Румен Радев сезира Конституционния съд заради отказа на Киселова за референдума и еврото

Президентът Румен Радев сезира днес Конституционния съд за задължително тълкуване на Конституцията и обявяване за нищожен отказа на председателя на Народното събрание да постави за разглеждане от парламента предложението за произвеждане на национален референдум, информира Нова телевизия. Въпросът, който държавният глава предлага е „Съгласни ли сте България да въведе единната европейска валута „евро“ през 2026 г.?”, съобщиха от „Дондуков” 2.

Радев иска Конституционният съд да даде задължително тълкуване на следните въпроси:

„Задължено ли е Народното събрание да се произнесе по предложение за произвеждане на национален референдум, направено от конституционен орган, овластен в закон?”.

„Съобразно конституционните си правомощия разполага ли председателят на Народното събрание с компетентност да преценява изискванията, при които е допустимо произвеждане на национален референдум, като отклонява предложение, направено от конституционен орган, овластен в закон?”.

В мотивите си държавният глава посочва, че реализирането на правомощията на конституционните органи в процедурите по произвеждане на национален референдум следва да осигурява баланс между пряката и представителната демокрация. Само така се постига конституционната цел да бъде гарантирано участието на гражданите в държавната власт, посочва Радев. 

В искането си до Конституционния съд държавният глава счита, че само задължителното тълкуване на конституционните разпоредби, свързани с правомощията на Народното събрание и неговия председател при реализирането на формите на пряка демокрация, ще осигури ясното и безпротиворечивото им прилагане. 

Радев счита, че парламентът следва да се произнесе с решение на основание чл. 84, т. 5 от Конституцията както в хипотезата, когато взема решение за произвеждане на национален референдум, така и когато не приема внесено предложение, направено от конституционен орган, овластен в закон. „Никой друг не може да се произнася по този въпрос вместо Народното събрание. Основният закон не търпи мълчалив отказ от правомощието на Народното събрание да се произнася по предложение за произвеждане на национален референдум. Обратното би означавало отказ от парламентарно управление”, обяснява още президентът.

Държавният глава също така поддържа, че разпореждането на председателя на Народното събрание със своето съдържание и де факто произнасяне по съществото на поставения въпрос изземва конституционно-установени правомощия на Народното събрание. То прегражда развитието на нормативно-уредено производство, създава несигурност и ограничава упражняването на правото на прякото участие на гражданите в държавната власт, което го прави несъвместимо с правния ред и процесуална логика, е мотив на Радев.

Президентът се обръща към Конституционния съд и с искане за обявяване на разпореждането, постановено от председателя на Народното събрание, за нищожно.

Според експерти първо Конституционният съд трябва да реши дали актът на Наталия Киселова може да се разглежда като акт на цялото Народно събрание и тогава да се преценява дали действията ѝ са били противоконституционни.

„Това разпореждане е отделен едноличен акт на председателя Наталия Киселова, с който тя върна предложението. На практика, сега Конституционният съд би следвало да даде едно тълкуване дотолкова доколкото този акт подлежи на конституционен контрол. И на второ място - да се произнесе по неговата конституционосъобразност, ако това наистина е така. Едва ли не решението за провеждане на референдум трябва да се вземе от Народното събрание, но само в случай на провеждането. А за непровеждането? Тук идва другият въпрос - дали за непровеждане пак се взема от Народното събрание? Ами няма от кого да се вземе, пак трябва от Народното събрание”, коментира конституционалистът доц. Христо Орманджиев.