Почитаме мъченици, загинали за вярата
На 17 май Църквата почита св. великомъченик Николай Нови Софийски и св. Андроник, както и светите Баташки мъченици.
Светите Баташки Новомъченици са български православни новомъченици загинали мъченически за православната вяра, по време на баташкото клане през пролетта на 1876 г.
По време на Априлското въстание през 1876 г. загива почти цялото население на Батак - пет хиляди души от общо близо 6 хил. Мъчениците намират смъртта си след двуседмична неравна битка с многохилядна турска армия.
Градът е изгорен до основи, а две хиляди души, събрани в църквата “Св. Неделя”, загиват след опожаряването й. Те са затворени в храма в продължение на три денонощия, преди да загинат, защитавайки своята чест и вяра.
Баташките мъченици са канонизирани за светци най-напред от Българската старостилна православна църква на 17 май 2006 година от. Първата икона, посветена на тях, е нарисувана в манастира Св. Велика Княгиня Елисавета в Етна, Калифорния, САЩ специално за канонизацията им през 2006 г.
Идеята за подобна икона се е родила през 2004 г. в България.
На заседание през март 2011 г. Светият Синод на Българската православна църква – Българска патриаршия също решава да канонизира за светци Баташките новомъченици. На 4 април 2011 г. в храм-паметника „Свети Александър Невски“ по време на Света литургия, отслужена от Негово Светейшество Българския патриарх Максим Български, новите български светци, избити през 1876 г. в църквата в Батак са канонизирани и от Българската православна църква.
Първото тържествено прославление на новоканонизираните светии с отслужването на специално съставени в тяхна чест богослужебни последования, е извършено през същата 2011 г. в гр. Батак в деня, определен от Св. Синод за тяхна прослава – 17 май.
Историята е запазила само някои от имената на баташките мъченици – това са зверски убитите местни свещеници Петър и Нейчо, великомъченикът Трендафил Керелов – жив опечен на клада, запазени са имената и на някои от избитите – Иван, Илия и други. Паметта се почита официално на 17 май.
Великомъченик Николай се родил в Янина, Епир. Бил обущар – личен, благочестив и трудолюбив, но като дошъл в София османците почнали да го съблазняват да приеме тяхната вяра. Той бил твърд в православната си вяра и тогава османските големци решили с измама да го накарат да приеме тяхната вяра.
Поканили го на обяд, сложили в кафето му приспивателно и като заспал го обрязали в мюсюлманския религиозен обред. Николай като разбрал какво са сторили османските големци избягал и една година се крил вкъщи.
Османците го канили да ходи на джамия, но той твърдо отказал. Тогава бил вързан и подложен на мъчения. Завлекли го при кадията, но той не го намерил за виновен и казал да го пуснат, обаче озлобялата тълпа го повлекла до местността Ючбунар и го убила с камъни на 17 май 1555 г.
След смъртта му, тленните му останки били изгорени на гробището с име Търницата, а пепелта – разпиляна, та да не остане никакъв спомен от него, но софииският духовник Матей Граматик заръчал на едно момче да събере частици от неговите мощи и християните тайно ги погребали.
Свети Андроник пък бил един от 70-те апостоли Христови и сродник на св. ап. Павел, който споменава за него в Посланието до Римляни: "Поздравете Андроника и Юния, мои сродници и съзатворници, които се чутовни между апостолите и които още преди мене повярваха в Христа" (Рим. 16:7). Андроник благовествувал в разни страни и бил епископ в Панония.
Той приел мъченическа смърт и неговите мощи били по-късно намерени в гр. Евгения (Византия).