада през юни, би предоставил удобен повод за отлагане на еврото в условията на „суматоха“.

Целта на властта обаче е по-скоро докладът да е отрицателен, защото така статуквото ще се запази. Нахалството, с което са свикнали да работят чиновниците в Брюксел, се изпарява бързо, когато насреща му се появят хаос и заплахи. Г-н Борисов и г-н Пеевски знаят това прекрасно, затова дискретно насочват вниманието на всички към онова, което трябва да стане на 31 май. За всеки случай Бойко Борисов вече няколко пъти публично подшушна на еврочиновниците в изявления, направени уж между другото пред българските медии, че действията на опозицията могат да „поставят под риск доклада“.

В същото време хората във властта в един хор повтарят, че са сигурни, че докладът ще е положителен, независимо от мнението на мнозинството българи и отчаяното финансово състояние на страната. Така не просто поставят под съмнение авторитета на Брюксел като институция, която може да напише безпристрастни заключения, а допълнително наливат масло в огъня на предстоящия протест. Внушението е - ние сме се наговорили зад гърба ви, хайде издразнете се още повече и излейте яростта си на 31 май.

Действията на българските власти са именно в хипотезата на контрадезинформация: публична подкрепа за еврото, съчетана с пасивност или умишлено подклаждане на общественото недоволство. Липсата на отпор срещу протестите, предоставянето на държавни ресурси на противниците и отказът за референдум само усилват още повече напрежението. Според правилата на контрадезинформацията това е умишлен саботаж, който лесно би постигнал търсената цел - отказ от унищожаване на българския лев. Но в крайна сметка, ако нещо е желано от огромната част от обществото и е полезно за страната, няма значение с какви средства, с какви подсъзнателни цели и от какви точно хора е постигнато.