Дом на мечтите?
В момента върви телевизионно предаване, за което аз лично имах очаквания да бъде професионално издържано. Човекът, играещ главната роля (поне би трябвало да бъде такава), е един от водещите интериорни дизайнери у нас и показването на целия процес по създаване на дом би трябвало да бъде вдъхновяващо. Няма да обсъждам професионалните аспекти от предаването, не защото са малко, нито защото не са ми интересни, а защото друг важен житейски аспект провокира мислите ми след поредния епизод.
Първоначално улових в себе си насмешка над пародийно поднесената сериозна тема, свързана с професията интериорен дизайнер. Впоследствие у мен се появи тихо раздразнение, но си помислих, че все в някакъв момент и това ще стихне. Сега, в средата на епизодите, усещам тъга и съжаление към някои от участниците.
Откровено мога да кажа, че това, което се случва в процеса на работата, е показано реално и няма преекспониране. Жалкото е, че ТВ форматът е използван за други цели.
Това, което се демонстрира пред зрителя от така наречените “звезди”, определящи себе си като успели и водещи личности, също е напълно реално и точно това буди негативните ми мисли.
Какво е да бъдеш идол за някого?
Поставяйки един образ в прозрачност пред много хора и показвайки, че това е лицето на успеха, е важно да се обмислят преди това и посланията, които изпращаме към подражателите.
Всеки би искал да има своя дом според своите мечти. И няма смисъл да говорим за разликата в стандарта на кухни, дивани, интериори, защото те се купуват, изхабяват, подменят. Защото в днешните времена модата е по-временна отвсякога. Важността тук е чий “ДОМ” си заслужава да показваме, когато сме дръзнали да го направим публично.
Този, който е преходен, в абсолютно тление, който се обезценява естетически и остарява морално, губейки стойността си пред следващото поколение? Или онзи “ДОМ”, в който живее душата ни и остава изграден и надграден за вечността.
Презентирането на подобно лично участие на второстепенните герои в процеса на изграждане само показва ясно за какво мечтаят тези хора. Защо сме станали толкова повърхностни и как се оставяме да бъдем подвластни на манипулацията, която ни дърпа надолу.
Жалко е, защото в тази “интериорна” картина се рисува пошлостта като фон, върху който се подрежда и изгражда превзетост, надменност, арогантност и самолюбие.
Николета Лозанова намалява силикона
Съжалявам, че нещо толкова прекрасно като съграждането на дом, където могат да бъдат събудени дори заспалите мечти на обитателите, се принизява до безхаберното налагане на мнение над професионалното становище при закупуването на осветление. Моля се тези хора да осъзнаят собствената си липса на светлина отвътре. Да преподредят приоритетите си сега, когато вече са се нанесли в мечтаното жилище. Моля се да прогледнат в безмислието на собствените си претенции, защото те не са изграждащи човешката същност, а са само задоволяващи вечно претенциозното егото.
Като професионалист в бранша отговорно заявявам: Няма лошо да се правят скъпо струващи интериори. Но жаждата ни за красота и хармония имат смисъл и дават добавена стойност върху живота на семейството и обкръжението ни, когато са смислени, провокират и вдъхновяват другите да изграждаме света за следващото поколение. И не провокацията да покажем себе си като по-платежоспособни ще ни изведе напред и нагоре - пред „останалите”. Тук сме, за да се подкрепяме един друг и да вървим напред към светлината.
Важно е да знаем, че докато сме тук съграждаме неръкотворен дом чрез начина на живот и действията си, чрез мисъл и думи, оползотворявайки или пропилявайки предоставените ни възможности.
Какъв е Домът на мечтите ти?
Аз помагам в изграждането на нечий дом като добавям и тухлички от светлина, за да бъде той неръкотворен.Това е моята представа. А твоята?
*Ружа СТОЙКОВА е основател и собственик на студио за интериорен дизайн “Code Rouge”, има над 35-годишен опит в бранша