Парадокс! Не искаме руски газ, но го внасяме от Гърция, вместо да използваме договора с Боташ

Договорът, с който България е заробена да плаща по над 1 млн. лева на ден на турската компания „Боташ“, се оказва, че е сключен, за да се освободим от енергийната зависимост към Русия, но пък противно на логиката продължаваме да внасяме газ, добита от същата страна, обаче чрез посредници. Бившият енергиен министър и настоящ шеф на ПГ на БСП Драгомир Стойнев се опита в „Лице в лице“ по бТВ да обясни този парадокс. 

След като водещата Цветанка Ризова цитира депутата от ГЕРБ Делян Добрев, който спомена, че внасяме руски газ през Гърция, докато чрез договора с „Боташ“ сме можели да получаваме неруско синьо гориво, но никой не искал да се възползва от възможностите от сключеното споразумение с турската страна, колегата му от столетницата се опита да обясни това като нормален пазарен процес. 

„Този газ от Турция е скъп. Нормално е, след като живеем в пазарна икономика да търсим алтернатива. В Гърция има руски газ и се внася оттам“, заяви другарят Стойнев. 

Никой не се сети естествено да го пита защо изобщо тогава е трябвало да се отказваме от евтините доставки от Русия, вместо да ги купуваме на завишени цени от гръцките посредници. Защо, след като сме солидарни с украинците и не търгуваме с „Газпром“, за да не „финансираме войната“, я финансираме, като се запасяваме със същата газ, но на по-високи цени, вместо да внасяме неруско синьо гориво от Турция, което не е много сигурно дали също не е купено от Русия? 

„Грешката е, че един служебен кабинет не може да си позволи да предприема такива действия, защото те не представляват никого. Може да са много добри експерти, но без политическа подкрепа, без парламент, където да бъдат обсъдени детайлите, такива действия не бива да се предприемат“, отсече Стойнев. 

„Новото, което научих, е, че „Булгаргаз“ са имали доста сериозни притеснения за този договор. Заявявали са по-малко количества, но незнайно защо накрая се подписал документ за синьото гориво, което не ни е толкова нужно. Съответно плащаме и висока цена“, обясни той.

„Доста е притеснително, че плащаме за една услуга, която не ни е нужна. Министърът от служебното правителство Росен Христов заяви, че е гледал икономическото развитие на страната и понеже не сме се развивали добре, затова има толкова много количества. Това обаче не е негова работа. Един служебен министър няма право да подписва такъв договор. Те обикновено са за 10 години, а този е за 13“, каза още бившият енергиен министър.